Това е непълен списък на личности, свързани с Брусарци.

Загинали във войни и въстания

Загинали в Балканската война (1912/1913 г.)ДВИА В. Търново, ф. 39, оп. 1, дело 65, л. 1; а. е. 1, л. 70; а. е. 3, л. 10; а. е. 4, л. 149; а. е. 5, л. 76; а. е. 8, л. 62; а. е. 10, л. 25; а. е. 14, л. 17; а. е. 16, л. 12; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, CD, с. 49 – 50; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 49 – 50; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 114;Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 114. Р-к Димитър Панов Иванов – 36-годишен, умира в болницата в Чорлу, Османска империя, на 23.Х./5.ХІ.1912 г. (23.ХІ./6.ХІІ.1912 г.). Р-к Симеон Николов – загива в сраженията в с. Инджес, Османска империя, на 3/16.ХІ.1912 г. Р-к Васил Георгиев Костов – загива в сраженията в Чаталджанска околия, Османска империя, на 27.ХІ./10.ХІІ.1912 г. Р-к Харалампи Божинов – 38-годишен, безследно изчезва към Димотика, Гърция, (загива при гр. Чаталджа, Османска империя), на 26.ХІІ.1912/8.І.1913 г. Р-к Григор Николов Първанов – загива в сраженията в гр. Чорлу, на 8/21.ІІІ.1913 г. Р-к Антон Спасов – загива в сраженията при с. Арнауткьой, Османска империя, на 16/29.ІІІ.1913 г. Р-к Марин Петров – загива в сраженията при с. Арнауткьой, на 16/29.ІІІ.1913 г. Р-к Коста Първанов – загива в сраженията в с. Кадъкьой, Османска империя, на 17/30.ІІІ.1913 г. Р-к Тодор Първанов – 30-годишен, загива в сраженията при с. Кадъкьой, на 17/30.ІІІ.1913 г. Р-к Петър Лазаров – умира от раните си в дома си на 19.IV./2.V.1913 г.

Загинали в Междусъюзническата война (1913 г.)ДВИА В. Търново, ф. 39, оп. 1, ДВИА В. Търново, ф. 39, оп. 1, дело 65, л. 1; а. е. 4, л. 28; а. е. 11, л. 51; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 51 – 53; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 51 – 53; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 114 – 115; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 114 – 115. Р-к (конник) Никола Горанов Тодоров – 22-годишен, загива в сраженията между с. (дн. гр.) Кочани и връх Султан тепе, Кралство Сърбия, днешна Северна Македония, на 2/15.VII.1913 г. (връх Повиен, България, на 10/23.VII.1913 г.) Р-к Георги Ангелов Христов – 30-годишен, загива в сраженията при Руй планина, на 20.VII./2.VIII.1913 г. (16/29.VII.1913 г.).

