Метформинът, продаван под няколко търговски наименования, включително „Глюкофаж“ (Glucophage), е основно лекарство за лечение на захарен диабет тип 2, особено при хора с наднормено тегло. Използва се и за лечение на синдрома на поликистозните яйчници и инхибира възпаления, не е свързан с наддаване на тегло. Метформинът се приема перорално.

Хората обикновено го понасят добре. Честите нежелани реакции включват диария, гадене и болки в корема. Има малък риск от хипогликемия. Високото ниво на млечна киселина в кръвта (ацидоза) е проблем, ако лекарството се използва в прекалено големи дози или се предписва на хора с тежки бъбречни проблеми.

Метформинът е бигуанидно антихипергликемично средство. Действа чрез намаляване на производството на глюкоза в черния дроб, повишаване на инсулиновата чувствителност на телесните тъкани и увеличаване на секрецията на GDF15, което намалява апетита и приема на калории.

Емил Вернер и Джеймс Бел описват метформина за първи път в научната литература през 1922 г. Френският лекар Жан Стерн започва изследването върху хора през 50-те години на XX век. Въведен е като лекарство във Франция през 1957 г. В списъка е на основните лекарства на СЗО. Предлага се като генерично лекарство. През 2023 г. е второто най-често предписвано лекарство в Съединените щати, с повече от 85милиона предписания. В Австралия е сред 10-те най-предписвани лекарства между 2017 и 2023 г.

Медицински приложения Метформинът се ползва за понижаване на кръвната захар при пациенти с диабет тип 2. Използва се и за подпомагане на метаболитни нарушения при синдрома на поликистозните яйчници и като средство „от втора линия“ за лечение на безплодие при жени със синдром на поликистозните яйчници.

Диабет тип 2 Американската диабетна асоциация и Американският колеж на лекарите препоръчват метформина като средство за лечение на диабет тип 2. Той е толкова ефективен, колкото репаглинида и по-ефективен от всички други перорални лекарства за диабет тип 2.

Ефикасност Насоките за лечение на големи професионални асоциации, като Европейската асоциация за изследване на диабета, Европейското дружество по кардиология и Американската диабетна асоциация, описват доказателствата за сърдечносъдовите ползи от метформина като недостатъчно убедителни. Систематичен преглед от Cochrane от 2020 г. не открива достатъчно доказателства за намаляване на сърдечносъдовата смъртност, нефаталния миокарден инфаркт или нефаталния инсулт при сравняване на монотерапията с метформин с други лекарства за понижаване на глюкозата, интервенции за промяна на поведението, плацебо или липса на интервенция.

Употребата на метформин намалява телесното тегло при хора с диабет тип 2, за разлика от сулфонилурейните препарати, които са свързани с наддаване на тегло. Някои доказателства показват, че метформин е свързан със загуба на тегло при затлъстяване при липса на диабет. Метформинът има по-нисък риск от хипогликемия в сравнение със сулфонилурейните препарати, въпреки че хипогликемия рядко се е появявала по време на интензивни упражнения, калориен дефицит или когато се използва с други средства за понижаване на кръвната захар. Метформинът умерено намалява нивата на липопротеините с ниска плътност и триглицеридите.

При хора с преддиабет систематичен преглед от 2019 г., сравняващ ефектите на метформин с други интервенции за намаляване на риска от развитие на диабет тип 2, открива някои доказателства, че метформинът намалява риска от развитие на диабет тип 2 в сравнение с диета и упражнения или плацебо. Въпреки това при сравняване на метформина с интензивна диета или упражнения са открити някои доказателства, че метформинът не намалява риска от развитие на диабет тип 2, и доказателства с много ниско качество, че добавянето на метформин към интензивна диета или упражнения не показва ефект за намаляване на риска от диабет тип 2 в сравнение само с интензивни упражнения и диета.

Нежелани реакции Най-честите нежелани ефекти на метформина са стомашно-чревните разстройства, включително диария, спазми, гадене, повръщане и газове. Метформинът е по-често свързан със стомашно-чревни нежелани реакции от повечето други антидиабетни лекарства. Най-сериозният потенциален нежелан ефект на метформина е лактатна ацидоза; това усложнение е рядко и изглежда, е свързано с нарушена чернодробна или бъбречна функция. Метформинът не е одобрен за употреба при хора с тежко бъбречно заболяване.

Източници

Категория:Гуанидини Категория:Лекарства