Никола Иванов Фурнаджиев е български офицер (полковник), участник в Съединението на Източна Румелия с Княжество България и във войните за национална независимост. Племенник на Васил Левски.
Биография Роден е през 1859 година в Карлово, тогава в Османската империя. Син е на карловския търговец Иван Фурнаджиев и жена му Мария Караиванова – сестра на майката на Васил Левски Гина Кунчева. Учи в Карлово и София.
След Освобождението е волноопределяющ в 22-ра татарпазарджишка дружина. Завършва Военното училище с първия випуск. Назначен е за адютант на 3-та пеша дружина в Източнорумелийската милиция. Участва в Съединението. В последвалата Сръбско-българска война (1885) е командир на 2-ра дружина от Шейновския пеши полк; сражава се в битката при Сливница (5 – 7 ноември), проявява се в сраженията при Пирот (14 и 15 ноември). Награден е със сребърен медал за участие във войната от княз Александър Батенберг.
След войната е командир на 10-и родопски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник и назначен за помощник-началник на 2-ра тракийска дивизия. След това поема командването на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. Уволнен на 15 февруари 1900 г. Мобилизиран през Балканската война, назначен за началник на транспорта в Търговище. През Първата световна война е председател на комисия при Главното интендантство. В опълчението 5 август 1920 г.
Умира на 23 февруари 1926 г.
Военни звания
подпоручик (10 май 1879) поручик (8 юли 1881) капитан (9 септември 1885) майор (1 април 1887) подполковник (2 август 1891) полковник (2 август 1895)
Награди Награден е с орден „Св. Александър“ – III, IV и V степен (1887, 1897, 1900 г.) и „За заслуга“ (1891).
Източници
Категория:Български полковници Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Карлово