Загинали в Първата световна война (1914 – 1918 г.)ДВИА В. Търново, ф. 39, оп. 1, дело 65, л. 1; а. е. 185, л. 34, 44, 114; а. е. 197, л. 62; а. е. 383, л. 59; а. е. 398, л. 63; а. е. 466, л. 31, 32; а. е. 525, л. 14; а. е. 569, л. 12, 69; оп. 3, а. е. 19, л. 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 67 – 71; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 67 – 71; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 115 – 116; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 115 – 116. Р-к Антон Луканов – 35-годишен, безследно изчезва в сраженията при с. Пресека, Кралство Сърбия, на 1/14.Х.1915 г. (18/31.Х.1915 г.). Р-к Тодор Попов Георгиев – 26-годишен, загива в сраженията при с. Планиница (с. Буково), Кралство Сърбия, на 19.Х./1.ХІІ.1915 г. Р-к Върбан Л. Николов – 35-годишен, загива в сраженията южно от с. Вощарани, Гърция, на 19.VIII.1916 г. Р-к Иван Ценков – 26-годишен, загива в сраженията югоизточно от Добрич, Румъния (дн. в Република България), на 10.ІХ.1916 г. Р-к Георги Тодоров Апостолов – 28-годишен, загива в сраженията североизточно от с. Кокарджа, Румъния, на 16.ІХ.1916 г. (19.ІХ.1916 г.). Р-к Георги Недялков Ненчов – 29-годишен, загива в сраженията при с. Арленохар, Гърция, на 17.ІХ.1916 г. Р-к Асен (Арсен) Иванов Йоцов – 28-годишен, загива в сраженията при с. Малко Клисе, Румъния, на 19.ІХ.1916 г. (ранен в сраженията при с. Енидже, на 18.ІХ.1916 г. и умира в 1-ви дивизионен лазарет, на 19.ІХ.1916 г. в с. Адам клисе). Р-к Георги Тодоров Павлов – загива на 19.ІХ.1916 г. Р-к Иван Китов Трифонов (Шарков) – 32-годишен, загива в сраженията при с. Превели, Румъния, на 19.ІХ.1916 г. (19.Х.1916 г.). Р-к Петър Живков – 27-годишен, загива в сраженията при с. Кокарджа, Румъния, на 19.ІХ.1916 г. Р-к Симеон Кръстев – 31-годишен, загива в сраженията при с. Кокарджа, на 19.ІХ.1916 г. Р-к Никола Ненков – загива в сраженията при завоя на река Черна при с. Брод (дн. Република Косово) на 10.ХІ.1916 г. Р-к Стефан Горанов Пунчов, загива в сраженията при Плоещ (умира във 2/6-та полева болница в гр. Плоещ), Румъния, на 7.ІІІ.1917 г. Р-к Георги Цветков Димитров – 26-годишен, умира в болницата в Ниш, Кралство Сърбия, на 8.ІІІ.1917 г. Младши подофицер Иван Луканов – 25-годишен, загива в сраженията при кота 1248 северно от Битоля, Кралство Сърбия (дн. Северна Македония), на 16.ІІІ.1917 г. Р-к Александър Петров Тодоров – 27-годишен, изчезва в сраженията южно от Букурещ, Румъния, на 10.VII.1917 г. (загива в с. Превели, Гърция, на 20.Х.1916 г.). Ефрейтор Стефан Йосков Петков – 23-годишен, загива (умира от раните си на френския параход „Дивона“) на 4.IV.1917 г. Р-к Георги Иванов Димитров – 30-годишен, умира в I местна военна болница в Скопие, Царство България (дн. Северна Македония), на 4.ІІІ.1918 г. Р-к Първан Николов Първанов – 21-годишен, загива в сраженията при Скопие (умира във 2-ра местна военна болница) на 19.VI.1918 г. Р-к Тодор Матов (Матев) Николов – 30-годишен, загива в сраженията при гр. Дойран (с. /дн. гр./ Богданци), Македония (дн. Северна Македония), на 25.VI.1918 г. Петър Вълчев (1896 – 1918 г.), загива на 12.ІХ.1918 г. Георги Иванов Чифутски (1890 – 1818 г.), загива през 1918 г. Р-к Григор Николов Първанов – 22-годишен, загива в сраженията при гр. Чорлу, на 8.ІІІ.1919 г. Р-к Марин Петров Ненков – 32-годишен, загива в сраженията при с. Енидже, Добричко (дн. Добричка област), на 16.ІХ.1919 г.

Загинали в Септемврийското въстание (1923 г.) Тодор Петров Кънчев (Ненков, 1892 – 1923 г.) – убит на 27.ІХ.1923 г. През месец септември 1963 г. в местността манастира е открит паметник с вградена мраморна паметна плоча с надпис: „ТОДОР ПЕТРОВ НЕНКОВ 1892 – 27.ІХ.1923 УБИТ В СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ЗА СВОБОДАТА НА СВОЯ НАРОД“.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 194 – 196; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 194 – 196; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 201; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 201.

