Стефан Брайс () е белгийски писател на произведения в жанра социална драма, фентъзи, хорър, исторически роман, биография, пътепис и документалистика. Пише на нидерландски език. Библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Фламандска литература” Биография в официалния сайт
Биография и творчество Стефан Брайс е роден на 29 декември 1969 г. в Генк, провинция Лимбург, Белгия. Завършва обучението си за учител през 1990 г. и работи като учител в бившата си гимназия. От 1994 до 1997 г. живее в Зонховен, след което се установява отново в Генк. От 1999 г. се посвещава на писателската си кариера. През 2003 г. се премества в Конингсхойкт, село в провинция Антверпен, а десет години по-късно напуска Белгия и се премества в Малага.
Прави литературния си дебют през 1997 г. с романа „Деградацията“, който е в жанра на магическия реализъм и се отличава с бароковия си език. След него прави изследване сред фламандските гробища в търсене на тленните останки на своите литературни предшественици, включително Густаф Вермеерш, Ричард Мине, Морис Гилиамс и Карел ван де Вестийн, изследване, което описва в есета в книгата си „Кръстоносни походи“ от 1998 г. През 2003 г. продължава темата за забравените фламандски писатели в книгата „Кътът на забравата“, включително за дьо Ридер, Цезар Гезел, Рене дьо Клерк и Камиел Топ.
През 2000 г. е публикуван романът му „Орел“, който е вълнуваща история за деформирано момче, което търси себе си, разбиране и любов и мечтае един ден да може да лети. Романът получава висока оценка от критиката. През 2001 г. е издадена новелата му „Два живота“, история за Бъдни вечер, приета разностранно от критиката.
През 2001 г. е издадена монографията му „Вила „Кийтже Типел“, в която представя историята на писателката Нийл Доф и нейната (вече съборена) вила в Генк, в която тя живее всяко лято от 1908 до 1939 г. и която я вдъхновява да създаде няколко творби. В книгата включва и историята на Генк, живописно фермерско селце в областта Кемпен, което за сто години се преврща в сърцето на индустриалното изкуство на белгийския Лимбург.
Става известен с романа си „Творецът на ангели“ от 2005 г. В закътаното село Волфхайм след двайсетгодишно отсъствие се завръща доктор Виктор Хопе заедно с невръстните си тризнаци, белязани от смущаващи физически несъвършенства. Той крие бебетата от чужди погледи, докато бавачката им Шарлоте не започва да подозира за плашещи тайни от миналото. Смразяващата история изследва моралните граници на науката и религията. Романът става бестселър, преведен е на различни езици и получава редица номинации и награди – наградата на читателя „Златен бухал“ за 2006 г., петгодишната награда за проза на Кралската академия за нидерландски език и литература за 2006 г. и от читателските клубове на Фландрия и Холандия с наградата за споделяне на книги за 2007 г. Преводите ѝ получават френската награда за европейска литература „Жан-Моне“ и германската награда на студентите от Белгия, Холандия и Германия.
През 2006 г. е публикуван сборникът му с есета „Зърна в Божия голям пясъчник“ за писателите от град Тьорнхаут, включително Ян Рение Сниедерс, Емиел Флиракерс, Йозеф Симонс и Уорд Херманс.
През 2011 г. е издаден романът му „Поща за госпожа Бромли“. Той е амбициозна романтична фреска за Англия по времето на Първата световна война. В Лондон през август 1914 г. стотици млади мъже се записват да се бият срещу германците, но Джон Патерсън избира да следва мечтата си да учи в колеж и остава в града, но на висока цена. Той е роман за игрите на властта, за лъжите и манипулативната мерзост на пропагандата, за оцеляването, но и за силата на литературата, за благодарността, приятелството и човечността.
През 2017 г. е издадена книгата му „Андалуски дневник“, пътепис за впечатленията му и истории за Южна Испания. През 2020 г. е издадено продължението „Съобщения от долината: Природен дневник“.
Романът му „Луна и слънце“ от 2015 г. е семейна сага, която проследява живота на три поколения от Кюрасао. Издаденият му през 2019 г. роман „Без любов“ е на теми за любовта, похотта, предателството и (не)възможността за близко приятелство между мъж и жена, собствена версия на автора на филма „Когато Хари срещна Сали“.
Той също така пише есета и рецензии за литературните приложетия на вестниците „Морген“ и „Стандард“.
Стефан Брайс живее в Малага.
Произведения Самостоятелни романи и новели De verwording (1997) Arend (2000) Twee levens (2001) De engelenmaker (2005)Творецът на ангели, изд. „Ай Си Ю“ (2019), прев. Мария Енчева Post voor mevrouw Bromley (2011)Поща за госпожа Бромли, изд. „Ай Си Ю“ (2024), прев. Мария Енчева Maan en Zon (2015) Zonder liefde (2019)
Документалистика Kruistochten (1998) – есета за фламандски писатели Villa Keetje Tippel (2001) – за писателката Нийл Доф и за Генк De vergeethoek (2003) – есета, литературни портрети на забравени фламандски писатели Korrels in Gods grote zandbak (2006) Andalusisch logboek (2017) – пътепис и разкази за природата, културата, историята и хората в южната част на Испания Berichten uit de vallei: Natuurlogboek (2020) – за природата в южната част на Испания за четири сезона.
Източници
Външни препратки на Стефан Брайс
Творецът и неговите ангели, от Елена Борисова
Категория:Белгийски писатели Категория:Фламандци Категория:Родени в Генк