Това е пълен списък на предстоятелите на сръбското православие, които през отделните исторически периоди носели различни титли. Предстоятелят на Сръбската православна църква носи титлата „архиепископ печки, митрополит белградско-карловачки и патриарх сръбски”. От 18 февруари 2021 г. неин предстоятел е Негово Светейшество патриарх Порфирий Сръбски.

Сръбска архиепископия е учредена на база рашката епископия на Охридската архиепископия, като Жичка архиепископия, а след това – Печка архиепископия. Просъществувала в периода от 1219 г. до 1346 г., и учредена благодарение личната заслуга за това на първия сръбски архиепископ Свети Сава Сръбски. Архиепископията носи името си по/от архиепископското седалище, което първо било манастира Жича, откъдето е преместено в Печкия манастир.

Сръбската архиепископия на 16 април 1346 г., Великден, на църковно-народен събор в Скопие, била издигната в сан патриаршия, откъдето и името ѝ Печка патриаршия.

Жички и печки архиепископи (1219—1346) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п Свети Сава Сръбски около 1174 г. със светско име Растко в Дежево, Стари Рас 14 януари 1236 г. във Велико Търново 1219—1233 Изображението е от фреска в Милешево. 99п Арсений I Сремски 1219 г. в Срем 28 октомври 1266 г. в Биело поле 1233—1263 Изображението е от иконата му в Рилския манастир. 99п Сава II около 1199 г. със светско име Предислав в Стари Рас 1269 г. в Печ 1263—1271 Изображението е от фреска в Дечани. Племенник на Сава Сръбски и син на Стефан Радослав. Данило I 1271—1272 Свален. Йоаникий I 1279 г. в Хум 1272—1279 Ученик на Сава II и игумен на Студеница и Хилендар. 99x99п Евстатий I Будимле, Полимие 4 януари 1286 г. в Жича 1279—1286 Предходно епископ на Зета. Яков Сръбски 3 февруари 1292 г. 1286—1292 Евстатий II 1292—1309 Последовател на Стефан Драгутин. Сава III 26 юли 1316 г. 1309—1316 Игумен на Хилендар и епископ на Призрен. Ръководи изграждането на църквите Богородица Левишка и Св. Георги. Приближен на Стефан Милутин. Никодим I 1325 г. 1317—1324 Коронясва за крал Стефан Дечански. Корени богомилството. 99п Данило II 1270 г. 19 декември 1337 г. 1324—1337 Хумски епископ. Книжовник и дипломат посетил Търново с цел уреждане по мирен път на претенциите на Михаил III Шишман. Архиепископ Никодим I е негов ученик и протеже. 99п Йоаникий II роден в околностите на Призрен 1338—1346, първи патриарх от 1346 г. Скопската митрополия става първа катедра на патриаршията, когато е начело на църквата.

Печки патриарси (1346—1463) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п (1) Йоаникий II 1346—1354, архиепископ до 1346 г. (2) Сава IV 1354—1375 Игумен на Хилендар и като такъв е избран на събор в Сяр на 29 ноември 1354 г. за "патриарх на сърби и гърци". 99п (3) Ефрем Печки около 1311 г. край Велико Търново 1399 г. край Печ 1375—1380 игумен на Бачковския манастир, избран на събор в Печ под егидата на Лазар Хребелянович и Георги I Балшич. 99п (4) Спиридон Печки Ниш 11 август 1389 г. в Печ 1380—1389 Монах в манастира Свети Пантелеймон (Атон), и протеже на Ефрем Печки. 99п (3) Ефрем Печки 1389—1392 Повторно след смъртта на Спиридон Печки. 99п (5) Данило III 7 април 1396 г. 1392—1396 Избран приживе на Ефрем Печки на събор в Жича. Баща му е ктитор на манастира Дренча/Душманица. (6) Сава V 7 април 1407 г. 1396—1407 Титулова се патриарх на сърби и гърци. Канонизира патриарх Ефрем Печки, а епископ Марко от Хвосно съставя житието на Св. Ефрем. (7) Данило IV 1407 г. (8) Кирил I Печки 27 декември 1418 г. 1407—1418 (9) Никон Печки 1419—1435 По негова заръка Константин Костенечки пише „житие на деспот Стефан Лазаревич“.Житие на Стефан Лазаревич (10) Теофан Печки 1446 г. Единственото сведение за него е в един споменик. (11) Никодим II 1446—1453 Игумен на Студеница и рашки епископ. В периода 1451-1453 години е Охридски архиепископ. Като антиуниат ръкополага за митрополит на Молдова Теоктист през 1452 г. (12) Арсений II 1453—1463 Последен печки патриарх, а предходно – смедеревски митрополит.

