Теоремата на Пригожин е основна теорема в неравновесната термодинамика. Формулирана от Иля Пригожин – белгийски физикохимик от руски произход през 1947 г., носител на Нобелова награда за химия през 1977 година за постиженията си в областта на комплексните системи и необратимите процеси.
Формулировката на теоремата на Пригожин е следната:
В стационарно състояние производството на ентропия вътре в термодинамична система с постоянни външни параметри е минимално и постоянно. Ако системата не е в стационарно състояние, тогава тя ще се променя, докато скоростта на производство на ентропия, или, с други думи, дисипативната функция на системата, приеме най-малката стойност.
Според тази теорема стационарното състояние на линейна неравновесна система (при условия, които предотвратяват постигането на равновесно състояние) съответства на минималното производство на ентропия. Ако няма такива препятствия, тогава производството на ентропия достига своя абсолютен минимум – нула. Линейна система означава изпълнението на линейни феноменологични връзки между термодинамичните потоци и движещите сили. Коефициентите на пропорционалност във връзките между потоците и движещите сили се наричат феноменологични коефициенти.
Категория:Термодинамика Категория:Теореми