Музеят диорама „Пробиване на блокадата на Ленинград“ е открит на 7 май 1985 г. и е посветен на пробива на блокадата на Ленинград през януари 1943 г. по време на операция „Искра“. Намира се на 40 км от Санкт Петербург.
Той е част от Музейно-мемориалния комплекс „Прорив“, основан през 1990 г. на мястото на този диорамен музей. Помещава се в гранитна камера, напомняща бункер за дотове от Великата отечествена война и интегрирана в архитектурната структура на левобережния рамп на Ладожския мост близо до село Марино в Кировски район на Ленинградска област, на мястото на ожесточени боеве.
История на сътворението Идеята за филм в документален стил възниква още през 1944 г. Тогава са направени и първите скици. Поради липса на средства обаче проектът така и не се осъществява.
През 1980 г. отделът по култура на Ленинградския областен изпълнителен комитет инициира възраждане на проекта. Художниците започват да създават предварителни скици, изобразяващи отделни сцени, свързани с военните действия по време на пробива на блокадата на Ленинград. Работата по диорамата официално започва през 1982 г. Ленинградските художници и участници в отбраната на Ленинград – В. И. , К. Г. Молтенинов и Б. В. Котик, започват проекта. Първоначално те създават диорамата в кинозалата на Военноморското училище „Нахимов“, но по-късно художниците получават помощ от магазин „Океан“ на Петроградската страна, който им осигурява голяма търговска площ. През 1983 г. към проекта се присъединява графичният художник Н. М. Кутузов.
След като заграждението на диорамата, вградено в архитектурната структура на левобережната рампа на Ладожския мост, било сравнително завършено, платното било транспортирано там. Моряци от крайцера „Аврора“ го придружавали по време на транспортирането и също така помагали при монтажа. Самият музей обаче все още не бил напълно завършен и диорамата била създадена едновременно с неговото изграждане.
Още на последния етап през 1985 г. художниците Ю. Н. Гариков и Л. В. Кабачек са поканени да работят по диорамата. Този етап е най-предизвикателният. По това време стаята не е била отопляема. Някои сцени е трябвало да бъдат прерисувани няколко пъти, а многобройните погледи са създавали напрегната атмосфера.
Макетът на диорамата е разработен от специалисти по триизмерен дизайн под ръководството на В. Д. Зайцев. Те пресъздават автентичния терен, включително кратери от бомби и снаряди, както и фрагменти от инженерни съоръжения в реален размер. Военните консултанти В. П. Зайцев, кандидат на историческите науки, и полковниците в оставка Д. К. Жеребов и И. И. Соломахин, участвали пряко в пробива на блокадата на Ленинград, също имат значителен принос за създаването на диорамата. Изображенията на военна техника и униформите на войници и офицери са реконструирани с максимална историческа точност.
Описание На 7 май 1985 г., по случай 40-годишнината от Деня на победата, се откриването на диорамата музей „Пробиване на блокадата на Ленинград“. Диорамата е с размери 40 на 8 метра и изобразява събитията от боевете от 12 до 18 януари 1943 г. Тя изобразява преминаването на река Нева (изглед от десния бряг) от части на 67-а армия на Ленинградския фронт под командването на генерал-лейтенант Леонид Говоров по време на операция „Искра“ (по това време 2-ра ударна армия на Волховския фронт под командването на генерал-лейтенант В. З. Романовски пробива от изток, за да посрещне ленинградците). Именно тогава, на 12 януари 1943 г., съветските войски на два фронта пробиват германската отбрана при издатината Шлиселбург-Синявино и след като разбиват 18-а армия на Вермахта, се обединяват на 18 януари.
През 1990 г. на мястото на диорамата е основан музей резерват със същото име, а през 2003 г. пред диорамата е инсталирана изложба на открито на бронирани машини, участвали в операциите по пробива на блокадата на Ленинград. На 18 януари 2018 г. на територията на комплекса, до диорамата, е открит музей панорама „Пробив“.
Литература
Източници
Категория:Музеи в Санкт Петербург Категория:История на Ленинградска област Категория:СССР във Втората световна война Категория:Основани в СССР през 1985 година