Юзеф Станислав Тишнер (на полски Józef Stanisław Tischner), псевдоними: Вавжек Хованец, Молиниста, Юзек Школни, Йегомошч Юзек (роден на 12 март 1931 в Стари Сонч, починал на 28 юни 2000 в Краков) – полски католически презвитер и философ, професор в Папската теологическа академия, кавалер на Ордена на Белия орел. Биография Младежки години Син е на Юзеф Тишнер и Вероника, по баща Хованец. Семейството му произхожда от Стари Сонч. В края на XVIII и началото на XIX век един от предците на Тишнер фигурира в църковните книги като „Tischler vulgo Stolarski“. По време на австрийското управление полското му фамилно име е германизирано. През 1811 при светото му кръщение синът е записан като „Tischner“ и тази фамилия се предава на следващите поколения. Дядото на свещеника, Ян Тишнер – подобно на своите предци – се занимава с въжарство. Неговите синове избират различни професии: обущар, железничар, земеделец, Юзеф, бащата на свещеника, завършва средно училище, а след това учителска семинария в Стари Сонч.
Майка му е родена в Юргов, област Спиш. Нейният баща, Себастиан Хованец по спомени на самия Юзеф Тишнер участва в плебисцита за определяне на южната граница на Полша след дългите години на подялби. Синовете му се занимават със земеделие и животновъдство, но дъщерите получават образование: Вероника става учителка, а Мария и Кристина постъпват в ордена на сестрите серафитки.
Юзеф Тишнер и Вероника Хованец се женят през лятото на 1930 и отиват да живеят в Тилманова, но през 1934 семейството се премества в Лопушна, близо до Нови Тарг.Magdalena Tobik, Tischner – pierwsze lata [online, Tischner.pl, 10 marca 2020 [посещение 2024-09-25] (pol.).Юзеф Тишнер учи в местното основно училище. След като завършва Първа общообразователна гимназия „Северин Гошчински“ в Нови Тарг през 1949 решава да постъпи в семинария. Баща му се противопоставя на това решение с аргумента, че „Юзеф е твърде млад“.Kinga Łukowska, Korzenie Tischnera [online, Tischner.pl, 12 marca 2014 [посещение 2024-09-25] (pol.).
Научна кариера Първоначално учи право в Ягелонския университет, а след това философия и теология в същия университет. През 1955 завършва Висшата духовна семинария на Краковската архиепископия и на 26 юни е ръкоположен в катедралната базилика на Вавел. В продължение на няколко месеца е викарий в енорията „Св. Мартин“ в Явишовице. Когато държавните власти отказват да утвърдят избирането му за енорийски викарий в Йелешня, продължава обучението си във Варшава във Факултета по християнска философия на Католическата теологическа академия. От 1957 следва във Факултета по философия и история на Ягелонския университет, където през 1959 под ръководството на Роман Ингарден придобива магистърска степен, а през 1963 защитава докторска дисертация на тема „Трансценденталното Аз във философията на Едмунд Хусерл“. В периода 1961–1963 изпълнявал длъжността генерален секретар на Полското теологично дружество със седалище в Краков. През есента на 1968 заминава с едногодишна стипендия в Льовен. Резултат от този негов научен престой е трудът „Изследвания върху теорията на съзнанието“ (Феноменология на еготичното съзнание), въз основа на който през 1974 се хабилитирал в Католическата теологична академия.
В периода 1982–1985, както и по-късно през 1997–2000 е декан на Философския факултет на Папската теологична академия.Kamil Trombik Charakterystyka jednostek naukowo-dydaktycznych Wydziału Filozoficznego Uniwersytetu Papieskiego Jana Pawła II w Krakowie, s. 55. В продължение на години е председател на Виенския Институт за науките за човека. Юзеф Тишнер е доктор хонорис кауза на Лодзкия университет и на Висшето педагогическо училище в Краков. Преподавател е в Краковската държавна висша театрална школа, където от 1980 води лекции по „Философия на драмата“. Член е на Collegium Invisibile.Lista tutorów Collegium Invisibile. ci.edu.pl. [посещение 2013-08-24]. Последни години от житейския му път През последните години от живота си страда от рак на ларинкса. В този период неговата писателската дейност е насочена към отношенията между свободата и милостта, както и към проблема за милосърдието. При вестта за смъртта на Юзеф Тишнер Йоан Павел II пише в телеграма: „той беше човек на Църквата, винаги загрижен за това да не изгуби от поглед човека, докато брани истината“. Съгласно собствената му воля е погребан на гробището в Лопушна.
