Мария Валевска, графиня Валевска (), родена Мария Лашчинска (Maria Łączyńska; * 7 декември 1786, Бродне, Керноза, Полша; † 11 декември 1817, Париж, Франция), е полска благородничка, метреса на император Наполеон I. Смятана за влиятелна фигура в двора му, тя е насърчавана от полски патриоти да използва връзката си с императора, за да подпомогне каузата за възстановяване на независимостта на Полша.
Произход Мария Валевска е родена в заможно благородническо семейство. Баща ѝ, граф Матеуш Лашчински († 1794), е земевладелец и староста на Гостин, а майка ѝ, Ева Заборовска, произхожда от друго влиятелно семейство. Мария е третото дете и най-голямата дъщеря в семейството.Брандыс М. Мария Валевская // Исторические повести — Москва: Прогресс, 1975, с. 352 Има шестима братя и сестри:
Анастазия (* 1788, † 1864), съпруга на Михал Ласоцки, на Радван и на ген. Станислав Рихловски генерал Йозеф Бенедикт († 1791) Теодор (* 1785) Йероним Хонората Катаржина Уршула-Тереза.
Потомка е на Станислав Лешчински, крал на Полша.
Биография Ранни години През 1794 г. бащата на Мария загива в сражение срещу руските войски при Майечовице, предвождайки малка въоръжена група от селяни и земевладелци в защита на семейните имоти. След неговата смърт икономическото състояние на семейството се влошава значително. Въпреки това майка ѝ полага усилия да осигури на децата си образование, съответстващо на техния благороднически произход, като поема допълнителни дългове.
През 1795 г. Кралство Прусия, Хабсбургската монархия и Руската империя слагат край на националния суверенитет на Жечпосполита чрез третата подялба на Полша, когато земите на Лашчински са включени в Прусия.
Мария получава домашно образование, характерно за полската аристокрация в края на XVIII век, в семейното имение – дворецът в Керноза. Сред нейните преподаватели е Никола Шопен, баща на бъдещия композитор Фредерик Шопен, който преподава в дома на Лашчински в периода 1795–1801 г. Под негово ръководство тя усвоява френски език и придобива задълбочени познания по музика, история и география. През 1801 г. е изпратена във Варшава, където продължава образованието си в пансиона към манастира „Успение Богородично“, като остава там до лятото на 1803 г.
Мария Валевска е описвана от съвременници като изключително красива и изискана личност. Свидетелства за външността и обаянието ѝ се откриват както в портретите, така и в личните записки на лица, които са я познавали както в Полша, така и във Франция. Според тези източници тя е притежавала руса коса, светъл и гладък тен, и сини очи, отличаващи се с необичайна големина. Освен физическите ѝ черти, свидетелствата подчертават нейното поведение – съчетание от скромност, сдържаност, такт и елегантност – което допринася за възприятието ѝ като изтънчена и благородна фигура.Christine Sutherland. L'amante di Napoleone.Cles (TN), Oscar Storia Mondadori, 2002
След завръщането си от пансиона във Варшава, 18-годишната Мария привлича вниманието на граф Анастасий Колона-Валевски – уважаван земевладелец и бивш камерхер на последния крал на Полша, Станислав Август Понятовски. Графът, който често посещава семейното имение в Керноза, за да консултира майка ѝ по финансови въпроси, проявява интерес към Мария, въпреки значителната възрастова разлика между тях – 52 години. След период на колебание, описан от самата Мария в мемоарите ѝ като „кошмар“, белязан от силен натиск от страна на нейния брат Бенедикт, тя се съгласява да сключи брак с графа. Според същите източници, майка ѝ приема брака с удовлетворение, виждайки в него решение на финансовите затруднения на семейството.
На 17 юни 1804 г. Мария сключва брак с граф Анастасий Колона-Валевски, като става негова трета съпруга. На 13 юни 1805 г., в семейното имение Валевице, се ражда синът им Антони Васил Рудолф Колона-Валевски. Антони веднага ѝ е отнет от нейната балдъза и племенници, които са много по-възрастни от младата графиня.
