Берекетската селищна могила край Стара Загора е смятана за най-голямото праисторическо поселение в Европа. Намира се югозападно от квартал „К. Ганчев“.
Височината на могилата е 17,5 м, а диаметърът при основата ѝ е 250 м. Около нея е имало сателитни селища от новокаменната и каменно-медната епоха (VI – V хилядолетие пр. Хр.) и на разстояние от 300 до 600 м има културен пласт с дебелина до 3 м. Праисторическото селище е възникнало на десния бряг на Берекетската река в подножието на Сърнена Средна гора. Първите му обитатели са от ранния неолит (края на VIІ и началото на VI хил. пр. Хр.); с малки прекъсвания селището е обитавано до Средновековието (XII – XIV век).
До Берекетската селищна могила има некропол от ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.) от типа на т.нар. плоски некрополи. Той е единственият проучен плосък некропол от тази епоха в Европа. В откритите 78 гроба е намерен богат инвентар: керамични съдове, каменни хавани с червена охра, накити, медна кама, меден връх на стрела и други предмети. Мъртвите са полагани по гръб или в свито положение (хокер), наляво или надясно. Артефактите могат да се видят в Историческия музей на град Стара Загора.
Източници
Категория:Археологически обекти в България Категория:История на Стара Загора