Линията на Сталин е линия от укрепления, разположена по западната граница на Съветския съюз, простираща се от Карелския провлак до брега на Черно море. Строителството започва през 1926 г., за да защити страната от потенциални атаки от Запада. Линията се състои от бетонни бункери и артилерийски позиции, подобни на линията „Мажино“, но по-малко сложни. Тя не е непрекъсната отбранителна линия по цялата граница, а по-скоро мрежа от укрепени райони, предназначени да насочват потенциални нашественици към специфични коридори.
В резултат на пакта Молотов – Рибентроп и разширяването на Съветите на запад през 1939 и 1940 г. в Полша, Балтийския регион и Бесарабия е взето решение да се изостави съществуващата линия в полза на изграждането на линията „Молотов“, на 300 км по-на запад, по протежение на новата съветска граница. Редица съветски генерали препоръчват, че е по-добре и двете линии да се запазят активни за дълбоко ешелонирана отбрана, но тази препоръка противоречи на съветската военна доктрина отпреди Втората световна война.
През 1941 г. германското нахлуване в операция „Барбароса“ заварва Съветите с недовършена нова линия, а линията „Сталин“ е до голяма степен изоставена и в лошо състояние. Тя също така не е била от голяма полза за спиране на атаката, въпреки че някои участъци от линията са били използвани с течение на времето и са допринесли за отбраната на Съветския съюз.
След Втората световна война линията не е поддържана поради широкото си географско разпространение. За разлика от Западна Европа, където подобни укрепления са били разрушени от съображения за развитие и сигурност, голяма част от съветската линия е оцеляла след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Днес останки от укрепленията на линията се намират в Беларус, Русия, Украйна и вероятно в Източна Молдова (Приднестровие).
Източници
Външни препратки Историко-культурный комплекс „Линия Сталина“ – Минска област
Категория:Източен фронт (Втора световна война) Категория:СССР във Втората световна война Категория:Отбранителни линии