Шахматната стратегия е аспект на шаха, включващ принципи и методи за оценяване на позицията, задаване на дългосрочни цели и планове за игра и осъществяване на систематично, последователно, развиващо се влияние върху позицията на противника. Когато изследва стратегически дадена позиция, играчът трябва да взема предвид фактори като относителната стойност на фигурите на дъската, безопасността на царя, позициите на фигурите и контрола върху ключови полета и групи от полета (напр. диагонали и отворени вертикали). Стратегията се различава от тактиката, която касае краткосрочните заплахи и защити (ход по ход). Някои автори различават статичните стратегически дисбаланси (напр. по-ценни фигури или по-добра пешечна структура), които обикновено продължават дълго време, от динамичните такива (напр. единият играч да има предимство в разгръщането на фигурите си), които пък са временни.Silman, Jeremy (1993). How to Reassess your Chess (3rd ed.). Siles Press. ISBN 1-890085-00-6. Това разграничение се отнася до бързината, с която плановете трябва да се прилагат. Докато играчът достигне нивото на майстор, обикновено тактиките решават изхода на партиите. Поради това, много шахматни треньори наблягат на изучаването на тактиката (вместо на стратегията) като най-ефикасен начин за подобряване на резултатите в сериозни игри.

Най-простият начин за оценка на позицията е да се сравни общата стойност на притежаваните фигури от двете страни. Точковите стойности на фигурите се основават на опита. Обикновено пешката се счита за 1 точка, конят и офицерът – по 3, топът – 5, а царицата за 9 – 10. Боевата стойност на царя в ендшпила е приблизително 4. Тези основни стойности могат да се повлияват от други фактори, като позицията на фигурите (напр. напредналите пешки обикновено са по-ценни от тези на стартовите си полета), координацията между фигурите (двойка офицери обикновено си сътрудничи по-добре от кон и офицер) и типа позиция (конете са като цяло по-добри в затворени позиции с много пешки, а офицерите – обратно).

Друг важен фактор при оценката е пешечната структура. Понеже пешките са най-трудноподвижните и най-малко ценни фигури, пешечната структура е относително статична и в голяма степен определя стратегическата природа на позицията. Слабости, като изолирани, сдвоени или изостанали пешки, веднъж създадени, обикновено остават. Следователно играчите трябва да се стремят да ги избягват, освен ако те не се компенсират с друго ценно предимство, например възможността за развиване на атака.

Елементи на шахматната стратегия Термини

Атакуващи похвати

Защитни похвати Блокада, Свръхзащита, Изкуствена рокада, Консолидация, Контраатака, Контраигра, Крепост, Пролука („луфт“, „пространство за дишане“)

Общи похвати Маневриране, Подриване на центъра, Позиционна жертва, Фианкетиране.

Пешечни структури

Принципи на шахматната стратегия Принципите на шахматната стратегия са: оптимално разположение на фигурите за дадена ситуация, концентриране на фигурите върху ключова област на играта и осигуряване на взаимодействие между тях, създаване на максимални трудности за другата страна при постигане на целите им, превземане на пространство, особено в центъра, или контролирането му и ограничаването на фигурите на противниковата страна, или подкопаване на центъра на противника, хармонично, взаимосвързано разположение на пешките и отслабването им за другата страна, създаване на „добри“ фигури за себе си и „лоши“ фигури за противника, превземане на открити или полуотворени линии и ключови полета.

Комбинацията от тези принципи във всеки момент от играта, като се вземат предвид възможните специфични предложения, позволява да се оцени позицията, която след това се използва за определяне на плана на играта.

Понятия на стратегията и позиционна оценка

Количествена оценка на фигурите

Материалното предимство се проявява както на стратегическо, така и на тактическо ниво. Обикновено повече фигури или сбор от по-силни фигури означава по-големи шансове за победа. Основно тактико-стратегическо правило е да се вземат фигурите на опонента, като се пазят собствените.

Офицерите и конете се наричат леки фигури. Конят е почти толкова ценен, колкото е офицерът, но по-малко ценен от топа. Топовете и царицата са тежки фигури. Офицерите като цяло са по-добри от конете в отворени позиции, напр. към края на играта, когато повечето фигури са разменени, докато конете имат предимство в затворени позиции. Двойката офицери е особено силно оръжие, още повече ако противникът е загубил един или и двата си офицера.

Три пешки обикновено са по-ценни от кон в ендшпила, но в мителшпила често е обратното. Две леки фигури имат предимство пред един топ, както и два топа леко превъзхождат една царица. Офицерът на същия цвят поле, както противниковия цар, е малко по-ценен в дебюта, защото може да атакува уязвимото поле f7 (за белите) или f2 (за черните). Топът е по-ценен, когато е свързан с друг топ или с царица; следователно, два сдвоени или свързани топа са по-ценни от два несдвоени или несвързани. Сдвоени топове означава взаимно защитаващи се топове на един вертикал, а свързани – такива на един хоризонтал.

Една от често използваните точкови системи е: + Стойност на фигуритеФигураЦарицаТопОфицерКонПешкаЦар в ендшпилаСтойност9 – 1053313,5 – 4 При такава система, да се размени кон или офицер за топ е рационално и носи около две точки (две пешки) предимство. Това не взема под внимание усложнения, като типа позиция или свободата на фигурите, но е добра отправна точка. В отворена позиция офицерите са по-ценни от конете (понякога двойката офицери може да е равна на 7 точки); обратно, в затворена позиция конете са с предимство. Кон в центъра на дъската, който не може да бъде взет, е известен като аванпост и представлява сериозна заплаха от вилици. В такъв случай, конят е много по-ценен от офицера. Освен това, много фигури си имат партньор. Събрани заедно, два коня, два офицера, два топа, топ и царица или офицер и царица могат да са по-силни, отколкото сумата от точките на двете фигури предполага. Когато фигура загуби своя партньор, стойността ѝ леко намалява. Царят е безценен, тъй като взимането му води до поражение и край на играта. Обаче, особено в ендшпила, той също може да бъде бойна фигура и понякога стойността му е определяна на 3,5 точки.

