Отолитът„отолит“ в Речника на българския език е образувание в слуховия орган на гръбначните животни, изградено основно от калциев карбонат (арагонит) и в по-малка степен (от 0,2 до 10%) от органичното вещество отолин.
При човека те са разпръснати върху специална мембрана, покриваща равновесните рецептори в областта на преддверието. Всяка промяна в положението на главата води до преразпределение на отолитите и възбуждане на определени рецептори. Освен това те реагират и на промяна в скоростта (ускорение).
Когато отолит попадне в полуокръжните канали, може да предизвика замайване – т. нар. доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж.
Етимология Думата произлиза от старогръцкото ὦτος (в родителен падеж) – ушен, от οὖς – ухо; и λίθος – камък.
Източници
Вижте също Тонзилолит
Външни препратки Статии относно отолити в „Енциклопедия Британика“ Категория:Ухо