Изабел дьо Шариер (), с рождено име Изабела Агнета Елизабет ван Тюйл ван Серооскеркен (), известна и като Мадам де Шариер, е нидерландска и швейцарска писателка и композиторка от епохата на Просвещението, която прекарва втората половина от живота си в Коломбие, кантон Нюшател, Швейцария. Днес е известна най-вече с писмата и романите си, въпреки че пише и памфлети, музика и творби за театър. Интересува се живо от обществото и политиката на своята епоха, а творчеството ѝ по време на Френската революция се смята за особено интересно.

Биография Младежки години

Изабел ван Тюйл ван Серооскеркен е родена в замъка Зуйлен близо до Утрехт в Нидерландия в семейството на Дидерик Якоб ван Тюйл ван Серооскеркен (1707 – 1776) и Якоба Хелена де Вик (1724 – 1768). Тя е най-голямото от общо седемте деца. Родителите ѝ са описани от шотландския писател Джеймс Босуел, тогава студент по право в Утрехт и един от ухажорите ѝ, като „един от най-древните благородници в Седемте провинции“ и „амстердамска дама с много пари“. През зимата двамата живеят в къщата си в Утрехт.

През 1750 г. Изабел е изпратена в Женева и пътува из Швейцария и Франция с френскоговорящата си гувернантка Жан-Луиз Прево, която е нейна учителка в периода 1746 – 1753 г. След като говори единствено френски в продължение на цяла година, тя трябва да научи отново нидерландски при завръщането си в Нидерландия. Въпреки това френският остава предпочитаният от нея език до края на живота ѝ, което помага да се обясни защо дълго време творчеството ѝ не е толкова известно в родната ѝ страна, колкото би могло да бъде.

Благодарение на либералните възгледи на родителите си, които ѝ позволяват да изучава математика, физика и езици, включително латински, италиански, немски и английски, Изабел получава много по-широко образование от обичайното за момичетата по онова време. По всичко личи, че е била талантлива ученичка. Винаги се е интересувала от музика и през 1790 г. започва да учи при композитора Николо Дзингарели.

На 14-годишна възраст се влюбва в римокатолическия полски граф Петер Дьонхоф. Той обаче не проявява интерес към нея. Разочарована, тя напуска Утрехт за 18 месеца. С порастването ѝ на сцената се появяват различни ухажори, които биват отхвърляни, защото обещават да я посетят, но не го правят, или се оттеглят, защото тя ги превъзхожда. Тя виждала в брака начин да получи свобода, но също така искала да се омъжи по любов.

Поканена специално от Ан Полексфен Дрейк, както и от съпруга ѝ генерал-лейтенант Джордж Елиът, да посети лондонския им дом на Кързън Стрийт, Мейфеър, Изабел наистина пристига с лодка от Хелевоетслуис до Харуич на 7 ноември 1766 г., придружена от брат си Дити, прислужницата си Доортие и камериера си Вител.

Зрели години

През 1771 г. тя се омъжва за Шарл-Еманюел дьо Шариер де Пентхаз (1735 – 1808) и става известна като Изабел дьо Шариер. М. дьо Шариер, роден в Коломбие (близо до Ньошател), ШвейцарияGodet 1, 166-167 and Généalogies vaudoises I, 419-487 and Œuvres complètes 1, 625 and Certificat de vie in Correspondances et textes in édits (2006) p. 388., е бил частен учител на брат ѝ Вилем Рене в чужбина от 1763 до 1766 г. Двойката се установява в Коломбие. Ньошател се радва на свобода на вероизповеданията, което води до пристигането на много бежанци, сред които Жан-Жак Русо, Беа Луи дьо Мюра и Дейвид Уемис. Двойката прекарва значителен период от време и в Женева и Париж.

Дьо Шариер забогатява по съвременните стандарти през 1778 г., като отчасти наследява състоянието на родителите си, включващо близо 40% инвестиции в колониални компании като Нидерландската западноиндийска компания, Нидерландската източноиндийска компания, Британската източноиндийска компания и Южноморската компания, зависещи от доходоносното отвъдморско робство в плантациите. Според мнението на Дриенхуизен и Дузе в публикацията им от 2021 г. в писмата си и в романа си „Три жени“ (1795 – 1798) Дьо Шариер споменава робството безкритично. Обратният случай обаче е налице, докато тя пише за това, което нарича ужаси (horreurs) в колониите в писмо (номер 1894, от 1798 г.), така че тя не е безразлична към ексцесиите на робството, както подробно е описано от редакторката на кореспонденцията ѝ Сузан ван Дайк. в рамките на пет години след наследството си Дьо Шариер продава 70% от колониалните си инвестиции.

