Ацетилцистеинът, известен също като N-ацетилцистен (NAC), е муколитик, който се използва за лечение на предозиране с парацетамол и за разреждане на гъстата слуз при пациенти с хронични бронхопулмонални заболявания, като пневмония и бронхит. Може да се приема интравенозно, перорално (поглъща се през устата) или да се вдишва като спрей. Понякога се използва и като хранителна добавка.
Страничните ефекти при перорален прием често включват гадене и повръщане. Приложението на ацетилцистеин може да предизвика също зачервяване на кожата и сърбеж, както и прояви на неимунен тип анафилаксия. Не са установени опасни странични ефекти при прием по време на бременност. При предозиране с парацетамол той действа чрез повишаване на нивото на глутатион, антиоксидант, който може да неутрализира токсичните продукти от разграждането на парацетамол. При вдишване действа като муколитик, като намалява гъстотата на слузта.
Ацетилцистеинът е патентован за първи път през 1960 г. и влиза в медицинска употреба през 1968 г. Той е в списъка с основни лекарства на Световната здравна организация. Предлага се като генерично лекарство.
Източници
Категория:Тиоли Категория:Съединения на сярата Категория:Ацетамиди Категория:Антиоксиданти