„Смели“ е български военен кораб, миноносец от състава на Черноморския флот. Той е един от шесте френски миноносеца тип „Дръзки“, построени за нуждите на Българския военноморски флот в началото на XX век. Корабите са транспортирани разглобени на части до Варна. Сглобяването им е извършено от български корабостроители под ръководството на френски инженер и механици. Корабът служи активно в Балканските войни, Първата световна война и Втората световна война.

През Балканската война По време на Балканската война (1912-1913г.) българският флот се изправя пред много по-силния както по брой, така и по тонаж, артилерия и боен опит османски черноморски флот. Въпреки това българските миноносци успяват да постигнат значими резултати, благодарение на добре планирани операции, смели действия и отлична подготовка на личния състав. Именно в този контекст се разгръща успешната торпедна атака срещу крайцера „Хамидие“. В късните часове на 7 ноември 1912г. четирите български миноносеца „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат два египетски транспорта, натоварени с военни доставки за Османската империя. В нощта срещу 8 ноември, край нос Емине, отрядът се натъква не само на очакваните транспорти, но и на бронепалубния крайцер „Хамидие“, командван от един от най-способните османски морски офицери – Хюсеин Рауф бей. След подаден сигнал за атака флагманът „Летящи“ пръв се насочва към противника и изстрелва торпедата си от дистанция 500–600 метра, но крайцерът успява да избегне попаденията чрез рязка маневра. След него „Смели“ атакува от около 300 метра, което го поставя в центъра на турския артилерийски огън. Един от снарядите поразява корпуса му и ранява моряк от екипажа, но въпреки това корабът запазва бойните си способности и се изтегля организирано. „Строги“ предприема третия последователен торпеден заход, скъсявайки дистанцията до едва 100 метра. И неговите торпеда не достигат целта, тъй като „Хамидие“ отново променя курса си в последния момент. Решителният удар идва от „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов. Под силен огън и в почти пълна тъмнина миноносецът се приближава на около 60 метра и от упор изстрелва торпедо, което поразява носовата част на крайцера. Взривът отваря голяма пробойна, вследствие на която „Хамидие“ прекратява действията си и се оттегля към Цариград, придружаван от четири османски контраминоносеца, които се включват в боя и възпрепятстват последващи атаки на българския отряд. Българските миноносци се връщат във Варна с един ранен на „Смели“ и незначителни повреди по карабите. Османските загуби включват осем убити и около тридесет ранени, а „Хамидие“ е временно изваден от строя.

През Междусъюзническата война

По време на Междусъюзническата война (1913) „Смели“, заедно с останалите български миноносци, е интерниран в руското пристанище Севастопол, за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник, като действията се ръководят от капитан II ранг Димитър Добрев.

През Първата световна война По време на Първата световна война „Смели“ е част от подвижната минна отбрана на Черноморския флот на Царство България. На 5 септември 1916 г. корабът участва в първия морски десант в историята на страната при Балчик. В полунощ от Варна потегля отряд от пет миноносеца, придружени от три големи гребни лодки, теглени на буксир. Час и половина по-късно „Смели“ и „Строги“ дебаркират войски на брега при Балчик, а останалите кораби стоварват войски в Каварна. Калиакранската команда е подсилена с допълнително превозени войници от „Смели“. Общата численост на отряда, участващ в първия морски десант на България, е 235 души, като в следващите два дни са прехвърлени още 466 войници от Портовата дружина и 44 бойци от крайбрежно-наблюдателната рота. Така общият брой участници достига 745 офицери и войници. Десантът се провежда в условия на паника и дезорганизация сред румънските защитници, предизвикани от въздушни атаки и настъплението на пехотата. В резултат на добре планираната организация и координация между различните родове войски – флота, пехотата и авиацията – град Балчик е овладян без бой и без загуби в личния състав и бойна техника на за българската войска. От От 18 до 19 октомври 1916 г. „Смели“, заедно с миноносците „Дръзки“, „Строги“ и „Летящи“, поставя минни заграждения от 24 мини в района на село Татлъджик, южно от Кюстенджа, за да възпрепятства руските морски изтребители и да осигури безопасността на българските войски по крайбрежието. Пристанището на Кюстенджа и съпътстващите го складове са бомбардирани, което затруднява логистиката на противника.

През Втората световна война По време на Втората световна война "Смели" е част от 1-ви полудивизион на Торпедната флотилия, която участва в патрулиране на Варненския залив и конвоиране на транспортни кораби. През май 1943г., по време на преход от Царево към Бургас, корабът се преобръща при силна буря. Загиват 15 души, а корабът потъва на 11 метра дълбочина. Впоследствие "Смели" е изваден и ремонтиран. През септември 1944г. корабът е включен в състава на Черноморския флот на СССР и преименуван на "Ингул". След края на войната е върнат на България.

Външни препратки Страница на миноносците тип „Дръзки“ Структура на Флотилията и Морска част през Балканската и Междусъюзническата войни Построяването на един от поръчаните от България торпильори (миноносците: Дръзки, Смели, Строги, Летящи, Храбри и Шумни) във френската корабостроителна компания Шнайдер (M.M Schneider) в градчето Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône), Франция около 1905 г. в сайта Изгубената България

Бележки

Категория:Военни кораби на България Категория:Военна история на България Категория:История на Варна Категория:Кораби от Втората световна война Категория:Кораби от Първата световна война Категория:България в Балканската война