Повесть о настоящем человеке е съветски игрален филм, режисиран от Александър Столпер, базиран на едноименната книга на Борис Полевой. За участието си във филма редица актьори, режисьорът и операторът са удостоени със Сталинската награда от втора степен през 1949 г.

Сюжет В края на март 1942 г., по време на въздушен бой близо до Черната гора на Демянския ринг, пилотът на изтребителя Алексей Маресиев е свален и самолетът му се разбива в гората. Докато пилотът лежи по корем, мечка го подушва, готвейки се да го изяде. Пилотът обаче, запазвайки спокойствие и самообладание, дискретно изважда пистолет от джоба на летателното си яке и застрелва животното, след което губи съзнание.

След като се събужда, той осъзнава, че краката му са тежко ранени. Озовавайки се сам в зимна гора на 50 километра от позициите на Червената армия, Алексей Мересиев решава да се върне при своите. Всяка стъпка е невероятно усилие. Когато краката му най-накрая отказват, той се придвижва пълзешком. В продължение на 18 дни Мересиев си проправя път през снежната гора, докато случайно не попада на партизани, които го транспортират до континента.

В болницата на Мересиев са ампутирани краката. В много ранна възраст той остава инвалид. Полковият комисар Воробьов дели отделението с Мересиев. Той е тежко ранен, но духът му остава висок. Оптимизмът му подкрепя всички в болничното отделение. Воробьов се възхищава на смелостта на Николай Островски, който, докато е парализиран, написва книгата „Как се каляваше стоманата“.

Силата на духа на Воробьов помага на Мересиев да повярва, че дори без крака човек е способен на много. Той убеждава младия мъж, загубил вяра в себе си, със статия за лейтенант Карпович, военен пилот, чийто крак е ампутиран по време на Първата световна война. Въпреки това той не се уволнява от армията и продължава да лети. Мересиев е решен да се върне зад щурвала на самолет.

Скоро Воробьов умира, оставяйки другарите си в дълбока скръб, но с повдигнат дух.

Алексей започва да тренира, изпълнявайки ежедневно рутина от упражнения за крака, които сам е разработил. Въпреки силната болка той увеличава времето, през което тренира всеки ден. Накрая се научава да ходи отново, използвайки протезите, които специално е проектирал.

Докато се лекувал в санаториума, където бил изпратен след болницата, мъжът започнал не само да ходи и да тича, но и да танцува (благодарение на медицинската сестра Зиночка, която работела в санаториума). По време на медицинския си преглед Мересиев убедил лекарите в способностите си и същата вечер, пред очите на всички, изпълнил „дамски танц“ (Барыня), изненадвайки не само останалите войници, но и опитната медицинска комисия. В крайна сметка Мересиев получил разрешение от лекарите да се върне на фронта.

Мересиев се записва в пилотско училище и след полет с инструктор по летене потвърждава уменията си на пилот на изтребител. След като научава, че пилотът има протези, инструкторът хвали постижението му. Мересиев се завръща на активна служба.

По време на една от последвалите битки Мересиев сваля два самолета Focke-Wulf Fw 190, пилотирани от немски асове от известната дивизия „Рихтхофен“, спасява по-младия си другар и едва успява да стигне до летището с оставащото си гориво.

Източници

Категория:Съветски филми за Втората световна война Категория:Биографични филми Категория:Филми от 1948 година