Антиправителствените протести в Непал, добили популярност още като „протестите на поколението Z“ () са мащабни протести и демонстрации срещу правителството, организирани предимно от студенти от поколението Z и млади граждани, проведени през септември 2025 г. в Непал. Те са провокирани от национална забрана на множество социални мрежи в страната и са израз на общественото недоволство от корупцията и демонстрацията на богатство от страна на държавни служители и техните семейства, както и лошо управление на публични средства. Движението се разширява, за да обхване по-широк кръг проблеми, свързани с управлението, прозрачността и политическата отговорност. Протестите ескалират с насилие срещу държавни служители и вандализиране на правителствени и политически сгради в цялата страна.

На 9 септември 2025 г. бившият крал Гянендра Шах призовава за спокойствие и търсене на вътрешно решение. В същия ден министър-председателят К. П. Шарма Оли, заедно с няколко министри от правителството, подават оставка, а на 12 септември 2025 г. Сушила Карки е назначена за временен министър-председател на Непал. До 13 септември 2025 г. протестите утихват.

Предистория На 4 септември 2025 г. непалското правителство нарежда спиране на достъпа до 26 платформи на социални медии, включително Фейсбук, Екс, Ютуб, LinkedIn, Редит, Сигнал и Снапчат, поради невъзможност за регистрация съгласно новите правила на Министерството на комуникациите и информационните технологии. Изискването за регистрация е мотивирано отчасти като способ за прилагането на нов данък върху цифровите услуги и по-строги правила за облагане на чуждестранните доставчици на електронни услуги с ДДС в опит да се увеличат приходите в бюджета. Критиците обаче твърдят, че ограниченията са предизвикани от тенденция в социалните мрежи деца и роднини на видни непалски политици да споделят луксозния си начин на живот и огромните привилегии, с които се ползват, подчертавайки непотизма и корупцията в страната. Преди протестите средностатистическият непалец печели около 1400 щ.д. годишно, докато семействата от управляващия елит на страната демонстрират богатството си в социалните медии. Средната възраст на населението на Непал е 25 години, което означава, че голяма част от населението е от поколението Z, възрастовата група, която използва социалните медии най-много. Младото население, предимно селския, неравен терен на страната и значителната миграция в чужбина са сред факторите Непал да има едно от най-високите потребления на социални медии в Южна Азия, като приблизително половината население има акаунти в социалните мрежи (за сравнение в съседна Индия малко над 33 % от населението има акаунти в социалните мрежи). Координация в социалните мрежи Младежки активистки групи, по-специално неправителствената организация „Хами Непал“, използват Дискорд и Инстаграм като основни инструменти за организиране на протестите на поколението Z. Според съобщенията, каналите на „Дискорд“ съдържали тактически дискусии, като например насочване на хора към летището, организиране на набавянето или използването на запалителни устройства (напр. коктейли Молотов), планиране на действия срещу полицейски участъци и обсъждане на деактивирането на самолетни гуми с помощта на ацетиленов газ. След като полицейската реакция срещу протестите води до 19 смъртни случая, организаторите в някои сървъри на „Дискорд“ молят членовете си да спрат да посещават учебни занятия и призовават за затваряне на колежи и училища за неопределен срок, докато правителството не поеме отговорност за смъртните случаи.

С нарастването на интензивността на протестите, правителствени служители и медийни източници съобщават, че в някои онлайн форуми се появява екстремистка реторика и призиви за насилствени действия. Доклади от групи в „Дискорд“ включват съобщения, призоваващи за насилие: инструкции към протестиращите да носят оръжие, предложения за атаки срещу резиденции на политици и за разрушаване на инфраструктура, както и за отмъщаване на загиналите.

След оставката на министър-председателя Оли, главнокомандващите армията се срещат с „Хами Непал“ и ги молят да предложат номинации за временен лидер, който да наблюдава проовеждането на национални избори. Повече от 100 000 потребители се срещат виртуално в канала на организацията в „Дискорд“, за да проведат дебат. След дискусии и няколко анкети, членовете се спират на Сушила Карки. Според Шасвот Ламичане, наскоро завършил гимназия младеж и модератор на канала, дискусиите са били предназначени да симулират „мини-избори“.

Хронология

8 септември На 8 септември започват големи събирания с десетки хиляди участници в Катманду, особено в Майтигар Мандала и около сградата на федералния парламент, Ню Банешвор. Протестите започат като мирно шествие на „Хами Непал“. Анил Бания, един от организаторите на протеста от „Хами Непал“, твърди, че правителството е предприело жестоки мерки срещу протестиращите, след като един от тях, Меградж Гири, е хвърлил камък по камера за видеонаблюдение. Бания твърди, че това, което е започнало като мирен протест, е саботирано от „външни сили и кадри на политическите партии“, но въпреки това правителството не е трябвало да реагира на хвърлени камъни с боеприпаси и въоръжена полиция.

Протестът няма официално ръководство, като хората се присъединяват доброволно, за да се противопоставят на корупцията и забраната на социалните медии. Демонстрациите ескалират, когато протестиращите се опитват да влязат във Федералния парламент на Непал, което кара силите за сигурност да отговорят със сълзотворен газ, водни оръдия, гумени куршуми и бойни патрони. Администрацията на окръг Катманду налага полицейски час в части от столицата в близост до правителствени сгради. Протестите обаче продължават.

Вечерта правителството отменя забраната за достъп до социалните медии. Министърът на вътрешните работи Рамеш Лехак подава оставка. В няколко големи града, включително Катманду, Биргандж, Бхайрахава, Бутвал, Покхара, Итахари и Дамак, също е въведен полицейски час. В отговор на първоначалната реакция на правителството протестиращите започват да настояват за пълно разпускане на парламента.

