Евгений Георгиевич Пепеляев (роден на 18 март 1918 г. в Бодайбо, починал на 4 януари 2013 г. в Москва) – съветски военен летец, полковник, Герой на Съветския съюз (1952).
Биография От 1928 г. живее и учи в Новосибирск, по-късно в Омск, а след това се премества в Одеса, където работи като стругар в авиационни работилници и посещава аероклуб. От 1936 г. служи в Червената армия, завършва военно пилотско училище през 1938 г., служи в Далечния изток от декември 1938 г. и участва във Великата отечествена война през ноември – декември 1943 г. като част от 162-ри изтребителен авиационен полк на 1-ва въздушна армия на 3-ти беларуски фронт. Изпълнява 10 бойни мисии, но не отбелязва победи. През август 1945 г., като заместник-командир на 300-ти изтребителен авиационен полк, участва във войната срещу Япония, изпълнявайки 20 бойни мисии, но не във въздушни боеве. През 1946 г. е командирован в Китай. През декември 1947 г. завършва висши офицерски курсове в Липецк и става заместник-командир на 196-и гвардейски изтребителен авиационен полк (по това време лети на Як-15 и Ла-15). През декември 1949 г. става заместник-командир на 32-ри гвардейски изтребителен авиационен полк (по това време лети на МиГ-15). През октомври 1950 г. поема командването на 196-и гвардейски изтребителен авиационен полк, с който е изпратен в Северен Китай през декември 1950 г., а през април 1951 г. да участва в Корейската война. През май 1951 г. сваля американски F-86 във въздушен бой, а през август 1951 г. е удостоен със званието полковник. През октомври 1951 г. сваля друг F-86. До 1 декември 1952 г. той извършва общо 108 бойни мисии в Корейската война и сваля над 20 американски и южнокорейски самолета в 38 въздушни боя. След завръщането си в СССР, през декември 1952 г., става заместник-командир на 15-а гвардейска изтребителна авиационна дивизия, 78-и изтребителски авиационен корпус, 52-ра въздушна армия. От 1954 г. работи в Управлението за бойна подготовка на изтребителската авиация на противовъздушната отбрана на страната в Москва. От октомври 1956 г. до декември 1958 г. учи в Академията на Генералния щаб, след което е назначен в Ярославъл като командир на 133-та изтребителна авиационна дивизия, 56-и изтребителски авиационен корпус, 52-ра въздушна армия. От 1960 до 1973 г. е началник на авиацията на Брянския изтребителски авиационен корпус на противовъздушната отбрана. По-късно работи в научноизследователски институт.
Награди Герой на Съветския съюз (22 април 1952 г.) 2 ордена на Ленин (10 октомври 1951 г., 22 април 1952 г.) 3 ордена на Червеното знаме (25 юли 1949 г., 2 юни 1951 г., 30 декември 1956 г.) Орден „Отечествена война“, 1-ва (11 март 1985 г.) и 2-ра (29 септември 1945 г.) степен 2 ордена на Червената звезда (1951 г.) Медал „За военни заслуги“ (1946 г.)
Източници
Категория:Съветски авиатори Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Родени в Иркутска област Категория:Починали в Москва