В периода от 1463 г. до възстановяването на Печката патриаршия през 1557 г., диоцезът ѝ е част от Охридската архиепископия, т.е. възстановено е статуквото отпреди учредяването на нарочна Сръбска архиепископия в Жича и Печ. Смедеревският митрополит Павел Смедеревски прави несполучливи опити за възстановяването на патриаршията по това време.

Охридски архиепископи и сръбски предстоятели (1463—1557) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки (1) Захарий Охридски около 1463 — най-късно 1465 г. (2) Доротей Охридски 1466 г. (3) Марк II Ксилокарав 1466—1467 предходно одрински митрополит, избран за вселенски патриарх, както и следходно отново вселенски патриарх (4) Йона Кавасила в началото на XVI век преди него е имало други предстоятели, чийто имена не са известни (5) Прохор Охридски 1550 г. преди 1527—1550 Преди него има други предстоятели, като той се титулова „по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана [и] на всички българи, сърби и прочие“, като под пастирския му жезъл са и Влашко и Молдова. По негово време смедеревския митрополит Павле изявява претенциите си за сръбски пастир. (6) Симеон Охридски 1550—1551 В Рилския манастир се пази епитрахил, подарен през 1550 г. от рашкия митрополит Симеон. Принуден да напусне предстоятелството. (7) Никанор Охридски 1551—1557 (8) Паисий Охридски 1557 г. По негово време е възстановена Печката патриаршия. През 1566 г. се титулова „по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана-Охрид и на цяла България, Сърбия и прочие“.

През 1557 г. Диванът решава да възстанови старата Душанова печка патриаршия, в чийто диоцез да влязат целокупните сръбски земи, които по това време са под властта на султана. Това решение се налага заради отпочналата католическа пропаганда в сръбските земи от Дубровник и по/през военната граница, която е следствие от Контрареформацията.

Печки патриарси (1557—1766) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п (13) Макарий Печки 1574 г. 1557—1571 роднина на Мехмед Соколу (14) Антоний Печки около 1530 г. 1571—1575 племенник на Макарий Печки (15) Герасим I около 1530 г. 1587 г. 1575—1586 предходно херцеговински митрополит, роднина на Макарий и Арсений 99п (16) Саватий I 1530 г. 1589 г. 1586—1589 предходно херцеговински митрополит, племенник на Макарий Печки (17) Никанор I (според поменика) (18) Йеротей I 17 февруари 1591 г. 1589—1591 (19) Филип I Печки 1592 г. 1591—1592 (20) Йован Кантул 1614 г. 1592—1614 (21) Паисий I Яневец 1542 г. в Янево 2 ноември 1647 г. в Печ 1614—1647 (22) Гаврило I 1648—1655 Предходно смедеревски епископ и рашки митрополит (23) Максим I Печки Скопие 29 октомври 1680 г. в Печ 1655—1674 предходно рашки митрополит 99п (24) Арсений III 1633 г. в Баице 27 октомври 1706 г. във Виена 1674—1690 водач на голямото сръбско преселение (25) Калиник I Печки Скопие 16 август 1710 г. в Тимишоара 1693—1710 Скопянец (26) Атанасий I Печки 23 април 1712 г. 1711—1712 (27) Моисей I около 1665 г. в Стари Рас 13 април 1726 г. в Печ 1712—1726 предходно рашки митрополит 99п (28) Арсений IV 1698 г. в Рашка 18 януари 1748 г. в Сремски Карловци 1726—1737 предходно рашки митрополит и спомоществовател на отпечатването на „Стематографията“ на Христофор Жефарович (29) Йоаникий III 1700 г. 1793 г. в Халкинския манастир 1739—1746 постфактум и Вселенски патриарх – Караджа, от фанариотска фамилия (30) Атанасий II Скопие 1752 г. в Печ 1747—1752 (31) Гаврил II 1752 г. 1752 предходно дабробосненски митрополит (32) Гаврил III 1752—1758 предходно нишки митрополит (33) Викентий I 1758 г. 1758 предходно белградски митрополит (34) Паисий II 1758 г 1758 предходно ужичко-валевски митрополит (35) Гаврил IV 1758 (36) Кирил II 1758—1763 предходно дабробосненски митрополит (37) Василий I Бачка 10 февруари 1772 г. в Санкт Петербург 1763—1765 предходно липлянски и дабробосненски митрополит и е близък на Христофор Жефарович, пише служба и синаксар за Василий Острожки (38) Калиник II 1765—1766 предходно нишки и белградски митрополит