В резултат на сблъсъците загиват най-малко 51 души, а над 347 са ранени.

9 септември След като заръчва на министрите от Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска партия) да не изоставят постовете си, министър-председателят К. П. Шарма Оли подава оставка и се укрива в казарма в Шивапури, Буданилканта. Въпреки това протестите продължават в цялата страна. Протестиращите подпалват много правителствени сгради: част от Сингха Дурбар, административният център на Непал; съседната сграда на Върховния съд; резиденцията на президента в Ситал Нивас; резиденцията на министър-председателя в Балуватар; и централата на Комунистическата партия. В множество доклади се твърди, че командирът на непалската армия Ашок Радж Сигдел е посъветвал Оли да подаде оставка, за да може армията да възстанови мира.

Протестните действия са насочени към няколко ключови места в Катманду, включително резиденциите на премиера и президента, както и домовете на различни министри и членове на парламента, които са подпалени от протестиращите. Сградата на парламента също е подпалена. Централата на Обединената левица (ОМЛ) и Непалския конгрес е вандализирана, като партийните знамена са свалени и изгорени. Силите за сигурност, включително непалската армия, евакуират политици от засегнатите райони до Международното летище „Трибхуван“, опитвайки се да овладеят ескалиращите случаи на палежи и разрушения. Министърът на земеделието Рам Нат Адхикари и министърът на здравеопазването Прадип Паудел, заедно с 21 депутати от партията „Растрия Сватантра“, както и всички депутати от партията „Растрия Праджатантра“ подават оставка. Протестиращите отиват на летището „Трибхуван“, за да попречат на политическите лидери да избягат, но летището е затворено и окупирано от непалската армия. Настъпва объркване, тъй като стотици пътници остават блокирани, а авиокомпаниите нареждат на персонала си да попречи на всички лица да напуснат летището. Планираните международни полети са пренасочени към Покхара или отменени. Медийната къща „Кантипур“ е подпалена в ранните часове на вечерта. Протестиращите опожаряват също новия хотел „Хилтън“ в Катманду и сградата на Министерството на здравеопазването в Рамшахпат, проектирана от Луис Кан.

Няколко политически лидери и техните резиденции са нападнати. Бившият премиер Шер Бахадур Деуба и съпругата му, външният министър Арзу Рана Деуба, са ранени при опожаряването на дома им. Те са предадени на полицията от протестиращите. Подпалени са също къщата и автомобилът на вицепремиера Пракаш Ман Сингх, последвани от къщата на бившия президент Бидя Деви Бхандари в Бхангал, Катманду, и резиденцията на бившия премиер Джала Натх Канал. Резиденцията на Рамеш Лехак в Найкап, Катманду също е подпалена. В област Рупандехи са изгорени къщите на местните политици Бал Кришна Ханд, Бходж Прасад Шрестха и няколко кметове. В област Читван е подпалена къщата на бившия премиер Прачанда. Къщата на дъщеря му, Ганга Дахал, в Лалитпур също е опожарена. На следващия ден в къщата е намерен мъртъв човек. В Хетауда няколко правителствени учреждения са вандализирани и опожарени. В провинция Карнали са опожарени сградата на парламента и резиденцията на главния министър Ям Лал Кандел. В Биратнагар, столицата на провинция Коши, са опожарени сградите на районната администрация и районния съд, последвани от резиденцията на главния министър и министрите от кабинета.

Затворът в област Кайлали е нападнат от протестиращите и всички затворници бягат от него. Затворът „Накху“ в Катманду и затворът „Каски“ са опожарени, което също води до бягството на затворници. В област Банке петима затворници са убити, след като силите за сигурност откриват огън по време на бягство от затвор в поправително заведение за непълнолетни.

Няколко протестиращи са ранени. Трима полицаи загиват в Котешвор.

В няколко града, включително Катманду, Биргандж, Бхайрахава, Бутвал, Покхара, Итахари и Дамак, е наложен полицейски час. Освен това полицията и армията започват да обикалят къщите в близост до протестите, търсейки протестиращи, както и да нахлуват в болниците, в които са настанени ранени и умиращи протестиращи, пострадали в резултат от стрелба или побой от правителствените сили.

Приятелски футболен мач между Непал и Бангладеш е отменен в резултат на протестите.

Разговорите за възстановяване на монархията се възобновяват, като бившият крал Гянендра се очертава като „символ на съпротивата за разочарованите от настоящата политическа система“, особено от страна на роялистката опозиция срещу правителствата след гражданската война в Непал. По-рано през годината монархисти протестират, призовавайки за възстановяване на монархията, но тези протести завършват с тежки репресии, причинили най-малко два смъртни случая.

Около 22:00 ч. непалско време, непалската армия заяви, че ще „поеме контрола“ над страната в отсъствието на премиера, за да гарантира поддържането на „законността и реда“. В прессъобщението се призовава за сътрудничество, тъй като войските ще бъдат разположени по-късно същата вечер до ранните часове на следващия ден. По-късно вечерта началникът на щаба на армията Ашок Радж Сигдел призова групите на активистите за преговори.

10 септември

Рано сутринта сили на непалската армия са видени да патрулират квартали в критични райони. Генерал Сигдел отново насърчава протестиращите да се въздържат от насилие, докато правителството се опитва да възстанови мира. Между приблизително 10:00 ч. непалско време на 9 септември и 22:00 ч. непалско време на 10 септември армията обявява задържането на 27 лица по обвинения в грабежи, палежи и други „разрушителни и анархични дейности“ и изземване на оръжие. По-късни доклади преброяват 31 огнестрелни оръжия.