Първа вълна на феминизма

Първата вълна на феминизма е период на феминистка дейност и мисъл през 19 и началото на 20 век в целия Западен свят. Тя се съсредоточава върху правни въпроси – предимно върху осигуряването на избирателното право на жените. Терминът често се използва като синоним на вида феминизъм, поддържан от либералното движение за правата на жените с корени в първата вълна и с организации като Международния алианс на жените (IAW) и неговите филиали. Това феминистко движение все още се фокусира върху равенството от основно правна гледна точка.Tong, Rosemarie (2018). Feminist Thought: A More Comprehensive Introduction. Routledge

Самият термин „първа вълна на феминизма“ е измислен от американската журналистка Марта Лиър в статията й за сп. „Ню Йорк Таймс“ през март 1968 г. „Втората вълна на феминизма: какво искат тези жени?“ (на англ. "The Second Feminist Wave: What do these women want?"). Първата вълна на феминизма се характеризира с фокус върху борбата за политическа власт на жените, за разлика от фактически неофициалните неравенства. Тя като цяло се застъпва за формално равенство, докато по-късните вълни обикновено се застъпват за материално равенство.

Метафората на вълната е добре установена, включително в академичната литература, но е критикувана за създаването на тесен възглед за освобождението на жените, който изтрива линията на активизма и се фокусира върху конкретни видими действащи лица. Терминът „първа вълна“ и в по-широк смисъл моделът на вълната са поставени под въпрос, когато се споменават женските движения в незападен контекст, тъй като периодизацията и развитието на терминологията са изцяло базирани на събитията на западния феминизъм и следователно не могат да бъдат приложени към незападни събития по точен начин. Въпреки това жените, участващи в политически активизъм за равнопоставеност на половете, моделират своите планове въз основа на исканията на западните феминистки за законни права. Това е свързано със западната първа вълна и се случва в края на 19 век, и продължава през 30-те години на 20 век във връзка с антиколониалното националистическо движение.

Глобални терминологии Проблемите на включването, които започват по време на първата вълна на феминисткото движение в Съединените щати и продължават през следващите вълни на феминизма, са тема на много дискусии на академично ниво. Някои учени намират вълновия модел на западния феминизъм за обезпокоителен, защото кондензира дългата история на активизма в отделни категории, които характеризират поколения активисти, вместо да признае сложната, взаимосвързана и пресечна история на правата на жените. Смята се, че това подценява борбите и постиженията на много хора и влошава разделението между маргинализираните феминистки. Спорните точки, които продължават да съществуват в съвременните дискусии за западния и глобалния феминизъм, започват с неравенството, което е отличителен белег на първата вълна на феминизма. Начинът, по който Западът е ориентиран като авторитет в глобалните феминистки дискусии, е критикуван от феминистките в Съединените щати като бел хукс заради възпроизвеждане на колониалните йерархии на дискусията, притежаване на знания и поставяне в центъра на джендър като основа на равенството. Идеята за деколонизиране на феминизма е отговор на политическата и интелектуална позиция на властта, която западният феминизъм държи. Признавайки, че има множество феминизми по света, се отговаря на тесния обхват и липсата на зачитане на междусекторните идентичности, който продължава от първата вълна на феминизма на Запад. Съществуването на множество феминизми и форми на активизъм е резултат от първата вълна на феминизма, оформена от историята на колониализма и империализма.

Произход

Движенията за разширяване на правата на жените започват много по-рано от 20 век. В книгата си „Вторият пол“ Симон дьо Бовоар пише, че първата жена, която „хваща перото си в защита на своя пол“, е Кристина Пизанска през 15 век. Други протофеминист(к)и, работещи през 15-17 век, са Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм, Модерата Фонте, Ан Брадстрийт и Франсоа Пулен дьо ла Бар. Древната литература и митология като „Медея“ на Еврипид се свързват тясно с феминисткото движение и се тълкува като икона на феминизма. Античната литература играе важна роля във феминистката теория и научните изследвания. Олимпия дьо Гуж се смята за една от първите феминистки. През 1791 г. тя публикува памфлет, озаглавен „Декларация за правата на жената и гражданката“ като отговор на „Декларация за правата на човека и гражданина“.

Мери Уолстънкрафт

Периодът, в който пише Мери Уолстънкрафт, е повлиян от Жан-Жак Русо и философията на Просвещението. Бащата на Просвещението определя идеалното демократично общество, което се основава на равенството на мъжете, където жените често са дискриминирани. Присъщото изключване на жените от дискусията е разгледано както от Уолстънкрафт, така и от нейните съвременници. Уолстънкрафт базира работата си върху идеите на Русо. Въпреки че на пръв поглед изглежда противоречиво, идеята на Уолстънкрафт е да разшири демократичното общество на Русо, но основано на равенството между половете. Тя говори смело за включването на жените в обществения начин на живот; по-конкретно, стесняване на важността на женското образование. Тя възприема термина „либерален феминизъм“ и посвещава времето си на пробиване на традиционните роли на половете.

