Васил Христов Попов е български офицер.
Биография Роден е на 23 май 1888 г. в София като най-голямото от осемте деца на Христо и Мария Попови.
Служи в кавалерията. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 5–6. София, 1996. с. 103. През 1907 завършва 27 випуск на Военното училище. В Първата балканска война разузнава османските войски начело на конен разезд от Хасковския отряд. Във Втората балканска война ротмистър Попов командва ескадрон от Кавалерийската дивизия, който се сражава срещу сръбската армия. В хода на Първата световна война през 1915 г. служи в дивизионната конница на Втора пехотна тракийска дивизия. Повереният му ескадрон преследва съглашенските войски по посока Дойран и под прикритието на мъглата навлиза в града. През 1917 г. изпълнява окупационни задачи в Прищина и има принос за успешните преговори с тамошните албански предводители. За заслуги през втория период от войната е награден с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 148-149. След Първата световна война служи в Русе, Брезник, Сливен и Разград. След Деветнадесетомайския преврат, през 1935 г. полковник Попов е уволнен от действителна военна служба, заедно със значителна група висши и старши офицери. Той преминава в запаса, защото проявява несъгласие армията активно да се меси в политическия живот на България. В Първата фаза от участието на България във войната срещу Третия райх през 1944 г. Васил Попов е назначен за началник на Дисциплинарния отдел към щаба на Първа българска армия. В това свое качество той се застъпва с успех срещу екзекутиране на войниците от Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, отстъпили самоволно от фронта. Поради закриването на Дисциплинарния отдел, в последните месеци от войната на България срещу нацистка Германия полковник Попов става началник на Военнопленническата служба на Първа българска армия и докато изпълнява тази длъжност изисква стриктното спазване на Женевските конвенции. След края на Втората световна война той е произведен в чин генерал-майор и е изпратен в запаса.
Ген. Васил Попов умира на 2 май 1970 г. в София. Попов, Венец. Спомени за моя баща - генерал Васил Попов. Годишник - Военна академия „Георги Стойков Раковски“ - Център „Военноисторически изследвания“. Военноисторически преглед. ISSN 1312-2975 (2, 2001, с. 222-245).
Личният архивен фонд № 2129К ЦДА, ф. 2129К, „Попов, Васил Христов (1888–1970)“ на кавалериста Димитър Христов Попов се съхранява в Централния държавен архив.
Военни звания Подпоручик (15 август 1907) Поручик (4 септември 1910) Ротмистър (1 ноември 1913) Майор (1923) Подполковник (1923) Полковник (26 март 1928) Генерал-майор (1945)
Награди Орден „За храброст“ ІV степен – 2-ри клас Орден „Св. Александър“ ІV степен с мечове по средата Орден „За военна заслуга“ V, ІV и ІІІ степен Знак за 10 годишна отлична служба Знак за 20 годишна отлична служба Германски орден „Железен кръст“ II клас Орден „Югославска корона“ II степен
Семейство Баща му Христо Филипов Попов е роден през 1848 г. в Карлово и умира през 1930 г. в София. Работи като учител, участва в Априлското въстание и публикува очерк за въстанието в Клисура. Попов, Христо. Град Клисура в Априлското въстание. Очерк за миналото и настоящето на града. По случай петдесетгодишнината на въстанието. София, 1926. Майка му Мария Хадживълкова произхожда от прочутия род Гешови от Карлово. Георгиева, Цветана. В Клисура откриха площад и паметна плоча на арх. Храбър Попов. В. „Марица“ 30.05.2024 Негови братя са архитект Храбър Попов, дългогодишният ръководител на Кожната клиника в Университетска болница „Александровска“ проф. Любен Попов, икономистът Григор Попов, както и загиналият през Първата световна война командир на картечен взвод поручик Венец Христов Попов ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 3. Сестра им Невяна завършва литература в Софийския университет. Синът му Венец Василев Попов участва във Втората световна война като офицер свързочник и издава сборник с разкази.Попов, Венец. Небето над мен през войната. Пловдив, 2006. ISBN 978-954-9402-14-8.
Бележки
Категория:Родени в София Категория:Двадесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български генерал-майори Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив