Здравеопазването в Турция е смесено – държавно и частно. През 2003 г. Турция поставя началото на мащабна здравна реформа, наречена Програма за реформа в здравеопазването. Основният стълб на тази програма е въвеждането на Общо здравно осигуряване (Genel Sağlık Sigortası). То се финансира от допълнителна данъчна такса за работодателите, която към 2025 г. е 5%. Финансирането от публичния сектор покрива приблизително 75,2% от разходите за здравеопазване.

Въпреки универсалното здравеопазване общите разходи за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт са най-ниските сред страните от ОИСР – 6,3% от БВП, което е много по-ниско от средното за ОИСР – 9,3%. Средната възраст в Турция е 30 години в сравнение със средната 43,9 години в страните от ЕС. Застаряването на населението е основната причина за по-високите разходи за здравеопазване в Европа. Очакваната продължителност на живота е 78,5 години, в сравнение със средната стойност за Европейския съюз от 81 години. Според данни на СЗО през 2022 г. 66,8% от населението на Турция е с наднормено тегло или със затлъстяване.

Покритие

В началото на XXI век и след 2010 г. в Турция се провеждат значителни здравни реформи, благодарение на които е постигнато универсално здравноосигурително покритие за населението и общото качество на здравните услуги е значително подобрено, като удовлетвореността на пациентите се повишава от 39,5% през 2003 г. до 75,9% през 2011 г.

Института за социално осигуряване (Sosyal Guvenlik Kurumu, SGK) покрива следните медицински процедури:

спешни случаи; трудови злополуки и професионални заболявания; инфекциозни заболявания; превантивни здравни услуги (употреба на вещества); раждане; извънредни събития (наранявания от война и природни бедствия); лечение на безплодието при жени под 39 години; козметична хирургия, считана за необходима от медицинска гледна точка.

Въпреки че някои болници са сключени с договори със Института за социално осигуряване и предлагат стоматологични грижи, в повечето случаи пациентите трябва да разчитат на частни стоматологични услуги и са отговорни за покриването на разходите. В допълнение, пациентите трябва частично да покрият разходите за някои лекарства с рецепта и амбулаторни услуги.

Здравен туризъм

Турция е известна със своя здравен туризъм. През първите шест месеца на 2018 г. почти 178 хиляди туристи посещават страната със здравна цел, от тях 67% са използвали частни болници, 24% държавни болници и 9% университетски болници. На 13 юли 2017 г. влиза в сила Наредба за международния здравен туризъм и туристическото здравеопазване, тя се прилага само за тези, които идват специално за лечение.

Случаи на измами

Сред честите случаи на измами са когато на пациентите се предлага изключително ниска първоначална цена онлайн. След пристигането им на място в Турция, координаторите прилагат агресивни тактики за договаряния с пациентите и изискват допълнителни плащания под предлог, че са необходими „спешни“ консултации или по-скъпи материали.

През август 2026 г. авторитетното британско издание „Таймс“ публикува разследване за британския пациент Мартин Кърант, претърпял тежка мозъчна инфекция след синус лифт и поставяне на импланти в Lema Dental Clinic в Истанбул. Първоначалната му оферта от клиниката е 6400 британски лири, но реално дава около 33 000 британски лири за лечението си в Lema Clinic. Случаят става повод за сериозни предупреждения от Националната здравна служба на Великобритания относно рисковете от „евтиния“ зъболекарски туризъм в Турция. През септември 2026 г. случаят е отразен и в България по „Би Ти Ви Новините“.

Правни въпроси

Чуждестранните пациенти, които са пострадали от некачествено лечение в Турция, имат пълното законно право да започнат официално разследване и да съдят съответната клиника. Според турското законодателство чужденците се ползват с абсолютно същите права като местните граждани при случаи на медицинска небрежност. Наредбата за правата на пациентите в Турция (Hasta Hakları Yönetmeliği) е ключов законов документ, който гарантира хуманно отношение, защита срещу лекарски грешки и пълна равнопоставеност на всеки човек, потърсил медицинска помощ в страната.

При здравословен проблем на български гражданин в Турция, дипломатическите и консулските мисии на България (посолството в Анкара или консулствата в Истанбул, Одрин и Бурса) са длъжни да окажат административно и информационно съдействие, но нямат правомощия за заплащане на лечението или да осигуряват безплатни медицински услуги. В случаите когато български гражданин се намира в Турция (или в която и да е държава извън Европейския съюз) и българското посолство или консулство е твърде далеч, няма такова или не може да се свърже с него, той има право на консулска защита от дипломатическото представителство на всяка друга страна членка на ЕС. Това важи и за всеки друг гражданин на Европейския съюз, съгласно член 23 от „Договора за функционирането на ЕС“.

Частно здравеопазване

Турция има голям частен сектор на здравеопазването в допълнение към обществените здравни услуги. Тези частни здравни услуги често предлагат по-кратки списъци на чакащи и услуги с по-високо качество. Повечето банки и застрахователни компании предлагат здравни планове и сключват договори с определени болници и лекари.

Турската здравна система преди е била доминирана от централизирана държавна система, управлявана от Министерството на здравеопазването. През 2003 г. управляващата Партия на справедливостта и развитието въвежда мащабна програма за здравна реформа, насочена към увеличаване на съотношението между частното и държавното здравно осигуряване и предоставяне на здравни грижи на по-голям дял от населението. През 2013 г. Статистическият институт на Турция посочва, че за здравеопазване годишно се харчат 76,3 милиарда турски лири, като 79,6% от финансирането идва от Института за социално осигуряване, а по-голямата част от останалата част (15,4%) идва от лични средства на пациентите. По данни на Световната банка през 2015 г. в Турция има 27 954 лечебни заведения, 1,7 лекари на всеки 1000 души"Physicians (per 1,000 people)." Physicians (per 1,000 people). World Bank, n.d. Web. 19 Mar. 2015. и 2,54 легла на 1000 души.

До началото на 10-те години на XXI век в Турция съществува схема, наречена зелена карта (Yeşil Kart), която е била разработена, за да помогне на социални групи с ниски доходи да получат медицинска помощ. През 2010 г. разходите за тази система се равняват на 40 милиарда турски лири. Поради този факт през 2011 г. системата е реформирана и броят на хората, които биха могли да се възползват от тази система, е намален. След универсалния закон за здравно осигуряване от 2012 г. системата за зелена карта е премахната.

Финансиране

През 2015 г. Турция има най-ниските разходи за здравеопазване в Европа – 6,4% от брутния вътрешен продукт. През 2019 г. общите разходи за здравеопазване според данни на Статистическия институт на Турция надхвърлят 201 милиарда турски лири.

Източници