Философски възгледи През седемдесетте години Юзеф Тишнер става известна фигура в интелектуалния живот на Полша. Завършва сборника есета „Светът на човешката надежда“, с който започва дискусия с класиците на философията от епохата на Просвещението, както и с екзистенциалистите (Сартр). Въвежда понятието „аксиологическо Аз“ във връзка със съзнанието и свободата. В есето „Аксиологически импресии“ (1970) представя описание на изначалния опит на Аз-а като елементарна ценност, противопоставяйки се на концепцията за трансценденталното Аз у Хусерл. Очертава собствен оригинален път на философска рефлексия в рамките на феноменологичната традиция и по този начин достига до идеята за философия на драмата и метафизика на доброто.
В статията „Залезът на томисткото християнство“ (Schyłek chrześcijaństwa tomistycznego ) (1970) Юзеф Тишнер поставя под въпрос водещата роля на томизма спрямо останалите философски течения по отношение на Откровението. Смята, че философията е независима и макар в много аспекти да е проникната от духа на християнството, не може да бъде сведена до него. Същевременно предупреждава, че религията не бива да бъде определяна като единствената правилна философия. След този спор с томизма в полската Църква нито една значима дискусия не е проведена без негово участие или поне без да бъде вдъхновена от него. Текстовете от първия период на неговото творчество са събрани в книгите „Светът на човешката надежда“ (Świat ludzkiej nadziei, 1975) и „Мислене според ценностите“ (Myślenie według wartości, 1982). В края на седемдесетте години в книгата „Полският облик на диалога“ (Polski kształt dialogu, 1979) той влиза в полемика с марксизма.
В статиите, събрани в книгите „Злощастният дар на свободата“ (Nieszczęsny dar wolności, 1993), „В страната на болното въображение“ (W krainie schorowanej wyobraźni, 1997) и „Свещеник в безпътица“ (Ksiądz na manowcach, 1999), той представя своите възгледи по въпроса за изграждането на нов обществен и политически, но преди всичко етичен ред. Същевременно продължава и строго философската си работа. В трудовете, озаглавени „Философия на драмата“ (Filozofia Dramatu, 1990) и Спор за съществуването на човека (Spór o istnienie człowieka, 1998), той излага собствена, оригинална философска концепция.
Обществена дейност Популяризиране на гуралската култура През 1980 Юзеф Тишнер става капелан на Съюза на подхаляните и си поставя за цел „да кристализира идеята за гуралството“. Всяка година организира богослужение на открито под връх Турбач, наричано Света литургия на хората от планината Msza Święta Ludzi Gór – Związek Podhalan [online] [посещение 2024-09-22] (pol.)., което се отслужва и до днес на Руснакова поляна.
Литературен плод на неговата подкрепа за гуралската култура са проповедите, изнасяни на местен диалект, както и писаните от него текстове – преди всичко книгата „История на философията по гуралски“ (Historia filozofii po góralsku, 1997). Освен това благодарение на неговата инициатива подхалянските земеделци получават възможност да се обучават в Австрия, както и значителна материална помощ под формата на селскостопанска техника. Публицистична дейност Член е на редакционните колегии на седмичника Тигодник повшехни (Tygodnik Powszech) и на месечното списание „Знак“ (Znak).
Връзки с политиката През 1980 Юзеф Тишнер започва обществена дейност в по-широк мащаб. Октомврийската му проповед в катедралата на Вавел по време на света литургия за синдикалните лидери („солидарност означава да носите един другиму тежестите; най-дълбоката солидарност е солидарността на съвестите“) поставя началото на поредица от текстове, публикувани в „Тигодник повшехни“ и издадени по-късно под заглавие „Етика на Солидарността“ (Etyka Solidarności, 1981), в които той развива разсъжденията си върху етичното измерение на тогавашните събития. От този момент нататък е общопризнат като капелан на „Солидарност“. Неговата проповед, произнесена на Първия конгрес на „Солидарност“ в Гданск, е включена в официалните документи на конгреса. В проповедта, изнесена от Йоан Павел II през 1987 на Заспа в Гданск, папата цитира текстове на Юзеф Тишнер като най-добре изразяващи истината за „Солидарност“.
