Йон Хуаристи () е испански баски общественик, бивш член на ЕТА, филолог, преводач на испански и баски език, поет и писател на произведения в жанра лирика, социална драма документалистика. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта на Международен център„Антонио Мачадо” Биография в сайта на Институт по хуманитарни науки в Барселона

Биография и творчество Йон Хуаристи Линасеро е роден на 6 март 1951 г. в Билбао, Испания. Той е най-големият от седем братя и сестри в семейство на баски националисти. Учи в училище в Билбао, а след това във Вискайя. На единадесет години започва да учи баски по собствена инициатива, а на тринадесет години се отделя от семейството си и започва да живее при баба си и дядо си по бащина линия. На шестнадесет години той се присъединява към прохождаща ЕТА под влиянието на своя братовчед, който е част от командата за подпомагане на освободените от организацията. В ЕТА работи за свързването ѝ с неокарлистките кръгове, противопоставящи се на режима на Франсиско Франко.

Притиснат от полицията, той напуска родния си град, за да учи романска филология в Университета на Севиля, а по-късно се връща в Университета „Деусто“ в Билбао, където получава докторска степен. Докато е в Университета „Деусто“, е изключен през 1972 г., но е приет отново през следващата, като по това време прекарва известно време в затвора и е осъден от Съда за обществен ред.

По време на дните си в университета се присъединява към работническото отделяне от ЕТА, като през 1974 г. преустановява почти напълно политическата си дейност. След дипломирането си работи като учител в баските начални училища, а от 1977 г. като гимназиален учител.

Още през 1980 г. и от позиции извън национализма на своето юношество се присъединява към Комунистическата партия на Еускади (PCE-EPK) в момент, когато тя е в разгара на процеса на обединение с Еускадико Езкера (EE), което ще доведе до към нова социалдемократическа група, която активно отхвърля насилието. Той я напуска през 1986 г., разочарован, когато ЕЕ не се съгласява със Социалистическата партия на Еускади (PSE) след регионалните избори през 1986 г. През 1987 г. той се присъединява към Испанската социалистическа работническа партия поради „етични императиви“.

Преподава испанска филология в Университета на Страната на баските, в Мексиканския колеж, в Университета на Ню Йорк и Университета на Валенсия. Участва и в Баския консултативен съвет. В периода 2000 – 2001 г. е директор на Националната библиотека на Испания, а в периода 2001 – 2004 г. е директор на Института „Сервантес“. От 2005 г. е професор по испанска литература в Университета на Алкала. В периода 2009 – 2013 г. е генерален директор на университетите и изследванията на Министерството на образованието на автономна област Мадрид. Изследователската му научна работа обхваща различни области: историческо формиране на колективни идентичности, литературна история, литература на устната традиция и др. Колумнист е във вестник ABC.

Като автор той е член на авангардната литературна група Pott (1977 – 1980) заедно с Бернардо Ачага, Хосеба Сарионандия, Рупер Ордорика и други писатели. Текстовете му са повлияни от творчеството на баския поет и голям приятел Габриел Арести и тази на баските писатели на испански Мигел де Унамуно и Блас де Отеро, както и от англо-американския поет и есеист Уистън Хю Одън. В поетичните си творби той култивира преднамерен културен прозаизъм в рамките на така наречената поезия на опита или новата сантименталност, течение, в което той се явява като един от неговите най-индивидуалистични членове. Тонът на стиховете му е разочарован, горчив, градски и интелигентен. Формално прибягва до интертекстуалност, ирония, прозаизъм на битовия лексикон и игри на думи, редувайки класическата строфа с бял стих, като винаги търси накъсано и разговорно изказване.

Често срещана тема в неговите есета е анализът, от психологическа и социологическа гледна точка, вдъхновен от Карл Густав Юнг и Леон Поляков, на историческите и митичните корени на европейските национализми и по-специално на баския национализъм. Филологическите набези са чести в тези текстове, както и препратки и анекдоти за автори, теми и произведения на окултизма, които той обикновено цитира с дистанция и ирония.

За творчеството си получава няколко литературни награди – включително Националната награда за есе и наградата за есе „Еспаса“. Романът му „Дивият лов“ от 2007 г. получава престижната литературна награда „Асорин“. През 2003 г. правителството на Испания го награждава с Ордена за конституционни заслуги. Член е на Кралската академия на Института на Испания.

Йон Хуаристи живее в Мадрид.

Произведения Самостоятелни романи La leyenda de Jaun Zuria (1980) La caza salvaje (2007) – награда „Асорин“

Поезия Diario de un poeta recién cansado (1986) Suma de varia intención (1987) Arte de marear (1988) Los paisajes domésticos (1992) Mediodía (1993) Tiempo desapacible (1996) Prosas (en verso) (2002) Viento sobre las lóbregas colinas (2008) Renta antigua (2012)

Документалистика/есета Euskararen Ideologiak (1976) El linaje de Aitor. La invención de la tradición vasca (1984) Literatura vasca (1987) Arte en el País Vasco (1987) – с Косме де Бараняно и Хавиер де Дурана Vicente de Arana (1990) Vestigios de Babel. Para una arqueología de los nacionalismos españoles (1992) Auto de Terminación: raza, nación y violencia en el País Vasco (1994) – статии, с Хуан Аранзади и Пачо Узуета El chimbo expiatorio (la invención de la tradición bilbaína, 1876 – 1939) (1994) El bucle melancólico. Historias de nacionalistas vascos (1997) Sacra nemesis. Nuevas historias de nacionalistas vascos (1999) Sermo humilis: poesía y poética (1999) El bosque originario (2000) La tribu atribulada. El Nacionalismo Vasco explicado a mi padre (2002) El reino del ocaso (2004) Espaciosa y triste. Ensayos sobre España (2013) A cuerpo de rey. Monarquía accidental y melancolía republicana (2014) El canon español. El legado de la cultura española a la civilización (2022)

Други Cambio de destino (2006) – мемоари Voces para una enciclopedia interrumpida (2008) – мемоари за Билбао Miguel de Unamumo (2012) – биография на Мигел де Унамуно Historia mínima del País Vasco (2013)

Източници

Външни препратки

Йон Хуаристи, директор на института „Сервантес“: 400 милиона души в света говорят испански, биография и интервю

Категория:Испански писатели Категория:Испански поети Категория:Испански преводачи Категория:Испански общественици Категория:Баски писатели Категория:Еврейски писатели Категория:Носители на награда „Асорин“ Категория:Родени в Билбао