Хипертиреоидизмът е заболяване на щитовидната жлеза, при което тя произвежда прекомерно количество хормони. Сравнително често срещано състояние, от което страдат предимно жените, най-вече след 60-годишна възраст. Засяга и други органи и функции на тялото, включително сърцето. Нарича се също тиротоксикоза.
Симптоми
Макар че симптомите могат да се различават в зависимост от възрастта, причината и сериозността на заболяването, най-често срещаните са: умора; усещане за горещина и по-силно изпотяване от обикновено; промяна в телесната маса (отслабване или покачване на маса); емоционално напрежение, неспокойствие и раздразнителност; затруднено преглъщане; подуване в предната част на врата (гуша); ускорен сърдечен ритъм; тремор; косопад; задух; нередовен менструален цикъл при жените, намалено либидо и гинекомастия при мъжете.
Причини Една от най-честите причини е Базедовата болест, рискът от развитие на която е по-голям при наличието на фамилна обремененост или други автоимунни заболявания.
Хипертиреоидизмът може да бъде причинен и от възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит) вследствие на раждане, вирусни инфекции, медикаменти, както и поради генетична предразположеност.
Хипертиреоидизмът може да се появи и когато в щитовидната жлеза се образуват възли и станат свръхактивни – произвеждат се твърде много тироидни хормони и се стига до хипертиреоидизъм.
Лечение Заболяването се лекува с медикаменти, които намаляват производството на тиреоидни хормони. Съществува и оперативно лечение, при което се отстранява част от или цялата щитовидна жлеза, както и лечение с радиоактивен йод. Според български учени този вид лечение трябва да се използва само в краен случай.Кръстев, И. Хипертиреоидизъм. Терапевтичен подход при базедовата болест и тироид-асоциираната офталмопатия, сп. „Мединфо“, брой 10/2007, година VII.
Всеки вид лечение има предимства и недостатъци. Винаги се съгласува с ендокринолог.
Източници
Категория:Ендокринни заболявания