Вилхелм Лудвиг фон Ешвеге (; 10 ноември 1777 – 1 февруари 1855) е германски геолог, минералог и географ.
Произход и ранни години (1777 – 1810) Вилхелм Ешвеге е роден на 10 ноември (по други данни 15 ноември) 1777 г. в малко селище в близост до град Ешвеге, в княжество Хесен, Германия, и произхожда от старинен хесенски род.
Следва в Гьотингентския университет, където изучава юриспруденция и икономика, а в Марбургския университет – минералогия и минно дело. След завършване на образованието си през 1800 г. работи в минното управление в Рихелсдорф (Хесен). През 1802 г. е назначен за директор на металургичния завод на компанията Foz de'Agle в португалската провинция Естремадура. По време на нахлуването на френските войски в Португалия през 1807 г. е произведен в чин капитан от артилерията в португалската армия.
Пребиваване в Бразилия (1810 – 1822) През 1810 г. Ешвеге е избран за член на Португалската академия на науките и по заповед на кралицата на Португалия е зачислен на държавна служба, като става представител на Португалия в Бразилия. До 1822 г. той живее в столицата на най-развития в икономическо отношение бразилски щат Минас Жерайс. В находищата в щата са се добивали злато, диаманти, изумруди, желязна руда, цинк, алуминий, фосфати и други минерали, като 1/5 част от тях се изнасят за Португалия. Ешвеге ръководи всичките минно-геоложки дейности, създава металургична промишленост в Бразилия, като основава 28 чугунолеярни завода.
Заедно с икономическите въпроси Ешвеге провежда геоложки и географски изследвания, като организира и ръководи експедиционните дейности. От 1811 до 1814 г. изследва масива Серра ду Еспинясу между 16° и 21° ю.ш. и съставя първите карти на района. През 1817 г. става генерален директор на всички златодобивни предприятия в Бразилия. Полагайки началото на изучаването на геологията на рудните находища, той заслужено получава прозвището „баща на бразилската геология“.
Следващи години (1822 – 1855) Когато през 1822 г. Бразилия става независима държава, португалците са принудени да напуснат страната и Ешвеге се завръща в Португалия. Следващите години той пребивава често и в Германия. През 1824 г. възглавява Минния департамент в Лисабон и през 1826 г. издава кратко ръководство по управление на минните дейности в Португалия. По време на управлението на крал Мигел I (1828 – 1834) Ешвеге е принуден по политически причини да напусне Португалия и се връща в Германия, където става експерт по минно дело. След стъпването на престола на кралица Мария II Ешвеге отново е поканен на работа в Португалия. Там той получава званието генерал-лейтенант и възглавява Минното ведомство. През 1840 г., работейки около 30 години в Португалия, той е произведен в званието лейтенант-фелдмаршал и върховен минен съветник.
В Германия научните заслуги на Вилхелм Ешвеге са признати от Баварската академия на науките и през 1846 г. той е избран за неин член-кореспондент. През 1815 г. Ешвеге е избран и за член-кореспондент на Руската Имперска академия на науките.
През 1850 г. излиза в пенсия, заселва се в княжество Хесен в близост до родното си място. Умира на 1 февруари 1855 г. в личното си имение, близо до град Касел.
Източници Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 374 – 376.
Категория:Германски изследователи Категория:Изследователи на Южна Америка