Пьотр Бечала (на полски Piotr Beczała), роден на 28 декември 1966 г. в Чеховице-Джеджице) – полски оперен певец (лиричен тенор) Piotr Beczała, tenor pilnie poszukiwany. stary.naszdziennik.pl, 2009-03-06..

Има изяви в Метрополитън опера, Ковънт Гардън, Операта в Сан Франциско, Ла Скала и Виенската опера, както и на сцените в: Амстердам (Concertgebouw), Брюксел, Париж, Хамбург, Берлин (Konzerthaus Berlin), Франкфурт на Майн, Мюнхен (Munich Philharmonic Hall, Herkulessaal), Женева, Болоня, Виена (Wiener Musikverein, Wiener Konzerthaus), Москва (Консерватория „Чайковски“), Цюрих (Tonhalle Zürich), Кливланд (Severance Hall) и Атина, както и на фестивалите в Залцбург (Salzburger Festspiele), Грац, Форарлберг (Schubertiada), Люцерн, Байройт, Торе дел Лаго и Монпелие Beczała 2022 ↓, с. 267–275.

В своята кариера изпълнява много оперни и оперетни роли, сред които: Алфред Жермон (Травиата), херцогът на Мантуа (Риголето), Рудолф (Бохеми), Вертер (Вертер), Ленски (Евгений Онегин), Водемон (Йоланта), Йеник (Продадена невеста), Йонтек (Халка), овчарят (Крал Роджър), Тамино (Вълшебната флейта), Белмонте (Отвличане от сарая), Дон Отавио (Дон Жуан), Камий дьо Росийон (Веселата вдовица), Каварадоси (Тоска)Beczała 2022 ↓, с. 267–275.

Активно участва в благотворителни инициативи и събития - гала в подкрепа на Германската фондация за борба със СПИН в Берлин, както и концерти на Фондация „Червена панделка“ и Life Ball Beczała 2022 ↓, с. 157–158.

Биография Семейство и образование Син е на Янина и Антони Бечала; майка му е шивачка, а баща му – работник в текстилна фабрика в Коморовице. Най-голям е от трите деца в семейството: има сестра - Кристина, и брат - Аркадиуш. Като дете участваактивно в скаутското движение, пее в училищния хор и се е учи да свири на китара. Още от младежка възраст е почитател на Бийтълс и Прокъл ХаръмBeczała 2022 ↓, с. 29–30..

Учи в механотехническо училище (специалност „механична промишлена автоматика“) в Чеховице- Джеджице. По покана на Анна Шостак-Мирчек, диригент на училищния хор, се присъединява към ръководените от нея Хор „Станислав Монюшко“ и Ансамбъл за старинна музика „Мадригалисти“, с които концертира в Полша и Западна Европа. Напуска ансамбъла година след като започва обучението си в Музикалната академия в Катовице, където учи в класа на проф. Ян Балларин. По време на следването си асистира като певец на изпити, пее във Филхармонията на Силезия, участва в занятия при Павел Лисичан във Висшето музикално училище „Ференц Лист“ във Ваймар и при Сена Юринац в Международното лятно музикално училище в Ленк. Печели допълнително като уличен певец във Виена. Освен това е член на университетския волейболен отборBeczała 2022 ↓, с. 37..

Професионална кариера Още преди да завърши през 1992, подписва договор с Landestheater в Линц. Първоначално там изпълнява второстепенни роли: Данкайро в Кармен, принц Гуидо в Златният петел и др. В същия период започва вокални уроци при Дейл Фъндлинг, с когото работи през следващите 19 години. В третия си сезон в театъра в Линц изиграва главната роля във Вертер и участва като Тамино във Вълшебната флейта и Алфред в Травиата, а през 1996 г. изпълнява ролята на Белмонте в Отвличане от сараяBeczała 2022 ↓, с. 87–89, 98–99, 194..

В рамките на сътрудничеството си с театъра концертира с Брукнер оркестър Линц, изпълнява ораторията Te Deum на Брукнер на концерт в памет на Густав Малер във Виенската операBeczała 2022 ↓, с. 41–42, 107–108, 114..

През 1997 напуска Landestheater и става артист на операта в Цюрих, където дебютира на 4 октомври 1997 в топло приета от публиката и критиците роля на Тристан в ораторията Вълшебното питие. Същата година за първи път се изявява като Тамино във Вълшебната флейта, роля, която изпълнява и във Виенската опера през следващата година.

През януари 2006 дебютира в Ла Скала като херцога на Мантуа в Риголето. Същата роля изпълнява за първи път и през декември 2006 г. в Метрополитън опера, където през следващите сезони участва в Русалка, Ромео и Жулиет, Адриана Лекуврьор, Манон Леско, Лучия ди Ламермур и Евгений Онегин Beczała 2022 ↓, с. 133, 140—145, 182, 193, 196–199..

През 2007 г. пее в Риголето в Националната опера във Варшава и има участия с оркестъра на Познанската филхармония. На 30 март 2008 изпълнява ролята на сър Едгардо ди Рейвънсуд в Лучия ди Ламермур от Доницети. Същата година издава дебютния си студиен албум Salut.

През 2010 г. е отличен със Сребърен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“ и издава втория си самостоятелен албум Slavic Opera Arias с Полския радиосимфоничен оркестърBeczała 2022 ↓, с. 276..

Следват редица международни участия, награди и отличия, включително: • Албум Verdi (2013), • Албум Twoim jest serce me в чест на Рихард Таубер (2013), • Златен медал „Gloria Artis“ (2018), • Рицарски кръст на Ордена на Възраждане на Полша (2015), • Титла Kammersänger на Виенската опера (2019), • Почетна докторска степен от Музикалната академия в Катовице (2022)Uroczystość nadania tytułu doktora honoris causa. am.katowice.pl. [посетено на 2022-05-17]. [архивирано от този адрес (2022-05-18)]..

Личен живот На 24 октомври 1992 се жени за Катаржина Бонк, с която се запознава в ансамбъла "Мадригалисти". През 2012 двамата получават швейцарско гражданство. Живеят в Жабница и имат домове в Краков, Виена и ЦолликонBeczała 2022 ↓, с. 20, 93, 99, 194..

Ордени, отличия и почетни звания Рицарски кръст на Ордена за Възраждане на Полша (2015)M.P. z 2015 r. poz. 851 Сребърен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“ (2010)Lista laureatów Medalu Zasłużony Kulturze Gloria Artis [online] [посетено 2019-02-18] [zarchiwizowane z adresu 2024-06-30] (pol.). Златен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“ (2018)Lista laureatów Medalu Zasłużony Kulturze Gloria Artis [online] [посетено 2019-02-18] [zarchiwizowane z adresu 2024-06-30] (pol.). Почетна докторска степен (doctor honoris causa) на Музикалната академия в Катовице (2022)Uroczystość nadania tytułu doktora honoris causa. am.katowice.pl. [посетено на 2022-05-17]. [архивирано от този адрес (2022-05-18)].

Източници