Клод Луи Бертоле

Клод Луи Бертолѐ (; 9 декември 1748, Талоар (Савоя) – 6 ноември 1822, Аркьой) е френски химик.

Член е на Парижката академия на науките (1780)Les membres du passé dont le nom commence par B и на Лондонското кралско общество (1789).Клод Луи Бертоле на сайта на Лондонското кралско дружество

Биография Клод Луи Бертоле завършва Торинския университет и през 1770 г. получава степен доктор по медицина.

През годините 1770 – 1783 е практикуващ лекар и аптекар. От 1772 г. практикува в Париж, където придобива известна популярност и става личен лекар на двора на Луи-Филип I Орлеански. Едновременно с това се занимава с изучаване на естествените науки и изследвания в областта на химията, организиране на химически и металургични производства.

От 1780 г. е член на Парижката академия на науките. През 1784 г. Бертоле получава длъжността правителствен инспектор на държавните бояджийски фабрики. През 1789 г. става съосновател на списанието „Анали на химията и физиката“. През 1792 г. е назначен за главен надзирател на монетния двор. През 1794 г. Бертоле става професор във Висшето нормално училище и Парижката политехника в Париж.

По време на Революцията и Империята Бертоле се занимава много с въпроси, свързани с националната отбрана. През 1798 – 1799 г. като научен съветник на Наполеон Бонапарт участва в Египетския поход. На 24 декември 1799 г. става сенатор в Консервативния сенат (фр.: Sénat conservateur).

През 1807 г. напуска официалната служба и се установява в парижкото предградие Аркьой, където основава своеобразно научно общество, което просъществува 10 години (1807 – 1817). В състава на обществото влизат известен брой изтъкнати френски учени (Пиер-Симон Лаплас, Александър фон Хумболт, Жозеф Луи Гей-Люсак и др.); обществото се събира редовно под председателството на Бертоле или Лаплас и обсъжда различни научни проблеми. „Мемоарите на Аркьойското общество“ придобиват широка известност в научния свят.

На 26 март 1820 г., в дома на Клод Луи Бертоле в община Аркьой, умира неговият приятел и колега сър Чарлз Брайън Блегден.Joseph William Mellor. Modern inorganic chemistry. Longmans, Green & Company. New York 1912, S. 161.

За разлика от много от своите колеги съвременници и дейци от епохата на Френската революция, Бертоле избягва терора след падането на Наполеон и реставрацията на Бурбоните; той даже получава от Луи XVIII титлата пер на Франция. В последните години от живота си Бертоле напълно се оттегля от научна работа поради тежко заболяване.

Научна дейност Основните изследвания на Бертоле се отнасят до неорганичната химия, химията на разтворите и сплавите. Той установява състава на амоняка (1785), блатния газ (1786), синилната киселина (1786), сероводорода (1788). Открива солите на хлорната (Acidum chloricum) и хипохлористата киселина (Acidum hypochlorum) (1786), по-специално калиев хлорат („бертолетова сол“); открива (1788) сребърен нитрид („бертолетово гърмящо сребро“). През 1787 г. Бертоле описва метода на окислително-редукционното титруване. Занимава се и с приложна химия (например багрене на тъкани); той е първият, който използва хлор за избелване на хартия и тъкани.

Както всички свои съвременници Бертоле започва научната си дейност, опирайки се на теорията на флогистона; след 1785 г. преминава към позициите на кислородната теория. През 1786 – 1787 г. заедно с Антоан Лавоазие, Л. Б. Гитон де Морво и А. Ф. Фуркроа разработва нова химична номенклатура и класификация на телата. Заедно с Лавоазие и други учени основава (1789) списанието Annales de chimie.

Въз основа на наблюденията си върху процесите на образуване на утайки в разтвори Бертоле стига до заключението, че посоката на реакциите и съставът на образуващите се съединения зависят от масата на реагентите и условията, при които протичат реакциите. Тези възгледи той изразява в своя труд „Опит за химична статика“ (1803), в който твърди, че елементите могат да се свързват помежду си във всякакви пропорции в зависимост от масата на реагиращите вещества. По въпроса за непостоянството на състава на съединенията и променливостта на силите на химическото сродство Бертоле води продължителна полемика с Жозеф Пруст.

В началото на XIX век тази дискусия приключва в полза на Пруст и законът за постоянство на състава получава признание от повечето химици. В началото на XX век обаче руският учен Николай Курнаков открива съществуването на предвидените от Бертоле химически индивидуални вещества с променлив състав, които в памет на Бертоле той нарича бертолиди. Това откритие разрешава противоречието между изглеждащите несъвместими възгледи на Бертоле и Пруст за състава на телата.

В чест на Бертоле В чест на Клод Луи Бертоле е кръстен родът южноамерикански растения Bertholletia, към който принадлежи широко известният вид бразилски орех. Откритият от него калиев хлорат традиционно носи името бертолетова сол.

Титли

„Граф Бертоле и Империята“ (; декрет от 19 март 1808 г., патентът е потвърден на 26 април 1808 г. в Байон).

Награди Легионер на ордена на Почетния легион (2 октомври 1803 г.)

Велик офицер на Ордена Почетния легион (14 юни 1804 г.)

Източници

Категория:Членове на Френската академия на науките Категория:Членове на Британското кралско научно дружество Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките Категория:Френски химици Категория:Хора от Оверн-Рона-Алпи