Швейцарската система е система за провеждане на спортни турнири. Турнирът се провежда без елиминация; във всеки кръг, като се започне от втория, се избират двойки противници, така че участниците, които са събрали равен брой точки или подобен текущ резултат, се срещат помежду си, но само веднъж. Поради това игрите между противници с очевидно различна сила са изключени от турнира, което дава възможност да се определят победителите с малък брой кръгове в сравнение с кръговата система с голям брой участници. Тази система е особено полезна, ако поради големия брой участници не е възможно всеки да играе срещу всеки (какъвто би бил случаят в кръгов турнир) само поради времеви ограничения, и елиминирането на почти всички състезатели преди края на турнира е нежелателно.

За разлика от груповия формат или други системи, при които всички двойки са известни от началото на състезанието, в швейцарската система двойките за всеки кръг се правят след края на предишния кръг и зависят от неговите резултати.

Швейцарската система се стреми да осигури ясен победител с голям брой състезатели и сравнително малък брой състезателни кръгове, без нито един лош резултат да прекрати участието.

За първи път е използвана през 1895 г. от Юлиус Мюлер на шахматен турнир в Цюрих (Швейцария), откъдето получава името си „швейцарска система“. В някои публикации се нарича швейцарски модел. Системата е особено разпространена в интелектуалните спортове: шахмат, шашки, бридж, сьоги, го, ренджу, а също и в петанк. Използва се широко за „отворени“ турнири по шах, както и в състезания по го на аматьорско ниво. Nadunmi Прилага се в скрабъл, покемон, в определени състезания по електронни спортове, като световното първенство по Лига на Легендите и няколко международни състезания по Teamfight Tactics или Rocket League. По принцип е възможна във всички турнири с игри между двама души или отбори.

История През 1895 г. швейцарският учител Юлиус Мюлер (1857 – 1917) разработва формат на състезание или система за двойки за спортни събития, известна като швейцарска система. Schweizer Meisterschaft im Wandel der Zeit, Neue Zürcher Zeitung vom 18. Juli 2003, abgerufen am 25 August 2020.

В Швейцария системата първоначално е била използвана за организиране на кратки турнири от 4-5 кръга за 2 дни. Първоначално нейното глобално разпространение е било бавно, първо в англоговорящите страни (САЩ, Канада, Обединеното кралство), въпреки че днес тя е доминиращата система във всички видове турнири, особено тези от отворен характер.

Швейцарската система набира силна инерция само от своите корени и усъвършенстване в Съединените американски щати. Тя се използва в Откритото първенство на САЩ през 1947 г., като е тествана предходната година в предварителната фаза на това състезание или през 1942 г. в първенството на Тексас и през 1943 г. в първенството на Пенсилвания. Системата веднага е приветствана в други страни, особено в Западна Европа - в Англия, от 1949 г., въпреки че в Испания първото национално първенство на Испанската шахматна федерация по тази система е през 1968 г. В продължение на много години на нея се гледа с неохота в Съветския съюз и в други страни с неговото влияние, особено за провеждането на официални състезания, в които за предпочитане се прилага лигата или кръговата система.

По-голямата част от турнирите по швейцарска система обикновено се организират с продължителност от 6 до 9 кръга, без да се изключват тези с по-нисък или по-висок брой. В Съединените щати е много разпространен форматът от 6 кръга през уикенда (един кръг в петък; три в събота; два в неделя).

Условия за ползване Традиционно, за постигане на максимално обективен резултат, турнирите се провеждат по кръгова система, при която всички участници играят поне по една игра помежду си и победителят се определя от събраните точки. Но в кръгова система, с увеличаване на броя на участниците, необходимият брой срещи бързо се увеличава, така че използването ѝ с брой участници от повече от 20 до 30 става нереалистично. В турнирите, провеждани по швейцарската система, понякога участват повече от сто състезатели – ако при кръгова система 100 играчи ще се нуждаят от 4950 игри в 99 кръга, то в швейцарската система са достатъчни 450 игри в 9 кръга (победа от единадесет пъти).

Швейцарската система позволява да се намалят разходите на време поради факта, че в нея се играят определен брой кръгове, предварително определени от правилата на турнира, и системата за сдвояване за всеки кръг е организирана по такъв начин, че да осигури в крайна сметка уверено разпределение на местата според отбелязаните точки. Смята се, че за определяне на победителя е достатъчно да има толкова кръга, колкото степени са необходими за идентифициране на победителя в системата нокаут с еднакъв брой участници. Според някои оценки, при участници кръга справедливо поставят в класирането първите играчи, на практика прилагат формулата , като закръглят стойностите ​​от двата логаритъма до най-близкото цяло число. Общият брой срещи (партии) се определя по формулата , където е броят на играчите (четни) и е броят на кръговете (когато всички играчи играят във всички кръгове).

Минималният брой кръгове, необходими за справедливо определяне на първите трима (), в зависимост от броя на участниците, е: Брой участници Брой кръгове Брой партии ÷ 5—8 520 9—16 640 17—32 780 33—64 8160 65—128 9320 129—256 10640 257—512 111280 513—1024 122560 1025—2048 135120 2049—4096 1410240 4097—8192 1520480

Основни принципи и действие Швейцарската система може най-добре да се опише като специална форма на кръгов турнир. В турнир по швейцарска система, целта е да се класифицират всички участници според съответното им представяне, чрез подредена процедура за филтриране в определен брой рундове или мачове. Основният принцип на работа е във всеки кръг всеки състезател да се изправи срещу опонент със същия резултат досега. Ако не е възможно да се присвои опонент със същия резултат, ще бъде намерен някой с най-близкия резултат. Естествено, това търсене се извършва по обективни правила, без да се оставя място за произволни фактори.

