Андроник Комнин Врана Дука Ангел Палеолог () е византийски аристократ и поет от втората половина на XIII век и началото на XIV век, братовчед на византийския император Андроник II Палеолог и брат на българската царица Смилцена.
Роден е в семейството на севастократор Константин Палеолог, полубрат на византийския император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Ласкарина Вранина, която била внучка на византийския генерал Теодор Врана и на византийската императрица Анна. Има още един брат и три сестри, една от които по-късно е омъжена за българския цар Смилец и управлява България като регентка на сина им. Друга сестра – Теодора Синадина, по-късно основава константинополския манастир „Света Богородица Сигурна надежда“ и съставя неговия типик.
Андроник гради военна кариера, но се утвърждава и като талантлив поет, чиито талант, качества и произведения са тема на някои от стихотворенията на Максим Плануд и Мануил Фил. Сред произведенията, за които е известно, че са излезли изпод перото на Андроник Палеолог, са един полемичен трактат против евреите от 1310 г., запазен в латински превод, един роман в стихове, който някои идентифицират според информацията от Мануил Филс с Калимах и Хризорхое, и поучителни стихове за порока и добродетелта.
Известно е, че към края на живота си Андроник Врана Палеолог приел монашество и се споминал с името Арсений. Към момента на написването на манастирския типик на „Света Богородица Сигурна надежда“ той вече бил покойник, тъй като в документа сестра му Теодора Синадина поръчва паметта на брат ѝ да бъде почитана ежегодно на 28 юни чрез отслужване на заупокойни служби при специално осветление, защото приживе Андроник дарил на мансатира ѝ за свое душевно спасение една златна мирохранилница, наречена малагма, с капак, украсен с яспер и изображения на деветте чина на небесните сили, както и сумата от 100 хиперперона. Родословие
Източници
Използвана литература
Категория:Византийски поети Категория:Врана (фамилия) Категория:Палеолози