Пространство При равни други условия, страната с по-голям контрол върху дъската има предимство. Повече пространство означава повече тактически и стратегически възможности. Играч, който е разгърнал всичките си фигури, но е без тактически идеи или обещаващ дългосрочен план, следва да разширява зоната си на влияние, особено в центъра. Обаче в някои дебюти играчът временно приема да контролира по-малко пространство, за да извърши контраатака в мителшпила. Това е една от основните концепции зад хипермодерната игра.

Най-лесният начин за придобиване на пространство е придвижването на пешките напред. Обаче играчите трябва да се пазят от свръхразтягане. Ако играч успее да вмъкне защитена фигура зад редиците на опонента си, това може да доведе до толкова сериозен проблем, че противникът да е принуден да я размени с някоя от своите по-ценни фигури.

Лари Еванс предлага метод за оценка на пространството, с което играчите разполагат. За целта трябва да се преброят полетата от противниковия лагер, които даденият играч бие или окупира. В дадената диаграма от Защита Нимцович, черните атакуват четири полета от белия лагер (d4, e4, f4 и g4). Белите бият седем полета от черния лагер (b5, c6, e6, f5, g5 и h6 – като b5 се брои два пъти, защото се контролира от две фигури: пешка и кон) и окупират едно поле – d5. Белите имат предимство от 8 срещу 4 и черният лагер е претрупан с фигури.Evans, Larry (1958). New Ideas in Chess. Pitman (1984 Dover edition). ISBN 0-486-28305-4, стр. 103–104.

Контрол над центъра

Тази стратегия включва разполагане на фигурите така, че да атакуват централните полета на дъската. Но фигура на централно поле не контролира непременно центъра – напр. кон в центъра не бие нито едно от централните полета. Обратно, фигурата не е нужно да е в центъра, за да го контролира – офицерите могат да го бият отдалеч.

Контролът на центъра обикновено се счита за важен, защото тактическите битки често се провеждат около централните квадратчета, откъдето фигурите имат достъп до по-голямата част от дъската. Контролът на центъра позволява повече движение и повече възможности за атака и защита.

Шахматните дебюти се опитват да контролират центъра, докато развиват фигури. Хипермодерните дебюти са тези, които контролират центъра с фигури отдалеч (обикновено отстрани, например с фианкетиране); по-старите класически (или модерни) дебюти го контролират с пешки.

Инициатива

Инициативата е проява на активност с цел придаване на офанзивен характер на фигурите и принуждаване на противника да премине към продължителна защита. Инициативата принадлежи на играча, който може да отправя заплахи, които не могат да бъдат игнорирани, като например шах на царя на противника. По този начин той поставя противника си в позиция да използва ходовете си, за да отговаря на заплахи, вместо да отправя свои собствени, възпрепятствайки развитието на фигурите си. Играчът с инициатива обикновено атакува, а другият играч обикновено се защитава.

Защита на фигури Важно е да защитавате фигурите си, дори и да не са пряко застрашени. Това помага да се спрат евентуални бъдещи кампании от противника. Ако защитник трябва да бъде добавен по-късно, това може да струва темпо или дори да е невъзможно поради разклонение или открита атака. Подходът винаги да защитавате фигурите си има предшественик в теорията на Арон Нимцович, който го нарича „свръхзащита“. По подобен начин, ако човек забележи незащитени вражески фигури, трябва незабавно да се възползва от слабостта на тези фигури.

Дори една защитена фигура може да бъде уязвима. Ако защитената фигура защитава и нещо друго, тя се нарича претоварена фигура и може да не е в състояние да изпълни задачата си. Когато има повече от една атакуваща фигура, броят на защитниците също трябва да се увеличи и техните стойности да се вземат предвид. В допълнение към защитените фигури, често е необходимо да се защитават и ключови полета, открити линии и задната редица. Тези ситуации могат лесно да възникнат, ако пешечната структура е слаба.

Размяна на фигури

Размяната на фигури означава да се вземе вражеска фигура и след това да се позволи на фигура със същата стойност да бъде взета. Като общо правило, размяната на фигури улеснява задачата на защитника, който обикновено има по-малко място за действие.

Размяната на фигури обикновено е желателна за играч със съществуващо материално предимство, тъй като приближава края на играта и по този начин оставя противника с по-малка възможност да си възвърне позициите. В края на играта дори предимството на една пешка може да бъде решаващо. Размяната е от полза и за играча, който е атакуван, за играча, който контролира по-малко пространство, и за играча с по-добра пешечна структура.

Когато играят срещу по-силни играчи, много начинаещи се опитват постоянно да разменят фигури, „за да опростят нещата“. По-силните играчи обаче често са относително по-силни в края на играта, докато грешките са по-чести по време на по-сложната средна игра.

Обърнете внимание, че „размяната“ може също да означава конкретно размяна на топ за офицер или кон. Фразата „печалба на качество“ означава, че играчът е взел топ в замяна на офицер или кон – материално изгодна размяна. Обратно, „загуба на качество“ означава че е взел офицер или кон, но е загубил топ – материално неизгодна размяна.

Специфични фигури и полета

Пешки Коне Офицери; разноцветни офицери Топове Дама (царица) Цар Лоша фигура Слабо поле

Етапи на играта

Поради различните стратегически и тактически модели, една игра на шах обикновено се разделя на три отделни етапа: начален, дебют – обикновено първите 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите армии и подготвят сцената за предстоящата битка;