На 4 май 1810 г. Мария ражда втори син – Александър Флориан Йозеф Колона-Валевски. Историците предполагат, че той е бил биологичен син на Наполеон I, макар че е признат официално от граф Валевски. Генетични изследвания от 2013 г. подкрепят тази хипотеза.
В този период, въпреки че Полша е заличена от политическата карта на Европа вследствие на трите подялби, сред полското население се засилва патриотичният стремеж към възстановяване на националната независимост. Разпространяващите се из Европа идеи на Просвещението допринасят за формирането на ново национално движение. Мнозина поляци, включително Мария Валевска, възприемат Наполеон Бонапарт като потенциален гарант за възстановяване на полския суверенитет. В резултат на това значителен брой полски доброволци се присъединяват към армията на Наполеон още от първите му кампании в Италия, водени от надеждата, че техният принос ще бъде възнаграден с възстановяването на свободна полска държава.
Връзка с Наполеон I След като пристига на полска земя в края на 1806 г. и разполага армията си в очакване на лятното нападение срещу Русия на Александър I, Наполеон се посвещава на възстановяването на войските си, изтощавайки поляците от всички техни ресурси.
Мария Валевска се среща с Наполеон Бонапарт за първи път през 1806 г., вероятно в Блонье или Яблона, при кратък разговор в хан по време на смяна на конете на императорската карета. Според собствените ѝ мемоари, срещата е била кратка и без конкретни последици, но Наполеон я запомня и по-късно изразява желание да я види отново във Варшава.
Втората им среща се състои през май 1807 г. на бал, организиран от граф Станислав Потоцки в неговата варшавска резиденция. Наполеон проявява интерес да опознае Валевска по-добре, но тя първоначално отклонява вниманието му с видима неохота. Според съвременни свидетелства, за да се съгласи, са били необходими няколко лични покани от императора, както и подкрепа от представители на полската аристокрация, включително мълчаливото съгласие на съпруга ѝ. Тя е насърчавана от полски патриоти и от генерал Жеро Дюрок да използва личното си влияние върху Наполеон в подкрепа на каузата за възстановяване на полската държавност. В мемоарите си тя описва връзката с императора като „патриотична жертва“, мотивирана от надеждата за политическа подкрепа за независимостта на Полша.
Тя в крайна сметка наистина се влюбва в Наполеон – чувство, което според тогавашните хронисти, е споделено от императора. Той търси присъствието на Мария винаги, когато военните му ангажименти му позволяват почивка, и те живеят заедно, повече или по-малко тайно, дори за дълги периоди. Интимната им връзка първоначално е пазена в тайна, въпреки че неофициално е една от най-коментираните новини във висшите кръгове на Варшава. Валевска посещава императора в Кралския замък само през нощта и напуска дискретно всяка сутрин, за да избегне публичност.
През 1807 г., когато Наполеон премества полевия си щаб в двореца Финкенщайн в Източна Прусия (днес Каменец Суски, Полша), Валевска го последва и се настанява в съседни апартаменти. Въпреки близостта между тях, тя запазва висока степен на дискретност, отказвайки да напуска частта от сградата, в която пребивава, поради опасения да не бъде забелязана от офицери, много от които са нейни познати или роднини.
През 1809 г. Валевска придружава Наполеон по време на кампанията му във Виена, където живее в близост дo двореца Шьонбрун – резиденцията на императора. По време на престоя си там тя забременява и се завръща във Валевице, за да роди втория си син, Александър Йозеф. Макар че съществуват предположения, че Александър е биологичен син на Наполеон, той е официално признат от съпруга на Мария – граф Атанасий Колона-Валевски – и получава фамилното име и титлата на графовете Колона-Валевски.
През 1810 г. Наполеон се завръща в Париж, където скоро към него се присъединява Мария Валевска. Тя се установява в резиденция на улица „Монморанси“ и получава годишна рента от 120 000 франка, както и разрешение за достъп до всички имперски музеи. Въпреки това, връзката ѝ с императора постепенно приключва, тъй като Наполеон планира развод със съпругата си Жозефин дьо Боарне и стратегически брак с Мария-Луиза, дъщеря на австрийския император Франц I. Поддържането на отношения с Валевска се счита за неподходящо в контекста на новия политически съюз.
