Мануил Комнин Раул () е византийски аристократ и сановник от втората половина на XIII век.
Член на аристократичното семейство Раули/Ралини, Мануил е син на протовестиарий Алексий Раул. Баща му е бил висш военен командир при никейския император Йоан III Ватаци (1222 – 1254), но изпаднал в немилост при наследника му Теодор II Ласкарис (1254 – 1258), който не се доверявал на аристокрацията и издигал мъже от скромен произход като Георги Музалон, който станал негов главен министър. Омъжването на една от сестрите на Мануил за брата на Георги, Андроник Музалон, по заповед на Теодор II Ласкарис се смята за обида и семейството става противник на императора, който в един момент нарежда всичките синове на Алексий Раул да бъдат хвърлени в затвора. В резултат на това след смъртта на Теодор II през 1258 г. семейство Раули активно подкрепя убийството на братята Музалони и последвалата узурпация на властта от Михаил VIII Палеолог.
Като награда Михаил VIII назначава най-големия син на Алексий, Йоан Раул Петралифа, за протовестиарий, докато Мануел става пинкерний. През 1276 г. Мануил е назначен за управител на Тесалия. Малко след това обаче той и брат му Исак се противопоставят на усилията на императора да постигне съюз на църквите и подкрепят антиуниатския патриарх Арсений Авториан. В резултат на това Мануил е арестуван през 1279 г., а през 1280 г. е ослепен и заточен в Кенхрей на река Скамандър.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски управители Категория:Раули Категория:Ослепени хора