Тодор (Теодор) Христов Пулиев е виден български търговец от периода на Българското възраждане.
Биография Роден през август 1839 г. в Карлово. Сродник е на Христо и Евлоги Георгиеви. Учи при Райно Попович в родния си град, при Найден Геров в Пловдив, две години в гръцкото училище в Букурещ, а накрая завършва търговско образование във Виена.
Развива търговска дейност в Галац, Румъния. След Освобождението на България се връща в Карлово, а по-късно се преселва в Пловдив.
Тодор и жена му Ана са големи дарители за обществени каузи – училища, читалища и църкви. Подпомагат Дружеството за безплатни ученически трапезарии в Карлово, като през 1905 г. даряват 6000 лв. за създаването на фонд към него, със средствата на който да се построи сграда и да се поддържа трапезарията. Даряват му и земи, чрез продажбата на които сумата във фонда се увеличава. Пулиев дава около 15 хил. лв. за строеж на безплатна ученическа трапезария в двора на Карловското училище. Подпомага и ученическата читалня към училището в Карлово.
Сградата на трапезарията за бедни ученици в Карлово е проектирана от пловдивския архитект Лазаров и има 4 стаи, салон със сцена, изба и кухня. Тя е предназначена и за други благотворителни цели: място за обучаване на бедни деца по ръчен труд. На 5 октомври 1906 г. министъра на просвещението Иван Шишманов изпраща писмо до Тодор Пулиев, в което пише: „Вие сте достоен за всяко уважение и почит. Вие още отсега служите за назидание на всички, които имат богатство, като им показахте как да се оградят с почит и уважение от страна на съвременните си и на бъдещите поколения“.
Избран е за председател на Дружеството за безплатни трапезарии. От благодарност карловци наричат дружеството, образувания към него фонд и построената със средствата на семейството трапезария „Ана и Тодор Пулиеви“.
Тодор Пулиев завещава почти цялото си състояние на Карлово за благотворителни цели. Умира на 15 април 1913 г. в Пловдив. Тленните му останки са погребани в карловската църква „Св. Богородица“.
Източници
Категория:Български търговци