Пиер Дюран () е френски историк, журналист, преводач и писател на произведения в жанра исторически роман, мемоари и документалистика. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Бухенвалд“
Биография и творчество Пиер Марсел Дюран е роден на 30 август 1923 г. в Мюлуз, Франция. Баща му, който е директор на автомобилна транспортна компания, умира през 1936 г. Посещава гимназия в Мюлуз до 1940 г., когато Елзас е присъединен към Германия. Майка му, отказвайки да стане германка, отива да живее с двете си деца в Люр. След завършване на следното си образование учи като стипендиант в подготвителния клас в лицея „Анри IV“ в Париж за влизане в Екол нормал и посещава семинари по история и философия в Сорбоната.
Заедно със своите съученици от лицея участва в съпротивително движение през 1941 г., след което се присъединява към Комунистическата партия на следващата година. Преминава в нелегалност и се връща в Люр, където сформира със съседите си малка партизанска група. На 10 януари 1944 г. е арестуван в Безансон и хвърлен в затвора, където е подложен на разпити. В края на април 1944 г. е прехвърлен в германския концентрационен лагер край Компиен, а след това е депортиран в концентрационния лагер „Бухенвалд“. В лагера бързо влиза в контакт със съпротивата, която се е организирала, и служи като преводач на водача ѝ Марсел Пол за връзка с германските лидери на Съпротивата. Участва в освобождаването на лагера на 11 април 1945 г. През 1982 г. наследява Марсел Пол като президент на Международния комитет „Бухенвалд“.
След войната Дюран е секретар на федерацията на Комунистическата партия в Горен Рейн. След това се премества в Париж, където работи като журналист, заместник главен редактор и главен редактор в „Юманите“, кадето пише за СССР, ГДР и ФРГ, където живее като чуждестранен кореспондент от 1950 г. Същевременно работи като историк. Получава докторска степен по политически и социални науки със следдипломна дисертация в университета „Робер Шуман“ в Страсбург през 1974 г. на тема „Човечеството в преходния период между Четвъртата и Петата република“.
Известен е с книгата си „Френската съпротива при Бухенвалд и Дора“ от 1991 г., историческия роман „Влакът на глупаците“ от 1988 г. за съдбата на психиатричните интернирани по време на окупацията и режима на Виши, сборникът с документални очерци „Кучката от Бухенвалд“ от 1985 г., за Илзе Кох, както и др.
През 1945 г. се жени за Жаклин Бергер, машинописка и секретарка. Двамата имат син – Доминик. Пиер Дюран умира на 6 май 2002 г. в Париж.
Произведения Vingt ans, chronique 1945 – 1965 (1965) Tout commence à Pétrograd ou les Cent jours d'Alexandre Alexandrovitch Téléguine (1967) – с Жан-Франсоа Кан La Vie amoureuse de Karl Marx (1970) Louise Michel ou la révolution romantique (1971) – за Луиз Мишел Le Livre du pain (1973) – с Марсел Саро Vivre debout - la Résistance (1974) Les Armes de l'espoir - Les Français à Buchenwald et à Dora (1977) Les Sans-Culottes du bout du monde (1917 – 1921), contre-révolution et intervention étrangère en Russie (1977) Vincent Moulia - Les pelotons du général Pétain (1978) La Chienne de Buchenwald (1982) – документални очерциКучката от Бухенвалд, изд.: Профиздат, София (1985), прев. Кремена Сиракова Marcel Paul - Vie d'un «Pitau» (1983) Qui a tué Fabien ? (1985) Le Train des fous (1988) Danielle Casanova. L'indomptable (1990) Joseph et les hommes de Londres (1994) Ite, missa est : récits autobiographiques (1999) – автобиография Maurice Thorez (1900 – 1964) : le fondateur (2000) – за Морис Торез
Източници
Външни препратки
Категория:Френски писатели Категория:Френски автори на исторически романи Категория:Френски журналисти Категория:Френски историци Категория:Френски комунисти Категория:Затворници в концентрационен лагер „Бухенвалд“ Категория:Родени в Мюлуз Категория:Починали в Париж