Екзекуцията на лейди Джейн Грей е картина с маслени бои на Пол Деларош, завършена през 1833, която понастоящем се намира в Националната галерия в Лондон. Тя е изключително популярна в десетилетията след създаването си, но през XX век реалистичните исторически картини изпадат в немилост сред критиците и произведението остава в архивите в продължение на много години, като дълго време се смята за изгубено. След реставрацията си и повторното си излагане през 1975, картината веднага отново става изключително популярна, особено сред по-младите посетители.Adams, Tim, "How Tudorphilia rescued Delaroche", in New Statesman

Картината интерпретира моментите, предхождащи смъртта на лейди Джейн Грей, която на 10 юли 1553 е провъзгласена за кралица на Англия, но девет дни по-късно е свалена от трона и екзекутирана през 1554. Поради краткостта на управлението си Джейн често е наричана „Деветдневната кралица“.Factsheet: Lady Jane Grey, Nine Days Queen" (PDF). Tower of London. Historic Royal Palaces.

История Основна статия: Лейди Джейн Грей

Лейди Джейн Грей е правнучка на Хенри VII и първа братовчедка на неговия внук, краткотрайния крал Едуард VI. След смъртта на Едуард тя е провъзгласена за кралица, като ѝ е дадено предимство пред дъщерите на Хенри VIII – Мария и Елизабет. Две седмици след смъртта на брат си Мария, която има подкрепата на английския народ, предявява претенции към трона, а Джейн се отказва от короната, след като е управлявала само девет дни. Джейн, съпругът ѝ лорд Гилфорд Дъдли и баща ѝ са затворени в Тауър по обвинение в държавна измяна. Процесът срещу Джейн се провежда през ноември, но смъртната ѝ присъда временно е отложена. През февруари 1554 г. баща ѝ, който вече е освободен, става един от водачите на въстанието на Уайът. В петък, 12 февруари, Мария заповядва екзекуцията на 17-годишната Джейн и нейния съпруг чрез обезглавяване. Баща ѝ споделя същата съдба единадесет дни по-късно."Historic Figures – Lady Jane Grey (1537–1554)". BBC

Картина През 1833 г. Деларош рисува сюжета на екзекуцията на лейди Джейн, близо 300 години след събитието, като използва съвременни исторически източници, за да го пресъздаде възможно най-точно. Деларош изгражда своята репутация в Парижкия салон с голямоформатни, реалистични изображения на известни събития от предходните векове. Както при много художници от това време, специализиращи се в исторически живописни разкази, в сцената има елементи, които са измислени, за да засилят символиката и драматизма.

Картината изобразява момента, в който Джейн, със завързани очи, е подпомагана да положи главата си върху дръвника за екзекуцията. Нейната протегната ръка несигурно се спуска надолу, за да го намери. Тя е подпомагана от мъж, идентифициран като Джон Бриджис, 1-ви барон Чандос, който по време на екзекуцията на Джейн е лейтенант на Лондонската кула. Докато е затворена в Кулата, Джейн е придружавана от придворни дами, една от които е била нейната детегледачка от детството. В картината са изобразени две придворни дами, които показват дълбоката си скръб преди неизбежното събитие.

Екзекуцията се извършва на открито, в част от територията на Лондонската кула, известна като Тауър Грийн, където преди това са били екзекутирани съпругите на Хенри VIII – Ан Болейн и Катрин Хауърд. Деларош обаче избира по-тъмна и затворена среда, за да засили психологическата тежест на мрачния сюжет, подобно на сценограф, който създава атмосфера за театрална постановка.

В картината екзекуцията се извършва върху повдигната дървена платформа, подобна на тези, използвани за екзекуции на кралски особи и благородници по време на Френската революция. Ръбът на тази платформа е покрит с черен плат и се вижда на преден план. В дъното на композицията парапетът на стълбище се спуска надолу, а върховете на две оръжия загатват присъствието на стражи. Деларош включва архитектурен детайл, който свързва Лондонската кула с нейния основател – Уилям Завоевателя. В картината две масивни нормански колони с капители във формата на възглавница, сляпа аркада и голяма арка с шевронов орнамент създават фон, който подсказва древността на мястото. Изборът на тази сграда сред многото в Лондонската кула, изградени в различни епохи, изглежда умишлен и може да има както стилови, така и символични причини. Всъщност екзекуцията се е състояла пред параклиса „Св. Петър в окови“, който не е построен при Уилям Завоевателя, а по заповед на Хенри VIII близо 500 години по-късно.

Източници

Категория:Картини