Колективизацията в Съветския съюз се провежда в селското стопанство между 1928 и 1940 г. Процесът започва по време на първата петилетка и е част от нея. Политиката има за цел да интегрира индивидуалните земеделски стопанства в номинално колективни или направо в държавни стопанства: съответно колхози и совхози. Съветското ръководство се надява, че с това незабавно ще увеличи снабдяването с храни на градското население, доставките на суровини за преработвателната промишленост и подсигури износа на селскостопански продукти чрез наложени от държавата квоти. Плановиците разглеждат колективизацията като решение на кризата с доставка и разпределение на селскостопанските продукти (главно в доставките на зърно), която се развива след 1927 г.McCauley, Martin, Stalin and Stalinism, p. 25, Longman Group, England, Този проблем става още по-остър, тъй като Съветският съюз продължава амбициозната си програма за индустриализация, а за изпълнението ѝ са необходими повече храни, за да се задоволи търсенето в градовете.

През октомври 1929 г. приблизително 7,5% от селските домакинства са включени в колективни стопанства, а до февруари 1930 г. са колективизирани 52,7%. По време на годините на колективизация на няколко пъти настъпват периоди на глад, както и на съпротива на селяните срещу колективизацията. Тя се изразява в протести и въоръжени бунтове сред селяните срещу съветския режим.

Предистория По време на военния комунизъм, въведен по време на Гражданската война правителството събира „продоволствен наряд“ от храни от селяните (т.нар. продразвёрстка (), на практика реквизиция; същата практика е използвана още по време на Първата световна война). Това означава, че селяните са задължени да продават излишъците от селскостопанската си продукция на фиксирани цени. Когато Гражданската война приключва, правителството започва Нова икономическа политика (НЕП) при която нарядът е заменен с по-малко драстичния продналог или „данък върху храните“.

Лев Троцки и Опозиционният блок се застъпват за програма за индустриализация, която предполага земеделски кооперативи и формиране на колективни стопанства на доброволни начала. Според Фицпатрик научният консенсус е, че Сталин поддържа лявата опозиция по въпроси като индустриализацията и колективизацията. Други учени твърдят, че икономическата програма на Троцки се различава от насилствената политика на колективизация, прилагана от Сталин след 1928 г., поради нивата на жестокост, свързани с нейното прилагане.

Съществуващите преди това комуни, които периодично преразпределят земя, не насърчават подобряването на техниката и представляват източник на власт извън контрола на съветското правителство. Въпреки че по време на НЕП разликата в доходите между фермерите нараства, тя си остава доста малка, затова болшевиките се прицелват в кулаците – селяни с достатъчно земя и пари, които притежават няколко животни и могат да наемат работници. Кулаците биват обвинявани за укриване на излишъците от селскостопанска продукция. Ясното идентифициране на тази група обаче е трудно, тъй като само около 1% от селяните наемат работници (основното марксистко определение за капиталист), а 82% от населението на страната са селяни.A History of the Soviet Union from Beginning to End. Kenez, Peter. Cambridge University Press, 1999. Според Робърт Конкуест определението за „кулак“ варира и в зависимост от това кой го използва; в първия петгодишен план на Сталин „кулаци“ са наричани „селяни с няколко крави или пет или шест акра [~2 хектара] повече от съседите си“.

Малкото количество селкостопанска продукция води до недостиг на храни в градовете. Въпреки че производството на зърно почти се връща до нивата отпреди войната, големите имения, които са го доставяли за градските пазари, са вече раздробени. Селяните предпочитат да консумират продукцията си, вместо да я продават, тъй като липсва голям избор от промишлени стоки, които да купят. В резултат на това градските жители получават само половината от зърното, налично преди войната. Преди Октомврийската революция селяните контролират само 2 100 000 км² обработваема земя, разделена на 16 милиона стопанства, и произвеждат 50% от храните в Русия, като консумират 60% от тях. След революцията селяните контролират 3 140 000 км², разделена на 25 милиона стопанства, и произвеждат 85% от храните, но консумират 80% от отгледаното (което означава, че изяждат 68% от общото количество).p. 87, Harvest of Sorrow , Conquest cites Lewin pp. 36–37, 176

Зърнена криза от 1928 г. През 1927 година държавните зърнодоставки силно намаляват и настъпва зърнена криза. Това влошава икономическата ситуация и заплашва изпълнението на плана за индустриализацията. За да активизира доставките на зърно, правителството прибягва до извънредни мерки, напомнящи мерките на военния комунизъм: забранява свободната търговия със зърно и налага фиксирани изкупни цени. Специални „оперупълномощени“ и работнически отряди изземат не само излишъците, но и необходимото жито за изхранване на семейството. През 1928 г. не достигат 2 милиона тона зърно, и Съветският съюз е принуден да закупува от съседните пазари. Сталин твърди, че зърното е било произведено, но е складирано и укривано от кулаците.О мероприятиях по ликвидации кулацких хозяйств в районах сплошной коллективизации Селяните като цяло негодуват срещу конфискациите на зърно и протестират срещу несправедливите конфискации. Вместо да повиши изкупната цена на зърното, Политбюро приема спешна мярка за реквизиране на 2,5 милиона тона зърно.

