Алдаберт Маркграф () или Адалберт III (Adalberto III; * X век; † ок. 951, Милано) е италиански благородник от лангобардски произход, член на Отбертините, маркграф на Източна Лигурия (Отбертинова марка). Той е прародител на родовете Палавичини, Маласпина и Есте.
Произход Не е ясно кои са родителите му. Считан е за син на Гуидо от Тоскана, граф и херцог на Лука, маркграф на Тоскана от 915 до 929 г. Вместо това е първороден син на Ламберт, брат и наследник на Гуидо. Ламберт е свален и ослепен от Хуго I от Арл, новият съпруг на вдовицата на Гуидо Мароция. На 13 април 945 г. пфалцграфът издава присъда в Павия, с която назначава Оберто I – потомък на Ламберт за херцог на Сполето.
Биография Малко се знае за този благородник. Той е издигнат до благородническа титла „виконт“ през 940 г. и получава името „Адалберт III“. Той също така притежава титлата „маркграф на Италия“ и управлява Маркграфство Източна Лигурия (Отбертинова марка), което включва по-голямата част от съвременния италиански регион Ломбардия и половината от съвременна Лигурия.
Адалберт се счита за родоначалник на семейство Обертини и на кадетския му клон Миагро от Лигурия, наричан още Миагро дей Обертенги, една от най-влиятелните благороднически семейства от Италианското средновековие, която споделя потекло със семействата Палавичини и Маласпина.Обертините се разделят допълнително със синовете на Алберт Ацо II. По-малкият му син Фулко I, маркграф на Източна Лигурия, основава важния северноиталиански Дом Есте, управляващ в Херцогство Ферара и в Херцогство Модена и Реджо, който изчезва през 1829 г.; по-възрастният му син Велф I, херцог на Бавария, основава немския дом на Младите Велфи, след като наследява земите на вуйчо си Велф III, последният от Старите Велфи. От 1692 до 1901 г. семейството включва монарсите на Великобритания. Ото IV, император на Свещената римска империя, и Иван VI от Русия също са негови членове. Хановерският клон на Велфите, който управлява във Великобритания, все още съществува (те загубват короната, защото Едуард VII и всички монарси оттогава са агнати от Дом Ветини) и всички живи мъже произлизат от Ернст Август, херцог на Брауншвайг (30-то поколение от Адалберт). Освен тези Хановерци Адалберт също има живи агнатични потомци сред Палавичини.
Потомство Оберто I († 975), маркграф на Източна Лигурия от 951 г., пфалцграф през 953 г. и граф на Луни, Генуа и Тортона; има трима сина Амброзо († 988), епископ на Алерия в Корсика
Източници Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011 Pompeo Litta Biumi, D'Este, in Famiglie celebri italiane, Torino, Luciano Basadonna, 1832 Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001
Бележки
Категория:Дом Есте Категория:Италианска аристокрация