Йоан Асен Палеолог () е византийски аристократ и военачалник, представител на византийския клон на династията Асеневци и внук на българския цар Иван Асен III.

Йоан Асен е син на деспот Андроник Асен и неизвестна по име дъщеря на протостратор Михаил Дука Глава Тарханиот. По бащина линия е внук на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина. Йоан Асен има един брат – Мануил Асен, и две сестри – Ирина и Елена. Чрез брака на сестра му Ирина Асенина, Йоан се пада и шурей и на бъдещия император Йоан VI Кантакузин, в чиято история се съдържат основните сведения за живота му.

За детството и младостта на Йоан не се знае почти нищо, но той и неговите братя и сестри вероятно са израснали и получили образованието си в най-близкото обкръжение на византийския императорски двор. През 1337 г. той е обвинен в заговор срещу император Андроник III Палеолог и е затворен в тракийската крепост Вира.

В затвора Йоан и брат му остават в продължение на цели шест години – до есента на 1341 г., когато започва граждандската война между зет му Йоан Кантакузин и регентите на император Йоан V Палеолог. Тогава Йоан Кантакузин изпраща съпругата си Ирина заедно с една войска да освободи братята си и да ги доведе при него в Димотика, което се случило между 26 септември и 26 октомври 1341 г. След освобождаването си Йоан и брат му стават едни от най-доверените лица на Кантакузин и присъстват на коронацията му в Димотика на 26 октомври същата година.

След като прекарал зимата на 1341 – 1342 г. в Димотика, на 5 март 1342 г. Йоан Асен потегля на запад заедно с основните войски на Йоан Кантакузин, командвани от Кантакузин и неговите синове. Скоро войските на Кантакузин превземат Мелник, а Йоан Асен е поставен от Кантакузин за управител на града. В Мелник Йоан Асен се задържа до юли 1342 г., когато градът е обсаден от войски на предишния му управител Хрельо, доскорошен Кантакузинов съюзник, който решил да го превземе и да го предаде отново във владение на сръбския крал Стефан Душан като изкупление за измяната си и преминаването му на страната на Кантакузин. Войските на Хрельо блокирали Мелник и прекъснали снабдяването на града, след което започнали и бойните действия. Неспособен да удържи на обсадата без храна, Йоан Асен решава да предаде доброволно града на Хрельо, след което най-вероятно му било позволено да се завърне с хората си при Кантакузин.

През пролетта на 1343 г. Кантакузиновите сили преминали в Тракия. Когато по-голямата част от населението на Родопите преминала на негова страна, Кантакузин назначава Йоан Асен за управител на градовете в областта Мора – земи, обхващащи Източните Родопи по река Арда и част от земите, включени в днешната Кърджалийска област с крепостта Перперек. През следващите години обаче Йоан търпи постянен натиск от страна на доскорошния съюзник на Кантакузин Момчил, чиито владения се намирали в съседство. В решителната битка срещу Момчил при Перитеорион на 5 юли 1345 г. Йоан Асен командва византийската конница, съставляваща лявото крило на обединената турско-византийска армия на Йоан Кантакузин и Умур бег.

Когато Йоан VI поема властта в Константинопол на 31 март 1347 г., той удостоява своя зет с високата придворна титла севастократор. През същата година Йоан Асен се жени за дъщеря на великия дука ** Алексий Апокавк**, който до смъртта си през 1345 г. е бил най-ожесточеният противник на Йоан VI в гражданската война. Впоследствие той служи на сина му и сърегент Матей Асен Кантакузин, когото убеждава да се стреми към императорската власт. През 1350 г. заема поста наместник на Константинопол. След свалянето на Йоан VI през декември 1354 г., Йоан Асен очевидно се отвръща от Матей (който продължава войната за престола от Тракия) и се присъединява към неговия съперник Йоан V Палеолог, който го повишава в ранг деспот и го прави управител (архонт) на Перитор. . Последното споменаване на Йоан Асен в изворите е в една простагма на деспот Йоан Углеша от 1358 г.

Никифор Григора споменава, че Йоан Асен е бил женен за неизвестна по име дъщеря на Алексий Апокавк.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Асеневци Категория:Византийски военачалници Категория:Деспоти Категория:Севастократори