Графство Аоста (; ) е древна териториална единица, създадена през XI век в рамките на Кралство Арл, под чието господство е от 904 г. Изчезва през 1302 г. Заема територията на днешният италиански регион Вале д'Аоста.

История Графство Аоста преминава под властта на граф Хумберт I Савойски през 1024 г. (comitatus Augustensis).Bernard Demotz, . Синът му Буркард, епископ на Аоста от 1022 г. като наследник на вуйчо си Анселм, го подпомага в управлението на владенията му.Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 1-2 През 1032 г. в документ, свързан със сделка между граф Хумберт и манастир относно нива в Аоста, е засвидетелстван някой си Баво като advocatus et vice comes.Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 41

Древна църковна традиция, поддържана от Жозеф‑Огюст Дюк и абат Жозеф‑Мари Анри, както и от историци от XIX век като Леон МенабреаLéon Ménabréa, Les Alpes historiques. Première étude Montmélian et les Alpes, étude historique accompagnée de documents inédits, imp. de Puthod, Chambéry, 1841, с. 88-89 и Жорж дьо Мантейе,Georges de Manteyer, Les Origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910-1060), Rome, Cuggiani, Volume 19, numéro 1, 1899, с. 363-540 погрешно твърди, че, подобно на епархиите Тарантез, Виен, Лозана и Сион, епископите на Аоста са били инвестирани с графската власт от Рудолф III, последния суверен на Кралство Арл. В този контекст се споменава за някой си Ubertus comes, който е бил advocatusDie Urkunden der Burgundischen Rudolfinger (Regum Burgundiae e stirpe Rudolfina Diplomata et Acta), no 141, с. 319-21 и „наместник и виконт“Abbé Joseph-Marie Henry, Histoire populaire religieuse et civile de la Vallée d’Aoste. Imprimerie Marguerettaz, Aoste (1929) réédition en 1967, chapitre 51. « L'évêque d'Aoste est Comte d'Aoste », с. 76 в Аоста, свързан с граф Хумберт.

Актът от 923 г., приписван на псевдоепископ Анселм I, в който той е посочен като episcopus Augustensis ecclesie et comes, днес е признат за фалшификат от средата на XI век. Граф Хумберт, действащ във Вале д'Аоста от 1024 до 1040 г., вероятно е бил съпруг на Ансилия – сестра на епископ Анселм (†1025),Charles William Previté-Orton,The Early History of the House of Savoy: 1000-1233 , Cambridge, Cambridge University Press, 2013, с. 20François Demotz, , Lausanne, Société d’histoire de la Suisse romande, 2008, с. 308 и установява властта си в долината с подкрепата на сина си Буркард, който първоначално през 1022 г. е коадютор (помощен епископ) на вуйчо си, а след това сам става епископ на Аоста до 1033 г.Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 1-10

Във всеки случай се твърди, че Огер Моризе, епископ на Аоста между 1411 и 1433 г., официално се отказва от тази донякъде узурпирана графска титла по искане на херцог Амадей VIII Савойски.Савойците получават създаването на Херцогство Аоста през 1536 г., но носят титлата „херцози на Шабле и Аоста“ още от XIV век (а не от XIII), откъдето произлиза и Савоя‑Аоста през 1845 г.

Виконство Виконтите на Аоста стоят в основата на династията Шалан. Те управляват региона от името на своите хумбертинови господари – графовете на Мориен, а по‑късно на Савоя – от XI век до 1295 г.

Първият засвидетелстван виконт е някой си Бово, наричан advocatus на граф Хумберт в една харта, а в документ от 1100 г. – vicecomes. Възможно е това да е същият Бозон. Предполага се, че той е ръководил и канцеларията на Аоста между 1091 и 1125 г. Негов наследник и вероятно син, Аймон I, е първият, който през 1127 г. е изрично обозначен като „виконт на Аоста“.Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 42-43

Когато през 1295 г. виконт Ебал I и неговите наследници отстъпват виконтството Аоста на Савойската династия, властта на рода им е значителна. Освен двете кули в град Аоста – символи на техния пост, кулата Беатриче (днес известна като „Кулата Брамафан“) и Ла Турньов, семейството Шалан притежава изцяло пет замъка: Фенис, Кли, Шатийон, Вил и Сен Мартен, както и права в 13 енории: Сен Марсел, Фенис, Понте, Диемо, Сен Дени, Шатийон, Сен Венсан, Торньон, Антей, Шалан, Брюсон, Аяс, плюс важна част от този на Исим.Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 173-174

Владетели В продължение на близо три века Савойската династия управлявали Графство Аоста чрез семейство Шалан, което носило титлата „виконт на Аоста“: Членове на семейството с титлата „Виконти на Аоста“:

Бозон I: считан за родоначалник на семейството, споменат в документ от 1100 г. Аймон I: син на предходния Бозон II (?-1181), син на предходния; първият, който използва името „Шалан“, след като е инвестиран със Сеньория Шалан Бозон III (?-1239), син на предходния, съвиконт на Аоста с Аймон II, кюре на ,Свети Лаврентий“ в Шамбав (преди 1204) Готофред I, син на предходния, става съвиконт на Аоста след смъртта на баща си заедно с братята си. В документ от 1242 г. феодът Фенис също се споменава сред активите му. Той е инвестиран от абата на „Сен Морис д'Агон“ с феода Грен, който включва Аяс, Брюсон, част от Гресоне и замъка Грен с Аймон III, брат на предходния, с Бозон IV, брат на предходния, получава феода Кли от Савоя, давайки живот на клона Шалан-Кли Аймон III, който наследява като единствен виконт своя брат Готофред I след неговата смърт и смъртта на Бозон IV Ебал I (Ебал Велики) (?-1323): син на Готофред I, получава чрез брак феодите Монжове, Шенал и Сен Венсан. Той се отказва от виконтството на Аоста, което по този начин се връща на Савоя, в замяна на останалите земи от феод Монжове. Готофред II (?-1305), наследствен виконт, син на предишния, който се отказва с баща си от правата върху вицеграфството на Аоста

Източници

Категория:Исторически области в Европа Категория:Свещена Римска империя Категория:Савойска династия