Козма Индикоплевст (, , ) е византийски търговец, пътешественик и географ от VI век, родом от Египет. По време на управлението на император Юстиниан I Козма Индикоплевст прави няколко дълги пътувания като търговец, стигайки до Индия, а по-късно се замонашва и съставя голям богословско-космологичен трактат под наслов „Християнска топография“ (), в който се съдържат няколко от най-старите и най-известни географски карти. Съчинението му, което отхвърля езическите представи за сферичната форма на земята, по-късно е преведно на старобългарски език и придобива широка популярност сред южните и източните славяни, за които дълго време то остава основен източник на космографски познания.
Живот и творчество Сведенията за живота на Козма Индикоплевст са изключително оскъдни – известно е, че той е бил родом от Александрия в Египет и по времето на Юстиниан I предприема дълги пътувания като търговец по черноморското крайбрежие, Източна Африка, Арабия, стигайки чак до остров Цейлон. По-късно заболял и се оттеглил в манастир на Синайската планина, където приел монашество. Там през 547 – 548 г. съставил обширно произведение, което озаглавил Християнска топография. Съчининето му представлява опит за критика на Птолемеевото учение за вселената и за тълкувание на Християнското писание по въпросите на физическата астрономия. Изхождайки от ученията на Мойсей и писанията на някои християнски отци, Козма Индикоплевст се опитва да докаже, че представите на езическите мислители за сферичната форма на земята и небето са били погрешни и че Мойсеевата скиния представлява точен модел на вселената – плоска, с правоогълна форма и със Земята, разположена в нейния център. „Топографията“ на Индикоплевст съдържа още пътни записки, познания по естествени науки и богословски разсъждения.
Поради привлекателния научно-белетристичен стил на текста съчинението придобило широко разпространение сред славяните, като най-ранният му превод на славянски език е направен най-вероятно на старобългарски език по времето на цар Симеон I. По-късно се появили преводи и преписи и на други слявянски езици, от които днес са запазени около 90 на брой, най-вече на руски език.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски писатели Категория:Византийски географи