Творчество Изабел дьо Шариер пише романи, памфлети, пиеси и стихотворения и композира музика. Най-продуктивният ѝ период настъпва едва няколко години след началото на живота ѝ в Колумбие. Сред темите ѝ са религиозните ѝ съмнения, благородничеството и възпитанието на жените.

Първият ѝ роман, „Le Noble“, е публикуван през 1763 г. Той е сатира срещу аристокрацията и въпреки че е публикуван анонимно, скоро самоличността ѝ е разкрита и родителите ѝ изтеглят творбата от продажба. След това тя написва свой портрет за приятелите си: Portrait de Mll de Z., sous le nom de Zélide, fait par elle-même. 1762. През 1784 г. публикува две белетристични творби – Lettres neuchâteloises и Lettres de Mistriss Henley publiées par son amie. И двете са епистоларни романи – форма, която тя продължава да предпочита. През 1788 г. публикува първите си памфлети за политическата ситуация в Нидерландия, Франция и Швейцария.

Почитателка на философа Жан-Жак Русо, тя съдейства за посмъртното публикуване на неговите „Изповеди“ през 1789 г. По това време тя пише и свои памфлети за Русо.

По време на Френската революция редица благородници бягат в Ньошател и госпожа дьо Шариер се сприятелява с някои от тях. Но тя също така публикува произведения, в които критикува отношението на аристократите-бежанци, повечето от които според нея не са научили нищо от Революцията.

Нейните музикални творби са включени в том 10 на Œuvres complètes; те включват Six minuets pour deux violons, alto et basse [т.е, струнен квартет], dédiés à Monsieur le Baron de Tuyll de Serooskerken Seigneur de Zuylen (la Haye et Amsterdam: B. Hummel et fils, 1786); 9 Sonates voor klavecimbel и 10 Airs et Romances (Paris: chez M. Bonjour, 1788-1789), за които тя пише както поезия, така и музика. По-голямата част от музиката ѝ е изпълнявана в частния кръг на нейния салон в Льо Понте. На 2 март 1769 г. в театър Fransche Comedie в Хага е представена опера-буф, холандска адаптация на скандалния ѝ роман „Le Noble“, озаглавена De Deugd is den Adel waerdig (Vertu vaut bien noblesse) – единствената ѝ сценична творба, изпълнена през живота ѝ. Както либретото, така и музиката се смятат за изгубени. Тя изпраща либретото на Les Phéniciennes на Моцарт в Залцбург, докато той живее във Виена, с надеждата, че ще напише музика към него, но отговор не е известно дали е получила.

Творчество Избрани произведения Le Noble, притча, 1763 Lettres neuchâteloises, романс, 1784 Lettres de Mistriss Henley publiées par son amie, 1784 Lettres écrites de Lausanne, романс, 1785 Caliste ou continuation de Lettres écrites de Lausanne, 1787 Bien-né. Nouvelles et anecdotes. Apologie de la flatterie, 1788 Courte réplique à l'auteur d'une longue réponse; par Mme la Baronne de ... 1789 Plainte et défense de Thérese Levasseur, 1789 Lettre à M. Necker sur son administration, écrite par lui-même, 1791 L’émigré, comédie en trois actes, 1793 Lettres trouvées dans des portefeuilles d’émigrés, 1793 Trois femmes, романс, Лайпциг, 1795 (германско издание); Лондон, 1796 (френско издание). La Suite des Trois femmes n'a été éditée qu'en 1981 dans les Œuvres complètes de la romancière (том II, 1798 – 1806, Г. А. ван Орсхот, Амстердам, 1981). Honorine d’Userche: nouvelle de l’Abbé de La Tour, 1795 Sainte Anne, 1799 Sir Walter Finch et son fils William, 1806 (посмъртно издание) Издания Œuvres complètes, édition critique par J-D. Candaux, C.P. Courtney, P. Dubois, S. Dubois-de Bruyn, P. Thompson, J. Vercruysse, D.M. Wood. Amsterdam, G.A. van Oorschot, 1979-1984. 10 tomes. Tomes 1-6, Correspondance ; tome 7, Théâtre ; tomes 8-9, Romans, Contes et Nouvelles ; tome 10, Essais, Vers, Musique. Correspondances et textes inédits, Guillemette Samson, J-D. Candaux, J. Vercruysse et D. Wood, Paris, Honoré Champion, 2006,

Източници

Външни препратки Madame de Charrière website (на нидерландски и френски език) Belle van Zuylen website (на нидерландски и френски език, сайт на Genootschap Belle van Zuylen)

Категория:Нидерландски писателки Категория:Преводачи Категория:Нидерландски философи Категория:Нидерландски композитори Категория:Композиторки Категория:Псевдоними Категория:Родени в Утрехт Категория:Починали в Швейцария