Добри Петков Петков е български офицер, полковник и държавен деец.
Биография Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната. Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител от Народнолибералната партия в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министърПобеда - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 19, 01 септември 1915, стр.2 на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е на 19 юли 1924 г.Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2. Умира на 1 януари 1932 г. в София. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.
Семейство От децата на Добри Петков първи се ражда Петко. Той се жени за французойка – Лили, от която има дъщеря Надя и внук Джони (живущ в USA). Христо се жени за дъщерята на македонския революционер Никола Зографов – Цветана Зографова. Техен единствен син е известният български диригент Добрин Петков. Мария е омъжена за Райчо Константинов Райчев-Вирсавиев (13 май 1885 – 1959), на когото ражда дъщеря Добринка. Стефан не е женен, след 9 септември е „арестуван“ на улицата и изчезнал без вест. Последна се ражда Цветана. Тя се омъжва за Исак Джераси и му ражда две дъщери – Елена и Вера„Министрите на България 1879 – 1999“ Ташо В. Ташев, Издателство на МО „Св. Георги Победоносец“;Спомени на правнуци Христо и Ани Добринови Петкови, внучка Елена Джераси (2009 г.).
Военни звания Подпоручик (30 август 1880) Поручик (30 август 1883) Капитан (24 март 1886) Майор (1889) Подполковник (1893) Полковник (28 юли 1913)
Трудове „Десетгодишнината на офицерите от Втория випуск“ (1890); „Мисли върху организацията на българската войска“ (1895); „Критически бележки върху брошурата на ген. Никола Жеков“ (1924); „Виновниците на погрома на България през септември 1918 г.“ (1927).
Бележки
Категория:Български полковници Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Председатели на Народното събрание на България Категория:Български политици от Първата световна война Категория:Родени в област Велико Търново Категория:Починали в София