Конфискациите на зърно обезкуражават селяните и през 1928 г. те произвеждат по-малко зърно, а правителството отново прибягва до реквизиции. Голяма част от зърното е реквизирано от средните селяни, тъй като в ръцете на кулаците няма.достатъчни количества. По-бедните селяни са принудени да мигрират към градовете.в търсене на работа в бързо разрастващата се индустрия. Това обаче оказва доста негативно влияние, тъй като селяните запазват навиците си от фермите. Те не спазват работното време, имат лоша работна етика, и не се представят добре на работното място. През 1929 г., особено след въвеждането на т.нар. „Уралско-сибирски метод“ за снабдяване със зърно, съпротивата срещу изземването на зърно става по-масова, като се наблюдават и насилствени инциденти на съпротива. По селата масово се трупат запаси (заравянето в земята е често срещан метод) и се извършват незаконни трансфери на зърно.

Изправен пред отказа за предаване на зърно, на свое пленарно заседание през ноември 1929 г. Централният комитет на КПСС взема решение за започване на национална програма за ускорена колективизация чрез образуване на колхози и совхози. Това бележи края на политиката на НЕП, която дотогава позволява на селяните да продават излишъците си на свободния пазар. Селяните, които са склонни да се присъединят колхозите, са възнаграждавани с по-качествена земя и данъчни облекчения, докато онези, които не са склонни да постъпят в колхозите, са наказвани с предоставяне на парцели с по-нискокачествена земя и увеличени данъци. Данъците, наложени на селяните, са предназначени предимно за финансиране на индустриализацията, определена от Сталин като приоритет. Ако тези по-леки форми на социална принуда са неефективни, тогава централното правителство прибягва и до по-сурови форми на държавна принуда, като изселване и депортация в отдалечени места и селскостопански трудови лагери. В отговор на това много селяни оказват съпротива, често въоръжена, срещу активистите, изпратени от градовете да извършат колективизацията. В знак на протест много селяни предпочитат да колят животните си, вместо да ги дават в колхоза, което води до значително намаляване на поголовието на добитъка.

Колективизацията се насърчава още след революцията, но през 1928 г. само около 1% от земеделската земя е в колективни стопанства. Въпреки усилията за насърчаване и принудата към колективизация, доста оптимистичният първи петгодишен план прогнозира само 15% от фермите да се управляват колективно.

Масова колективизация

Ситуацията се променя бързо през есента на 1929 г. и зимата на 1930 г. Между септември и декември 1929 г. колективизацията нараства от 7,4% на 15%, а през 1933 г. достига 64,4%Статтаблица №15" Коллективизация крестьянских хозяйств и посевов на весну соответствующего года, Социалистическое строительство СССР статистический ежегодник ЦУНХУ Госплана СССР. Москва 1934

Колективизацията има за цел да модернизира съветското земеделие, като консолидира земята в големи парцели, които да се обработват с модерна техника и се използват най-новите научни методи. Често се твърди, че американският трактор Fordson (наричан „Фордзон“ на руски) е най-добрата пропаганда в полза на колективизацията. За техническото обслужване на кооперативите се основават машинно-тракторни станции (МТС).

„Замаяни от успеха“ Усърдието за колективизация е толкова голямо, че броят на Правда от 2 март 1930 г. публикува статията на Сталин „Замаяни от успеха“ ( ), в която той заклеймява използването на насилствени методи, укорява прекалено усърдните ръководители и призовава за временно спиране на процеса, тъй като „планът е преизпълнен“.

След публикуването на статията, натискът за колективизация временно отслабва и селяните започват да напускат колективните стопанства. Към 1930 г. само 23,6% от селяните са част от колективните стопанства, но скоро натискът върху тях отново се засилва. По-специално, постановленията „О совхозном строителстве“ и „О колхозном строителстве“ от март 1931 г. забраняват на селяните да напускат колективните стопанства. Още по-сурови мерки са наложени през декември 1932 г., когато властите въвеждат паспорти и жителство. Селяните не получават паспорти и така не могат да заминат за града в търсене на работа и препитание. Към 1936 г. около 90% от съветското селско стопанство е колективизирано.

Съпротива на селяните

Усилията на Сталин за колективизация на селското стопанство изиграват значителна роля в общите данни за смъртност, приписвани на неговия режим. За това най-вече свидетелства украинският глад от 1932 – 33 г, в който са регистрирани 3 до 5 милиона смъртни случая Някои селяни гледат на колективизацията като на края на света. Постъпването в колективното стопанство (колхоз) не е доброволно. Стремежът към колективизация, разбираемо, не получава голяма подкрепа от опитните селски стопани. Напротив, в пика на протестите през 1930 г. в протестите участват 2,5 милиона души Съпротивата срещу колективизацията е била толкова масова и с толкова преки и косвени жертви, че руския изследовател Виктор Суворов свързва въвеждането на маршалските звания в Червената армия през 1935 година - в мирно време, с решителната й роля в потушаването на съпротивата и победата над искащото да запази своите собственост и икономическа свобода селячество в СССР.Глава 11. Совершенно точное определение

Преследване на християните

Идеологическата основа на колективизацията е открито антихристиянска - примерно Владимир Маяковски в поемата си, посветена на комунистическите доброволци, изпратени в провинцията да потушават съпротивата срещу колективизацията, нарича враговете й "поповско-кулашка банда", независимо че в СССР е имало обширни територии с нехристиянско мнозинство.Глава 11 Военные исполины Колективизацията не само включва изземване на земя от фермерите, но и затваряне на църкви, изгаряне на икони и арести на свещеници. Свързвайки църквата с царския режим съветската държава продължава да подкопава нейното влияние чрез експроприации и репресии. Държавната финансова подкрепа за църквата е прекратена, а църковните училища са трансформирани. Атаката срещу църквата е опустошителна и селяните започват да свързват комунистическата идеология с атеизъм. Комунистическата атака срещу религията и църквата разгневява много селяни, давайки им още една причина за бунт. Бунтове избухват след затварянето на църквите още през 1929 г.

Последици