Флуоридите са солите на флуороводородната киселина (HF). Флуоридите в най-строгия смисъл съдържат флуоридни йони (F⁻, аниони) в разтвор или в своята йонна решетка. В най-широк смисъл всички флуорни съединения могат да се нарекат флуориди, включително ковалентни, нейонни съединения на неметали, както и органични флуорни съединения.
Натриевият флуорид (NaF₂) е пример за типичен флуорид. Той е бяло твърдо вещество с висока точка на топене (993 °C). В твърдия NaF₂ Na⁺ и F⁻ йони се редуват в местата на решетката, образувайки структурата на натриевия хлорид. В разтвор съществуват свободно движещи се Na⁺ и F⁻ йони, всеки от които е обграден от слабо свързана хидратна обвивка.
Естествени находища
Флуоридите се срещат в природата и в човешкото тяло под формата на много минерали. Най-важният представител е флуоритът (CaF₂), следван от итрофлуорит и цериев флуорит (съдържащ Ce), който освен итрий съдържа също церий, ербий и хидратационна вода.
Други флуориди включват грицеит (LiF), франкдиксонит (BaF₂), флуоцерит-(Ce) (CeF₃), флуоцерит-(La) (LaF₃). Сложните флуориди съдържат друг елемент в анионния комплекс, като бор, алуминий или силиций, и след това образуват например хексафлуоросиликати или тетрафлуороборати. Представители тук са барбериит (NH4[BF4]), ферукит (Na[BF4]), авогадрит (K[BF4]), маладрит (Na2SiF6), йератит (K2SiF6), криолитен йонит (Na3Al2Li3F12), криолит (Na3AlF6), елпасолит (K2Na[AlF6]), ярлит (NaSr2[AlF6]2), усовит (Ba2Mg[AlF6]2) и веберит (Na2MgAlF7).
Неорганични флуориди С изключение на по-леките благородни газове и разбира се, самия флуор, всички елементи могат да образуват флуориди. Бинарните флуориди съдържат само още един елемент.
натриев флуорид; калиев флуорид: калциев флуорид (флуорит); криолит; серен хексафлуорид; кислороден дифлуорид.
Органични флуориди
В повечето органични флуориди флуорният атом е ковалентно свързан. Флуоровъглеродите и хлорофлуоровъглеродите преди са били наричани флуориди; например алкилфлуоридите са производни на алкани. Днес IUPAC предпочита да ги назовава флуорни съединения, като флуороалкан вместо алкилфлуорид. Съответно предпочитаните имена са тетрафлуорометан (CF₄) вместо въглероден тетрафлуорид и флуорометан (CH₃F) вместо метилфлуорид. Политетрафлуоретиленът, познат под търговското наименование „Тефлон“, е пример за подобно флуорно съединение. Поливинилфлуоридът и поливинилиденфлуоридът са примери за флуоровъглероди, при които историческите имена, завършващи на -флуорид, са запазени.
Органичните флуориди включват производни на киселините, като например:
флуориди на карбоксилната киселина като: ацетил флуорид (CH3–CO–F); бензоил флуорид (C6H5–CO–F). флуориди на органични фосфорни киселини като: зарин (C4H10FO2P).
Приложения
Флуоридите се използват предимно като флюси в металургията, за синтеза на органични флуорохимикали и за газонепроницаеми покрития на резервоари.
Флуориране се нарича добавянето на флуориди, особено към готварска сол, питейна вода, мляко, таблетки и пасти за зъби, за профилактика на кариес.Matthias Epple, Joachim Enax: Moderne Zahnpflege aus chemischer Sicht. In: Chemie in unserer Zeit. Band 52, Nr. 4, 2018, S. 218–228
Вижте също Фреон Алуминий#Производство Трифлуороцетна киселина
Източници