Силвен Тесон () е френски географ, журналист радиоводещ, пътешественик и писател на произведения в жанра пътепис, мемоари, хумор и документалистика. Той участва в редица необичайни пътувания и експедиции, които са в основата на неговите известни книги. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Литературен свят”

Биография и творчество Силвен Тесон е роден на 26 април 1972 г. в Париж, Франция, в семейството на основателя на френския вестник Le Quotidien de Paris Филип Тесон и лекарката Мари-Клод Милет. Има две сестри – актрисата Стефани Тесон и арт журналистката Дафни Тесон. Израства в Шату, департамент Ивлин, и учи в гимназията „Паси-Бузенвал“ в Рюей Малмезон и в гимназията „Клод-Дебюси“ в Сен Жермен ан Ле. Следва география и получава диплома по геополитика от Френския институт по геополитика в Сен Дени.

През 1991 г. той прекосява централна Исландия с мотоциклет и след това участва в проучване на пещера в Борнео. В периода 1993 – 1994 г. обикаля света с велосипед с Александър Пусен, когото познава от гимназията. След това двамата приятели завършват обучението си по география. През 1996 г. е издадена книгата им „Търкаляхме се по земята“, за която получават младежката награда на Френския национален географски институт.

През 1997 г. той и Пусен прекосяват Хималаите пеша, правейки петмесечно пътуване от 5000 километра от Бутан до Таджикистан. Преживяванията си описват в книгата „Да прекосиш Хималаите: 5000 километра пеша през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан, Афганистан“, която е издадена през 1998 г.

В периода 1999 – 2000 г. той и фотографката Присила Телмон прекосяват на кон степите на Централна Азия от Казахстан до Узбекистан. Пътешествието им е описано в книгите „Ездата през степите“ от 2001 г. и „Степни тетрадки: На кон през Централна Азия“ от 2002 г. През 2001 г. и 2002 г. Силвен Тесон участва в археологически експедиции в Пакистан и Афганистан.

От май 2003 г. до януари 2004 г. следва маршрута, за който се твърди, че е използван от Славомир Равич, за да избяга от ГУЛАГ, както Равич описва в книгата си „Дългата разходка“ (1956). Групата на Равич пътува пеша от Якутск в Сибир до Калкута в Индия. Силвен Тесон прави заключението, че пътуването е правдоподобно, въпреки че има несъответствия, като твърдението на Равич за десет дни без вода в Гоби. Проучването му е отразено в книгата „Оста на вълка: от Сибир до Индия по стъпките на бегълци от Гулаг“ от 2004 г.

През 2009 г. е издаден сборникът му „Живот преспан навън“, който съдържа 15 разказа, всеки от който се развива на различно място и с различни герои и представя истории с пътувания до Русия, Гърция, Франция и до различни епохи, с теми като екология, любов, икономика, страст, хуманно отношение към животните и др. Сборникът е отличен с престижни литературни награди.

През 2010 г. той предприема проект да живее сам в продължение на шест месеца на брега на езерото Байкал в селска хижа през зимата, на около 50 км северно от Иркутск. По собствените му думи „рецептата за щастие е: прозорец към Байкал, маса до прозореца“. Разказва за времето си в Сибир в книгата „В горите на Сибир“ от 2011 г., която печели наградата „Медиси“. За престоя му е направен и телевизионният филм „6 месеца в хижа в Байкал“ от 2011 г. и филмът „В горите на Сибир“ от 2016 г.

В периода 2011 – 2018 г. той е президент на неправителствена организация „Европейска рейд гилдия“. През 2012 г. се присъединява към Асоциацията на писателите маринисти. Той участва в няколко морски мисии и прави репортажи за тях.

През декември 2012 г., за 200-годишнината от оттеглянето на Наполеон от Русия, пътува от Москва до Париж в руски мотоциклен с кош, марка „Урал“, с двама французи – географ и фотограф и двама руснаци, по маршрута на отстъпващата армия през Смоленск, Минск, Вилнюс, Варшава и Берлин, като за 13 дни изминават 4000 км. Пътуването описва в книгата си „Березина“ от 2015 г. През 2015 г. печели наградата „Страница 112“ и други награди.

В нощта на 21 срещу 22 август 2014 г. той пада от покрива на хижа в Шамони, получавайки четири фрактури на черепа, което води до кома, а впоследствие до временна парализа на дясната половина на лицето. Инцидентът го вдъхновява да прекоси Франция пеша, което отразява в книгата си „По черните пътеки“ от 2016 г. Книгата става през 2021 г. основа за едноименния филм с участието на Жан Дюжарден.

През 2019 г. е издадена книгата му „Снежната пантера“. Тя отразява пътуването му до Тибет по покана на фотографа на дивата природа Винсент Мюние за търсене на снежни леопарди. Книгата получава наградата „Ренодо“. По нея е направен едноименният филм, който получава наградата „Сезар“ за най-добър документален филм.

През 2017 г. е удостоен с отличието Кавалер на Националния орден за заслуги към Франция.

Силвен Тесон живее в Париж.

Произведения Пътеписи On a roulé sur la terre (1996) – с Александър Пусен La marche dans le ciel : 5 000km à pied à travers l'Himalaya (1998) – с Александър ПусенДа прекосиш Хималаите : 5000 километра пеша през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан, Афганистан, изд.: „Вакон“, София (2012), прев. Нели Соларова-Чаталова La chevauchée des steppes : 3 000 kilomètres à cheval à travers l’Asie centrale (2001) – с Присила Телмон Carnets de Steppes: à cheval à travers l'Asie centrale (2002) – фотоалбум L’axe du loup : de la Sibérie à l’Inde sur les pas des évadés du Goulag (2004) Éloge de l’énergie vagabonde (2007) Dans les forêts de Sibérie (2011) – награда „Медици“ за есе Berezina (2015) – награда „Страница 112“, награда на хусарите Sur les chemins noirs (2016) – автобиографичен La panthère des neiges (2019) – награда „Ренодо“Снежната пантера, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2020), прев. Евгения Динкова Blanc (2022) Avec les fées (2024)

Новели Nouvelles de l’Est (2002) Chroniques des bords du Rhin (2004) Les Jardins d’Allah (2004) Vérification de la porte opposée (2010) S’abandonner à vivre (2014)

Сборници Une vie à coucher dehors (2009) – 15 разказа, награда „Гонкур“ за новела и награда за новела на Френската академия L’Énergie vagabonde (2020)

Афоризми Aphorismes sous la lune et autres pensées sauvages (2008) Aphorismes dans les herbes et autres propos de la nuit (2011)

Есета Les Métiers de l'aventure et du risque (2000) Petit traité sur l’immensité du monde (2005) Un été avec Homère (2018) – за Омир Notre-Dame de Paris : Ô reine de douleur (2019) – за „Парижката Света Богородица“ Un été avec Rimbaud (2021) – за Артюр Рембо

Екранизации 2005 Des manchots et des hommes – тв филм 2005 Un lac en hiver 2011 6 mois de cabane au Baïkal – тв филм 2016 Dans les forêts de Sibérie 2021 La panthère des neiges 2023 Sur les chemins noirs

Източници

Външни препратки

Категория:Френски писатели Категория:Френски пътеписци Категория:Френски мемоаристи Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Активисти за свобода на Тибет Категория:Радиоводещи Категория:Родени в Париж Категория:Носители на награда „Медиси“