Ирина Дукина (, г. – след 1155 г.) е византийска принцеса, дъщеря на кесаря Никифор Вриений и на византийската принцеса и историчка Анна Комнина. Макар сведенията за живота ѝ да са оскъдни, тя е добре засвидетелствана в няколко византийски литературни и документални извора – типика на манастира „Кехаритомен“ и писмата на Георги Торникий.
Произход и семейство Родена е около 1105 г. и е най-голямата дъщеря в семейството на кесаря и съпругата му. По майчина линия е внучка на византийския император Алексий I Комнин. Кръстена е в чест на съпругата му – императрица Ирина Дукина. Особеното положение на Ирина сред потомците на императрицата е засвидетелствано в типика на манастира „Кехаритомен“. В поменната част на документа Ирина Дукина е почетена преди багренородните дъщери на императрица Ирина, веднага след частта, отнасяща се до синовете и зетьовете на императрицата. Императрица Ирина Дукина разпорежда след смъртта на внучка ѝ паметта ѝ да бъде почитана ежегодно в деня на смъртта ѝ със специално осветление в храма, с по-богато дневно меню за монахините и с раздаване пред манастирските врати на четири модия хляб и дребни монети (нумии) на стойност четири трахи номизмата. Освен това императрицата се разпорежда един ден, след смъртта на дъщерите ѝ – Анна Комнина и багренородната Мария, внучка ѝ Ирина да придобие правото да се разпорежда със сградите от манастирския комплекс, които били построени специално за императрицата и жените от императорското семейство, пребиваващи в манастира.
Около 1119 г. Ирина Дукина се омъжила за мъж, чието име и произход не се споменават в оцелелите исторически документи. Той обаче починал около 1120/22 г. и оставил съпругата си преждевременно вдовица, както Теодор Продром нарича Ирина Дукина в един епиталамий, написан за сватбите на братята ѝ Алексий и Йоан, които се оженили за две кавказки принцеси през 1122 г. В стихотворението си Теодор Продром хвали благоприличието на Ирина Дукина, чийто характер и добродетел трябвало да служат като пример за подражание за снахите ѝ.
Датата на смъртта на Ирина Дукина не е известна, но традиционно се отнася към времето след 1155 г., тъй като била все още жива в края на 1155 г., откогато датира едно писмо, изпратено ѝ от Георги Торникий – бивш преподавател (дидаскал) на Псалтира и Евангелиото в „Света София“ и отскоро митрополит на Ефес, който бил учен от кръга на Ирина. В писмото си Торникий я нарича моя свята госпожо, която е над всяко честно име, и я уверява: „за да не се излеят в морето на твоите скърби реките на моите собствени злини, отлагам от време на време да ти пиша, знаейки как страдаш заради трудностите, не само моите, за които ми показахте съчувствие много отдавна, но и за на всеки друг християнин“. Предполага се, че Георги Торникий написал писмото като утешение заради скръбта, връхлетяла Ирина поради неотдавнашна кончина на близък член на семейството ѝ – според гръцкият изследовател Константинос Варзос това най-вероятно била смъртта на майка ѝ Анна Комнина, която починала около 1152/53 г. Малко преди смъртта на майка си, Ирина получила специално внимание от Анна Комнина, а на последните страници на хвалебствието, което Георги Торникий съчинил за покойната Анна Комнина, той се обръща също и към Ирина, което навява на мисълта, че Ирина Дукина е била негов патрон.
Ирина Дукина имала един син, известен с името Алексий Дука, който е споменат като дука на Дирахий и Охрид в друго писмо на Герги Торникий от 1156 г. В писмото Торникий хвали възпитанието, което Ирина дала на своя син Алексий, определяйки го като достоен за положените от майка му грижи и за семейната традиция, установена от неговите баба и прабаба. В едно стихотворение на Константин Манасий от 1160 г. синът на Ирина вече се споменава и като дука на Кипър.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски принцеси Категория:Комнини Категория:Вриении