Уолстънкрафт публикува един от първите феминистки трактати – „Защита на правата на жената“ (A Vindication of the Rights of Woman) (1792), в който се застъпва за социалното и морално равенство на половете, разширявайки работата на нейния политически памфлет от 1790 г. „Защита на правата на мъжете“ (A Vindication of the Rights of Men). Нейният по-късен незавършен роман „Мария или Греховете на жената“ (Maria, or the Wrongs of Woman) й печели значителна критика, тъй като тя обсъжда сексуалните желания на жените. Тя почива млада и нейният вдовец, философът Уилям Годуин, бързо написва мемоари за нея, които, противно на неговите намерения, унищожават репутацията й за поколения.

Уолстънкрафт се смята за „прамайката“ на британското феминистко движение и нейните идеи оформят мисленето на суфражетките, които се борят за избирателното право на жените.

Образование Образованието сред младите жени в Швейцария е много важно по време на движенията за избирателно право. Обучението на младите жени в обществото относно важността на самоличността и ходенето на училище е много важно за обществеността и за жените да осъзнаят какъв е техният пълен потенциал. Швейцарските движения за избирателно право вярват, че е важно младите жени да знаят, че в живота им има нещо повече от просто раждане на деца, което е много универсална мисъл и действие по време на движенията за избирателно право през 60-те и 70-те години. В оценка от 2015 г. на лорд Дейвид Уилетс той открива и заявява, че през 2013 г. процентът на студентите в Обединеното кралство е 54 процента жени и 46 процента мъже. Докато през 60-те години само 25 процента от редовните студенти в Обединеното кралство са жени. Увеличаването на жените, които ходят на училище и допринасят за образователната система, би могло да се свърже с движенията за избирателно право на жените, които имат за цел да насърчат жените да се запишат в училище за висше образование. Това право и политическа афера в крайна сметка идват след правото на жените да гласуват на политически избори, което беше предоставено през 1971 г. През 60-те години в Обединеното кралство жените обикновено са малцинство и рядкост, когато става дума за системата на висшето образование.

Първата вълна в Европа Германия

Първата вълна на женското движение в Германия се организира под влиянието на революциите от 1848 г. Тя се организира за първи път в първата женска организация в Германия – Общата немска асоциация на жените (Allgemeiner Deutscher Frauenverein (ADF)), основана от Луизе Ото-Петерс и Огюст Шмид в Лайпциг през 1865 г.

Жените от средната класа търсят подобрения в социалния си статус и перспективи в обществото. Един хуманистичен стремеж сплотява жените, тъй като те искат да се идентифицират и да бъдат уважавани като пълноценни личности. Те са въвлечени в социалистическите политически борби на революцията, защото след това им е обещано пълно равенство. Дневният ред на подобренията за жените се състои от получаване на права на работа, образование, аборт, контрацепция и правото да търсят професия. Предпоставката на германския феминизъм се върти около политическото общо благо, включително социалната справедливост и семейните ценности. Натискът, който жените упражняват върху обществото, води до избирателно право на жените през 1918 г. Това създава допълнителни феминистки движения за разширяване на правата на жените.

В сравнение със Съединените щати германският феминизъм е насочен към колективното представителство и автономията на жените, докато американският феминизъм е фокусиран върху общото равенство.

Дания Първото женско движение е водено от Dansk Kvindesamfund („Датското женско общество“), основано през 1871 г. Лине Луплау е една от най-забележителните жени в тази епоха. Тагеа Бранд е също част от това движение и в нейна чест е създадена Tagea Brandt Rejselegat – награда за жени със значителен принос в науката, литературата или изкуството. Усилията на Dansk Kvindesamfund като водеща група жени за жените водят до съществуването на ревизираната датска конституция от 1915 г., даваща на жените право на глас и предоставяне на закони за равни възможности през 20-те години на 20 век, което повлиява на днешните законодателни мерки за предоставяне на жените на достъп до образование, работа, брачни права и други задължения.

Финландия

В средата на 19 век Мина Кант за първи път започва да се занимава с феминистки въпроси в публичен дебат, като образованието на жените и двойните сексуални стандарти.Minna Maijala: Minna Canth (1844-1897) Klassikkogalleria, Kristiina-instituutti. Viitattu 22.3.2011. Финландското женско движение се организира с основаването на Suomen Naisyhdistys през 1884 г., което е първата феминистка женска организация във Финландия.Aura Korppi-Tommola (toim.): Tavoitteena tasa-arvo. Suomen Naisyhdistys 125 vuotta. SKS, 2009. <nowiki>ISBN 978-952-222-110-0 Това представлява първата вълна на феминизма. Suomen Naisyhdistys е разделено на Naisasialiitto Unioni (1892) и Suomalainen naisliitto (1907), а всички женски организации са обединени под шапката на организацията Naisjärjestöjen Keskusliitto през 1911 г.

На жените са предоставени основните им равни права в началото с избирателното право през 1906 г. След въвеждането на избирателното право на жените женското движение се канализира главно през женските клонове на политическите партии. Новият закон за брака от 1929 г. – Avioliittolaki най-накрая установява пълно равенство за омъжените жени и след това жените са правно равни на мъжете по закон във Финландия.Margaretha Mickwitz: Miten sovittaa Yhdistys 9 naistutkimuksen kehyksiin? Minna.fi Tasa-arvotiedon keskus, helmikuu 2007. Arkistoitu 17.9.2011. Viitattu 22.3.2011.

Нидерландия