Мустафа бей Радовишли () е османски журналист и политик в Солун в края на XIX век. Мустафа бей, с пълно име Мустафа бин Молазаде Хюсрев Радовиши (Mustafa bin Mollazâde Hüsrev Radovişî), е издател на седмичния вестник „Румели“ и след това на „Заман“ – независими издания, сравнително критични към османската администрация между 1873 и 1876 година, които се превръщат в глас на независимото мюсюлманско мнение в големия македонски пристанищен град. Като депутат в първия османски парламент Мустафа бей се очертава като откровен критик на посегателствата на правителството върху конституционните права и е насилствено депортиран в Солун след закриването на парламента. По време на автократичния режим на Абдулхамид II Мустафа бей е директор на образованието в провинциите Солун и Архипелага. Преди смъртта си в Истанбул ръководи на отдела за средни училища в Министерството на народното образование. Мустафа бей е дядо на известния турски журналист и писател Шевкет Радо.

Биография Ранни години Мустафа бей е роден в турско семейство през 1843 година в град Радовиш, тогава в Османската империя, в семейството на Хюсрев бей Радовишли. Баща му е местен финансов служител, отговорен за събирането на десятъка. Мустафа учи в местното медресе „Сеха Али Ефенди“. Напуска медресето и става чиновник в местните съдилища. Между 1862 и 1869 година работи като секретар в ислямските съдилища на местни казалийски и санджакски центрове като Щип, Шкодра и накрая Скопие.

Около 1870 година Мустафа се премества в Солун и постъпва на държавна служба. Първоначално той действа като съставител на документи (мюсеввид) при секретаря на вилаетската управа. В 1872 година се издига до позицията главен чиновник (мюмеиз), а от 1873 година е и член на Вилаетската образователна комисия, като остава на този пост поне до 1875 година.

„Румели“ и „Заман“

На 24 февруари 1873 година Мустафа бей започва да издава в Солун вестник под името „Румели“, прекръстен през септември 1874 година на „Заман“. „Румели“ е сред най-ранните недържавни османски вестници, които се появяват извън Цариград. Докато редактор на вестника е Мустафа бей, голяма част от статиите са написани лично от него и вестникът пази своята независимост и критикува вилаетската администрация. Вестникът се опитва да създаде патриотично съзнание по въпроси, свързани със Солун, както и с империята като цяло. Занимава се предимно с икономиката, необходимостта от инвестиции в образованието, етиката, военната служба, право и правосъдие, провинциалната администрация, общините. Вестникът публикува множество писма на обикновени хора, оплакващи се от администрацията, с която той влиза в конфликт. Мустафа бей заявява, че „функцията на вестника е да бъде тълкувател на мненията на нацията“. Според него „вестниците трябва да служат на страната, на нацията, на обществото, на цивилизацията и на образованието. Те не уважават произволната власт, а по-скоро правата на нацията“. Според редактора вестниците имат право да изискват от правителството правораздаване и те са гласът на народа срещу несправедливостта. Вестникът може да се счита за представляващ интересите на мюсюлманската средна класа на Солун.

Мустафа бей подава оставка от редакторския пост на 27 юни 1876 година.

Депутат Мустафа продължава да служи във вилаетската управа, когато през май 1876 година султан Абдул Азис е свален и на престола се качва Мурад V, който е привърженик на превръщането на страната в конституционна монархия, но който е детрониран през август от брат си Абдул Хамид II. През февруари 1877 година Мустафа бей е повишен във втори клас на османската бюрократична рангова система. Когато великият везир Мидхат паша открива Първия османски парламент, Мустафа бей е един от единадесетте солунски депутати. Мустафа обаче не приема избора си през февруари 1877 година. Тъй като Мустафа бей е симпатизант на младотурците и на Мидхат паша, вероятно причина за отказа от депутатското място е внезапното уволнение на Мидхат паша от великия везират и заточението му в Италия, като последвалото откриване на парламента може би му е изглеждало без реално политическо значение. След провеждането на изборите за втория парламентарен период Мустафа бей е избран отново и този път той приема и се присъединява към парламента. В парламента Мустафа бей се превръща в един от основните гласове на парламентарната опозиция. Когато парламентът е закрит на 13 февруари 1878 година, той заедно с няколко други известни опозиционни фигури е насилствено изпратен обратно в родната си провинция.

Чиновник в просветното министерство След завръщането си в Солун Мустафа бей работи първо като директор на архива на вилаетската управа, а скоро след това се връща на предишната си длъжност на главен чиновник (мюмеиз). Валията на Солун, бъдещият велик везир Халил Рифат паша, го хвали като способен служител. Въприки това вероятно режимът на Абдул Хамид II не му се доверява и между 1881 и 1884 година той не заема никаква държавна служба. След 1884 година става директор на образованието на вилаета, но се задържа на тази длъжност не повече от една година, след което е преместен във вилает Архипелаг, отново на позицията директор на образованието. Преместване от големия пристанищен град Солун в периферния град Хиос, изглежда, е вид изгнание. Мустафа бей е директор на образованието в този вилает между 1885 година и юни 1888 година. От Хиос Мустафа бей изпраща серия от подробни доклади до Министерството на народното образование в Истанбул, в които описва образователната ситуация в Солунския вилает, като очертава дейността за насърчаване на обучението сред местното мюсюлманско население и предупреждава за опасното политическо влияние на чуждестранните образователни институции, както и на местните немюсюлмански училища сред немюсюлманските османски поданици. Вероятно, изпращайки тези доклади, Мустафа бей се опитва освен да привлече вниманието на министерството към ситуацията в Солун, да осигури завръщането си от Хиос в Солун като директор на образованието. През юни 1888 година е назначен за главен секретар (мектубчу) на вилаета Архипелаг, но явно недоволен и от това повишение, Мустафа бей кандидатства за същата позиция в Измир.

През 1889 година Мустафа бей успява да напусне Хиос, като Министерството на народното образование го прехвърля в министерската администрация в Цариград и той заема скромната позиция на главен секретар (башкятиб) на Администрацията на началните училища. Мустафа остава на тази позиция около две години и очевидно се радва на благоразположението на режима – на 6 юни 1890 годин е награден с медал „Османи“ от III ранг. Възможно е да е бил закрилян от министъра на образованието Мюниф паша. Когато в 1891 година в министерството е основан нов отдел – Администрация на средните училища, Мустафа бей става негов директор.

Мустафа бей умира на 31 май 1893 година.

Бележки

Категория:Македонски турци Категория:Родени в Радовиш Категория:Османски журналисти Категория:Починали в Истанбул