Загинали в Отечествената война (1944 – 1945 г.) Ефр. Евгени Петров Иванов Кънчев (1922 – 1945 г.), безследно изчезва в боя срещу германците при с. Шомот-чичо, Унгария, на 31.ІІІ.1945 г. Посмъртно е награден с медал „Отечествена война 1944 – 1945 г.“. Името му фигурира на паметната плоча на загинали в отечествената война 1944 – 1945 година от селищна система Брусарци изработена и монтирана през втората половина на 80-те години на ХХ в. на стената на читалищната сграда до главния вход.ДВИА В. Търново, ф. 39, оп. ІІІ, дело 109, л. 26. Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 2. София 1977, с. 31; Тодоров, Т., Евтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 1. София 1976, с. 111; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 118 - 119; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 118 - 119.

Родени в Брусарци Починали в Брусарци Почетни граждани на Брусарци Други, свързани с Брусарци

Проф. Борис Попов (? - ? г.) – лекар в правителствената болница – главен хирург във II хирургично отделение.ДА Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 231. Цветан Николов Максимов (? - ? г.) – депутат в народното събрание.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 231. Доц. Александър Попов (1907 – 1959 г.) – адвокат, секретар, а по-късно председател на Българо-съветското дружество в гр. Лом (1946 – 1950 г.), от 1950 г. е преподавател, а в периода 1957 – 1962 г. е зам.-ректор на висшия икономически институт „Карл Маркс“. Член е на Научния съвет на Философския институт на БАН и редакцията на сп. „Философска мисъл“.Централен държавен архив – София, ф. 122, оп. 1, а. е. 900, л. 68; а. е. 901, л. 24, 115; 902, л. 29; ДА Монтана, ф. 105, оп. 1, а. е. 3, л. 7; Вековна дружба. Сборник от документи и материали за движе-нието за българо-руска и българо-съветска дружба в Михайловградски окръг. София, 1981, с. 142 – 143, 148, 151 – 153, 157, 159; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 231. Проф. Иван Харалампиев – историк.ДА Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 231. Николай Димитров Здравков (1923 – 1990 г.) – занимава се с музика от 1948 г., пее в хор „Кавал“, постъпва хорист, а по-късно солист в Ансамбъла за песни и танци при МВР. В периода 1948 – 1953 г. учи частно пеене при Илия Йосифов. От 1953 г. е артист в Русенската опера, където дебютира на 2 май в ролята на Каварадоси от операта „Тоска“. През сезона 1955 – 1956 г. Здравков специализира актьорско майсторство в Болшой театър – Москва, и гостува на оперните театри в Ленинград, Тбилиси, Донецк, Казан и др. Носител е: на първа награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на втора награда от Парижкия международен музикален конкурс (1954 г.), на първа награда от международния музикален конкурс във Вервие (Белгия – 1957 г.), през 1959 г. е удостоен с Димитровска награда – ІІІ степен, за ролята на херцога от „Риголето“, Надир от „Ловци на бисери“ и Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“; през 1960 г. е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий – І степен, през 1966 г. е удостоен с почетно звание „Заслужил артист“, през 1974 г. е удостоен с почетно звание „Народен артист“.ДА Монтана ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 44; Дейци на изкуството родени в Михайловградски окръг. Библиография. Михайловград, 1970, с. 86; Виж също: Гинева, С. Наши успехи в чужбина. // Българска музика. Г. XVIII, бр. 1. София, 1967, с. 62 – 69; Енциклопедия България в седем тома. Т. 2, с. 336, 709; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 231 – 232; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 231 – 232; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис; www.libruse.bg. Петър Георгиев Панайотов (1928 – 2013 г.) – републикански първенец по хвърляне на копие за юноши младша възраст през 1946 г. Неизвестно кога в периода 1960 – 1970 г. е член на Окръжния съвет за работа на село по физическата култура и спорта. Неизвестно кога, но към 29.IV.1987 г. е носител на орден „За особени заслуги“ – сребърен, и на награден знак „Отличник на Физкултурната работа“.ДА Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 23, л. 69; оп. 3, а. е. 51, л. 13; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 232; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 232.