През 1766 г. Печката патриаршия е закрита и подчинена на Константинополската патриаршия.

Предстоятели на Печката патриаршия в изгнание в Свещената Римска империя, Австрийската империя, Австро-Унгария и Кралството на сърби, хървати и словенци (1690—1920)

По време на Голямата турска война, хабсбургската армия начело с генерал Пиколомини достига до Велес, опожарявайки Скопие. Голяма част от компрометираното християнско население на юг от Дунава в диоцеза на Печката патриаршия се изтегля с хабсбургската армия във Войводина на територия под властта на австрийските Хабсбурги. Начело на целия този православен народ е печкият патриарх Арсений III Църноевич, а събитието остава в историята като голямото сръбско преселение. По този начин се получа двувластие сред православното паство, разделено между Османската и Хабсбургската империи. Статутът на преселниците спрямо диоцеза и юрисдикцията на патриаршията е уреден на нарочен църковно-народен събор в Крушедолския манастир.

Карловачки митрополити (1690—1726) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п Арсений III 1633 27 октомври 1706 г. 1690—1706 99п Исая Джакович Грабовац край Сланкамен 20 юли 1708 г. във Виена 1708 Янополски епископ на Янополе, Поморише и Арад, като резидира в Тимишоара. Подържа връзка с граф Джордже Бранкович и установява седалището на митрополията в Сремски Карловци. Софроний Подгорец 1668 г. в Подгорица 7 януари 1711 г. в Сремски Карловци 1710—1711 предходно пакрачко-славонски митрополит Викентий Попович Янево 23 октомври 1725 г. в Сремски Карловци 1713—1725 По негово време се стига до помирение между православните от Османската и Хабсбургската империи, в резултат от което се създава Белградско-карловачка митрополия.

Белградски митрополит (1718—1726) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п Моисей Петрович 1677 г. в Белград 23 юли 1730 г. 1718—1726 от 1726 г. Белградско-карловачки митрополит

Белградско-карловачки митрополити (1726—1739) Портрет Име Роден Починал Предстоятелско време Отметки 99п Моисей Петрович 1726—1730 само белградски митрополит от 1713 г. 99п Викентий Йованович 1689 г. в Сентендре 6 юни 1737 г. в Белград 1731—1737 На църковно-народен събор през 1726 г. е избран за епископ Арадски, Янополски и Великовардарски. Застрелян. 99п Арсений IV Йованович 1737—1739 Като печки патриарх, в резултат от отвоюването на Хабсбургска Сърбия по време на австро-турската война, взима под предстоятелството си Белградско-карловачката митрополия.

Карловачки митрополити (1739—1920)