Първият кръг е поставен при равни условия за участниците. След всеки кръг се съставя класирането и от него се определят двойките за следващия кръг на принципа: лидерът играе срещу най-високо класирания играч, срещу когото все още не е играл, лидерът сред останалите играчи играе срещу най-високо класирания играч, срещу когото все още не е играл и т.н.

Невъзможно е двама играчи да се срещнат два пъти.

Ако няколко участника имат еднакъв брой точки, трябва да се установи класиране между участниците с еднакви точки чрез жребий или чрез допълнително точкуване.

Всеки кръг пресява през турнира спортната сила на играчите, чието ниво се измерва със съответния им резултат. Въпреки че двама играчи може временно да изглеждат равни поради техния равен резултат, срещата между тях в нов кръг представлява кумулативна възможност за разграничаване на силите и прецизиране на мерките.

Следващият пример може да илюстрира по елементарен начин действието на турнир по швейцарска система. Има 64 участници, които играят 6 кръга. За целите на примера се приема, че няма равенства и че никой не се оттегля от турнира (както е в реалните случаи в шаха): + Швейцарска система с 64 участници в 6 кръга Точкови групи по кръгове Резултат К р ъ г 1 2 3 4 5 6 Брой играчи в точкова група след кръга 32 16 8 4 2 1 0 загуби 32 32 24 16 10 6 1 загуба 16 24 24 20 15 2 загуби 8 16 20 20 3 загуби 4 10 15 4 загуби 2 6 5 загуби 1 6 загуби

Всяка колона показва как се разпределят участниците след кръга според тяхното ниво на резултат. След първия кръг е очевидно, че ще има 32 победители и съответно 32 губещи. Когато 32-мата победители се изправят един срещу друг във 2-рия кръг, само 16 от тях ще останат непобедени и т.н. Така след 6 кръга резултатите определят първия и последния в класирането, а останалите места се разпределят по допълнителни показатели.

С примера по-горе е по-лесно да се разбере, че швейцарската система има обща основа със системата с елиминации или нокаут системата. Нейното голямо предимство е, че не е необходимо да се елиминира който и да е участник, независимо дали е отделен играч или отбор – всеки се класира след изиграване на всички кръгове. И тази класификация е значително по-нюансирана, отколкото в системата с елиминации.

По време на турнира този принцип на действие създава филтриращ ефект. След всеки кръг силата на участниците се разграничава по-фино, главно защото групите с резултати се увеличават:

0 ; 0,5 ; 1 ; 1,5 ; 2 ; ... ; G. Класификацията на участниците има тенденция да се разпределя по нормалния закон, описван от камбановидната графика на Гаус. Това означава, че ще има най-малко играчи, които са загубили всичките си игри или които са спечелили всичките си игри, и ще има много, които са имали различни резултати. Тази зависимост е показана на динамичната графика в дясно чрез увеличението на броя на групите, изобразени с вертикални линии, при нарастване на броя кръговете . Най-много ще бъдат играчите с равен резултат – еднакъв брой победи и загуби.

Процедури за сдвояване В първия кръг състезателите се сдвояват на случаен принцип чрез жребий или според някакъв модел, за който е установено, че служи добре на дадена игра или спорт, например техният коефициент ЕЛО по шах. Ако е желателно, най-високо класираните участници досега да се срещнат в последните кръгове, моделът трябва да ги стартира в различни срещи, точно както се прави при предварителното посяване на класираните играчи от една категория в различни групи за един елиминационен турнир. Обикновено в шаха цветът фигурите на стартовия играч се тегли на случаен принцип.

Във всички други кръгове след първия, състезателите се сдвояват въз основа на приблизителното им представяне до момента. В следващите кръгове състезателите се сортират според техните кумулативни резултати и им се назначават опоненти със същия или подобен резултат до този момент. Когато участник не може да бъде съпоставен в своята точкова група (ако е сам или ако вече е срещнал всички останали), той се съпоставя в най-близката точкова група. Правилата за сдвояване трябва да са достатъчно точни, тъй като те трябва да гарантират, че двама играчи никога няма да се изправят един срещу друг два пъти и да избягват да дават на играч някакво предимство в резултат на случайност.

Подробните правила за сдвояване са различни в различните варианти на швейцарската система. Тъй като те са доста сложни и е нежелателно да има голямо забавяне между рундовете за определяне на двойките, организаторът на турнира често използва компютърна програма, за да направи двойките.

В шаха когато се използва терминът „швейцарска система“, често се подразбира специфично правило за чифтосване, наречено от ФИДЕ „холандска система“. Системата Moнрaд за сдвояване се използва често в шаха в Дания и Норвегия, както и в други спортове по света. Тези системи са описани по-долу.

Холандска система Играчите се разделят на групи въз основа на техните резултати. Във всяка група с еднакъв или подобен резултат, играчите се класират въз основа на оценки или други критерии. При спазване на другите правила за сдвояване, горната половина се сдвоява с долната половина. Например, ако в група има 10 играча с равни точки, номер 1 се сдвоява с номер 6, номер 2 се сдвоява с номер 7 и т.н. След това се правят модификации, за да се попречи на състезателите да се срещат два пъти и да се балансират цветовете (в шаха). За да работи този метод, групите не могат да бъдат твърде малки и следователно за по-малко участници с еднакви резултати събирането им в група не подходящ подход.