Лидия Дейвис () е американска писателка на произведения в жанра социална драма, любовен роман и документалистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика” Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio
Биография и творчество Лидия Дейвис е родена на 15 юли 1947 г. в Нортхамптън, Масачузетс, САЩ. Баща ѝ Робърт Дейвис е критик и професор по английски език, а майка ѝ Хоуп Хейл Дейвис е писателка на разкази, учителка и мемоаристка. На 10-годишна възраст се премества с родителите си в Ню Йорк, когато баща ѝ заема преподавателска позиция в Колумбийския университет. Тя учи музика – първо пиано, след това цигулка. След завършване на гимназия в Пътни, Върмонт, през 1970 г. завършва Бърнард Колидж на Колумбийския университет в Манхатън, като по това време пише предимно поезия.
През 1974 г. се омъжва за писателя Пол Остър, с когото има син. Живеят и се издържат с преводи в Париж и Южна Франция. Развеждат се през 1977 г. По-късно се омъжва за художника Алън Кот, с когото също има син.
Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Тринадесетата жена и други истории“, е издаден през 1976 г. Първият ѝ роман „Краят на историята“ е издаден през 1994 г. Историята в него е за писателка, която се опитва да осмисли раздялата след неуспешна любовна афера, като пише роман за това.
Тя е известна най-вече като майстор на краткия разказ и преводач на произведения от Марсел Пруст („Пътят на Суон“), Гюстав Флобер („Мадам Бовари“), Морис Бланшо, Мишел Фуко, Мишел Лерис, Мишел Бютор, Пиер-Жан Жув, Маркиз дьо Сад и други френски писатели, както и белгийския писател Конрад Детрез и холандския писател А. Л. Снайдерс. Преводите ѝ са високо оценени от критиката.
Удостоена е на над 10 престижни награди и стипендии за литература и превод. През есента на 2003 г. тя получава една от 25-те награди „Гении“ на Фондация „Макартър“, а през през 2013 г. международната награда „Ман Букър“. За преводите от френски език е удостоена от френското правителство с отличието Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата.
Тя е професор по творческо писане в Университета на щата Ню Йорк в Олбани. През 2012 г. е била писател-резидент в Нюйоркския университет.
Лидия Дейвис живее със семейството си в село Ийст Насау, щат Ню Йорк.
Произведения Самостоятелни романи The End of the Story (1994)Краят на историята, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Йордан Костурков
Новели и разкази Sketches For A Life Of Wassily (1981) Thyroid Diary: A Story (2020)
Сборници The Thirteenth Woman and Other Stories (1976) Story, and Other Stories (1983) Break It Down (1986) Almost No Memory (1997) Samuel Johnson Is Indignant (2001) Varieties of Disturbance (2007) The Collected Stories of Lydia Davis (2009) The Cows (2011) Can't and Won't (2014) Our Strangers (2023)
други преведени на български език Разбивка. Разкази, изд.: ИК „Сонм“, София (2025), прев. Стоян Гяуров
Документалистика Letters to the Lady Upstairs (2017) – с Марсел Пруст Essays One (2019) Essays Two (2021)
Източници
Външни препратки
Минималистичната проза на Лидия Дейвис, или за граматиката на света, Антония Апостолова, 15 април 2021 г. в „Литературни разговори“
Категория:Американски писателки Категория:Американски преводачи Категория:Американски автори на разкази Категория:Родени в Нортхамптън (Масачузетс)