През 1996, по време на разговор с редакторката Евелина Пучек в ефира на ТВП Катовице, той заявява, че е имало време, когато Европа и Полша са били застрашени от ляв тероризъм. В момента „надига глава и дава признаци за себе си“ десният тероризъм, който представлява опасност, тъй като „се прикрива зад религията“.Nieusłyszane Proroctwo. Ksiądz Józef Tischner o terrorze lewicowym i prawicowym. Bagnowka 2020-11-08. [посещение 2024-09-22].
Член е на съвета на фондация „Стефан Батори.Ks. Józef Tischner (1931–2000). Tygodnik Powszechny. [посещение 2021-02-10].Член е на програмния съвет на Съюза на свободата (Unia Wolności).Artur Sporniak: Kłopot z Tischnerem. „Tygodnik Powszechny”. [посещение 2013-08-24].
Разследване от службите за сигурност на Полската народна република В историческото изследване на Доминик Соколовски и Радослав Жидоник от 2019 озаглавено „Криптоним „Клан“. Службата за сигурност спрямо НСЗЗ „Солидарност“ в Гданск. Т. 2: I Национален конгрес на делегатите (Kryptonim „Klan”. Służba Bezpieczeństwa wobec NSZZ „Solidarność” w Gdańsku. T. 2.: I Krajowy Zjazd Delegatów), се посочва, че в периода 1980–1983 Юзеф Тишнер е бил следен от IV отдел на Воеводската комендатура на милицията в Краков в рамките на специална оперативна разработка с криптоним „Лео“. Той е регистриран на 27 юли 1983 под номер 81208 от IV департамент на Министерството на вътрешните работи в категория „кандидат“, впоследствие като „оперативен контакт“, а от 13 октомври 1988 г. – като „консултант“. Снет е от наблюдение на 30 януари 1990.Ks. prof. Tischner był zarejestrowany jako.... gosc.pl.[посещение 2019-08-17].
Самият Юзеф Тишнер по време на разговор с Анна Карон-Островска през 1992 признава, че е бил наясно с оперативното наблюдение. От време на време - през около три месеца, е получавал повиквателни за разговор. Свещениците от архиепископията на Краков били инструктирани от своите ръководители, че на повиквания от Отдела по вероизповедания или от милицията трябва да се явяват. Когато служители или офицери идвали „на посещение“ също било трудно да се затворят вратите под носовете им.Wojciech Bonowicz, Tischner. Biografia, Kraków: Znak, 2023, с. 405, ISBN 978-83-240-6541-7.
Публикации 1963: Ja transcendentalne w filozofii Edmunda Husserla. 1970: Schyłek świata tomizmu. 1975: Świat ludzkiej nadziei. Kraków: Znak. 1978–1979: Filozofia poznania. Kraków: Papieski Wydział Teologiczny. 1979: Polski kształt dialogu. Kraków: Znak. 1979: Filozofia chrześcijańska w dialogu z marksizmem. Kraków: Instytut Filozofii przy Papieskim Wydziale Teologicznym: Instytut Teologiczny Księży Misjonarzy. 1981: Etyka Solidarności. Kraków: Znak. 1982: Myślenie według wartości. Kraków: Znak. 1990: Filozofia Dramatu. Paris: Éd. du Dialogue. 1990: Książeczka pielgrzyma. Kalwaria Zebrzydowska: Calvarianum. 1991: Polski młyn. Kraków: Nasza Przeszłość. 1992: Boski młyn. Kraków: Oficyna Podhalańska: Secesja. 1993: Nieszczęsny dar wolności. Kraków: Znak. 1993: Spowiedź rewolucjonisty: czytając Fenomenologię ducha Hegla. Kraków: Znak. 1993: Miłość niemiłowana. Kraków: Wyd. Sławomira Grotomirskiego. 1994: Idzie o honor. Kraków: Oficyna Podhalańska: „Secesja”. 1994: Jak żyć?. Wrocław: Tum. 1994: Czytając Veritatis splendor. Kraków: Unum: Polskie Towarzystwo Teologiczne. 1995: Między Panem a Plebanem. wraz z Adamem Michnikiem i Jackiem Żakowskim. Kraków: Znak. 1996: Tischner czyta katechizm. Kraków: Znak.