Стоян Константинов Саев е български лекар, основоположник на българската анестезиология, интензивно лечение и реанимация, деец на Българския Червен кръст.
Биография Стоян Саев е роден на 20 септември 1928 година в София в семейството на юриста Константин Саев (1890 – 1969) от Белица, осиновен от Стоян Михайловски, и учителката Дона Иванова (1895 – 1958). Принадлежи към големия белишки род Саеви. Учи в училище „Иван Денкоглу“, в Трета прогимназия в София и завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1946 година. В 1952 година завършва Висшия медицински институт в София, хирургичен профил.
От 1952 до 1954 година работи в хирургичното отделение на Първостепенна окръжна болница в Шумен. През юли 1954 година завежда и хирургичното отделение на градската болница в Омуртаг. През август 1954 година постъпва на работа в Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) като ординатор. До 1956 година работи като хирург, а след това се заема с анестезиологична работа, отначало към Катедрата по болнична хирургия, а след това в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на ИСУЛ, Научно-преподавателска група и Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, на която от 1968 година е ръководител. От 1965 година е редовен доцент.
В 1959 година Министерството на народното здраве го изпраща на едногодишен курс по анестезиология със степендия на Световната здравна организация (СЗО) в Анестезиологичния център на СЗО и Университета на Копенхаген. След това специализира в Катедрите по анестезиология в Швеция и Англия.
В 1963 година защитава дисертационен труд „Клинична смърт в условията на хирургическата работа“ и става кандидат на медицинските науки, а в 1973 година защитава дисертационен труд „Реанимация на дишането и кръвообращението в условията на първа помощ“ и става доктор на медицинските науки.
В 1972 година, след създаването на Медицинска академия, работи в нейната Катедра по анестезиология и реанимация, секция по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на НИССЗ, на която от 1976 година до 1987 година е ръководител, и Катедрата по анестезиология и интензивна медицина на Медицинския факултет ВМИ – София от 1987 година, като е неин ръководител от 1989 година до пенсионирането си през 1994 година. От 1974 година е професор.
Създател е на специалността „Анестезиология“ и основен лектор по нея от 1956 година в курсовете за специализация и усъвършенстване в системата на ИСУЛ и после на Медицинска академия и Медицински факултет. Саев е основател и председател е на Научното дружество на анестезиолозите в България.
Преподава като гост-лектор в Анестезиологичния център на СЗО и Университета на Копенхаген, в Майнц, Москва, Любляна, Ханой, Атина, Хания. Съветник е на Световната здравна организация по изграждане на анестезиологията в регионалните бюра в Индия, Монголия, Северна Корея и Виетнам.
Академик е на Европейската академия по анестезиология от 1980 година, член на Английския кралски колеж по анестезиология от 1984 година, почетен член на анестезиологичните дружества на Югославия, Полша, Виетнам, Румъния, СССР, България.
Саев е заслужил деятел на Българския Червен кръст и е избран за негов председател в 1992 година, преизбиран на длъжността в 1995 и 1998 година. Той е един от създателите на Водноспасителната служба на БЧК. Председател е на Републиканската комисия по водно спасяване към БЧК. В 1994 година България е съучредител на Международната федерация по водно спасяване и професор Саев е избран за вицепрезидент на Европейския клон на федерацията. Член е на директорския комитет на Световната федерация по водно спасяване и вицепрезидент на Световната федерация по водно спасяване за Европа, пожизнен член на нейния Дирекционен съвет. Член е на Консултативната комисия на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец.
Носител е на Ордена на Големия рицар по водно спасяване, на медал на Световната федерация по водно спасяване за Европа. Народен орден на труда, ордени на Турския Червен полумесец, Испанския Червен кръст, Монголското министерство на здравеопазването.
Автор е на над 350 научни труда.
С дарение от професор Стоян Саев е осъществено изданието на сборника със страници от дневника на Стоян Михайловски и с някои от публицистичните му изяви („Страници из дневника на един мислител“ със съставители Ива Бурилкова, Лиляна Ванова и Цочо Билярски, 2005).
Предоставя pro bono publico ръкопис, събрал всички епиграми от Стоян Михайловски, на директора на Националния дарителски фонд „13 века България“ Кин Стоянов, със заръката да ги отпечата като книга. Изданието е осъществено с участието на Борис Димовски, който създава прекрасни миниатюри към текстовете на Стоян Михайловски, а Радой Ралин измисля заглавието на сборника:„Стоян Михайловски. Сърдита Библия. Събрани епиграми“ (2001).
Женен е за лекарката Милка Любенова Минчева-Саева.
Умира на 1 август 2015 година.
Родословие
Бележки
Категория:Български лекари Категория:Български лекари от Македония Категория:Родени в София Категория:По произход от Белица Категория:Дейци на Българския Червен кръст Категория:Възпитаници на Медицинския университет (София) Категория:Преподаватели в Медицинския университет, София