След развода Валевска остава близка с Жозефин и често я посещава в Малмезон, придружена от сина си Александър. Бъдещето на Валевска и нейния син е осигурено чрез предоставяне на поземлени имоти в Неаполитанското кралство. На 15 юни 1812 г. в Кьонигсберг (дн. Калининград), Наполеон подписва патентна грамота, с която официално признава Александър Валевски с титлата „имперски граф“.
След първата абдикация на Наполеон през 1814 г., Валевска пътува до Фонтенбло, където императорът прави неуспешен опит за самоубийство. Тя прекарва нощта в преддверието на двореца, очаквайки да бъде приета, но Наполеон си спомня за присъствието ѝ едва на следващата сутрин. Според свидетелства, той възкликва: „Горката жена, ще си помисли, че е била забравена!“ и ѝ изпраща утешително писмо.
На 1 септември 1814 г., по време на изгнанието на Наполеон на остров Елба, Мария Валевска го посещава, придружена от сина им Александър. Императорът ги приема дискретно и ги ескортира до светилището на Мадона дел Монте – уединен манастир над Марчана. За посрещането на гостите си той разпъва палатка в градината на светилището. Посещението е прекъснато поради разпространени слухове сред местното население, че Валевска е императрица Мария-Луиза, а Александър – кралят на Рим. За да избегне скандал, Валевска напуска острова и се завръща на континента
След края на Стоте дни през 1815 г., Валевска и синът ѝ посещават Наполеон за последен път в Малмезон, преди заминаването му за остров Света Елена. Срещата е описана като емоционална и изпълнена със сълзи. Дъщерята на Жозефин, Хортензия дьо Боарне, кани Валевска да остане на обяд, за да избегне публичност в разстроеното ѝ състояние
По-късни години
През 1812 г. Мария Валевска се развежда с граф Атанасий Колона-Валевски. За да улесни процедурата, нейният брат Бенедикт Йозеф свидетелства, че сестра му е била принудена да сключи брака. Истинността на това твърдение остава спорна, тъй като в мемоарите си Валевска посочва, че майка ѝ е изиграла решаваща роля в решението ѝ да се омъжи. В резултат на развода тя и първородният ѝ син получават половината от имотите на граф Валевски, които, въпреки значителните дългове, представляват съществено наследство.
През 1816 г. Валевска сключва брак с граф Филип Антоан д'Орнано – неин дългогодишен почитател и сподвижник на Наполеон. Двойката се установява в Лиеж, тъй като д'Орнано отказва да се върне в Париж поради политическите си убеждения. През 1817 г. Мария ражда син на име Родолф-Огюст д'Орнано.
Малко след раждането, Валевска умира в Париж от усложнения, свързани с хронично бъбречно заболяване. Преди смъртта си завършва мемоарите си, адресирани до съпруга ѝ. По настояване на роднините ѝ в Полша, тялото ѝ е ексхумирано от гробището Пер Лашез и пренесено в семейната крипта в Керноза.
Брак и потомство
Мария Валевска се омъжва два пъти:
∞ 1. 17 юни 1804 за граф Анастасий Колона–Валевски (развод 1812), от когото има един син: Антони Базил Рудолф Колона-Валевски (* 13 юни 1805; † ?), граф ∞ 2. 7 септември 1816 за граф Филип Антоан д'Орнано (* 17 януари 1784, † 13 октомври 1863), граф д'Орнано, маршал на Франция, от когото има един син: Родолф-Огюст д'Орнано (* 9 юни 1817, Лиеж; † 14 октомври 1865, Париж), дипломат, префект на департамент Йон; ∞ 16 юни 1845 в Тур за Алин Елзабет, маркиза на Войе д'Аржансон (1826–1899), от която има 2 сина и 4 дъщери, неговите потомци създават известната марка за парфюми и козметика Sisley .
От Наполеон I има един извънбрачен син, припознат от първия й съпруг: