Антената с вълноводен перископ е тип антенна конструкция, при която предаването на радиосигнала между управляемия антенен рефлектор и оборудването за приемане или предаване става чрез перископ, конструиран от вълноводи и отражатели. Най-често това е антена на Касегрейн.
Антените с вълноводен перископ се използват в големи радиотелескопи и сателитни комуникационни станции като алтернатива на най-често срещания вариант на параболична антена: конвенционалната параболична антена с „предно захранване“ (облъчвател пред рефлектора). При този вариант при приемане сигналът от отразяващия голям рефлектор се приема от малка антена (захранваща антена, ), която е разположена във фокуса на рефлектора.
Това местоположение обаче създава редица практически трудности. При системи с висока производителност на захранващата антена трябва да бъде разположена и сложната електроника на предавателя и приемника. Това обикновено изисква сериозна поддръжка; някои примери са водно охлаждане за предаватели и криогенно охлаждане за чувствителни приемници. При големите рефлектори, използвани в тези системи, фокусът се намира високо над земята и обслужването изисква кранове или скелета и работа на открито с деликатно оборудване на голяма височина. Освен това, самите елементи трябва да бъдат проектирани така, че да се справят с тежки външни условия като дъжд и големи температурни колебания и да работят, докато са наклонени под произволен ъгъл.
Антената с вълноводен перископ решава тези проблеми чрез разполагане на захранващата антена в „захранваща камера“ в основата на антената, вместо пред антената. Радиовълните, събрани от рефлектора, се фокусират в лъч и се пречупват от метални отражатели по пътя през носещата конструкция към стационарна захранваща антена в основата. Пътят е сложен, тъй като лъчът трябва да премине през двете оси на алтазимутния монтаж на антената, така че завъртането ѝ да не нарушава лъча.
Вълноводната схема, при която радиовълните се разпространяват с помощта на серия от отражатели, е предложена още през 1964 г. През 1970 г. е предложен изцяло вълноводен подход за сателитни комуникационни антени. Първоначално се е смятало, че сложният път на сигнала през множество отразяващи повърхности ще доведе до неприемлива загуба на сигнал, но по-нататъшен анализ показва, че вълноводната система може да бъде изградена с много ниски загуби на сигнал.
Първата пълномащабна вълноводна антена е 64-метровата антена в Центъра за далечна космическа връзка Усуда, Япония, построена през 1984 г. от Японската агенция за аерокосмически изследвания. След като Лабораторията за реактивно движение (JPL) тества тази антена и установява, че е по-добра от техните конвенционални 64-метрови антени, преминават към този метод на конструиране за всички следващи антени на тяхната Мрежа за далечна космическа връзка (DSN).
Източници
Категория:Космически изследвания Категория:Антени