Брянският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Първо формиране (16 август – 10 ноември 1941) Първото формиране на Брянския фронт става на западното направление на 16 август 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 14 август 1941 г. в състав от 13-а и 50-а армия, с цел прикриване на Брянско-Бежецкия промишлен район и недопускането пробива на рославската групировка на противника в тил на Централния и Югозападния фронт. Слеед това в неговия състав влизат 3-та и 21-ва армия.

Командващи на фронта са: генерал-лейтенант Андрей Иванович Ерьоменко (16 август – 13 октомври 1941); генерал-майор Георгий Фьодорович Захаров (14 октомври – 10 ноември 1941).

В началото на септември 1941 г. войските на фронта по указания на Ставката на ВГК нанасят удари по фланга на 2-ра танкова група на противника, настъпваща в направлението Рославъл, Конотоп. Въпреки това, сковавайки незначителни противникови сили, фронтът не успява да предотврати излизането на германските войски в тил на Югозападния фронт, а и сам се оказва в тежко положение. от 10 септември до 23 октомври войските на фронта провеждат Орловско-Брянската операция. В резултат на нея са провалени плановете на противника за дълбок обхват на Москва от юг.

На 10 ноември 1941 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 10 ноември 1941 г. фронтът е разформирован. 50-а армия влиза в състава на Западния фронт, а 3-та и 13-а – са предадени на Югозападния фронт. Полевото управление на фронта остава в разпореждане на главнокомандващия войските на Югозападното направление.

Съставни армии 3-та армия – генерал-майор Яков Григориевич Крейзер (25 август – 10 ноември 1941) 13-а армия – генерал-майор Константин Дмитриевич Голубьов (16 – 25 август 1941); генерал-майор Авксентий Михайлович Городнянски (25 август – 10 ноември 1941) 21-ва армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (26 август – 2 септември 1941) 50-а армия – генерал-майор Михаил Петрович Петров (16 август – 10 октомври 1941); генерал-майор Аркадий Николаевич Ермаков (13 октомври – 10 ноември 1941)

Второ формиране (24 декември 1941 – 12 март 1943) Второто формиране на Брянския фронт става на 24 декември 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 18 декември 1941 г. с цел развитие на настъплението на съветските войски на орловско-брянското направление и разгром на орловско-болховската групировка на противника. В неговия състав влизат 3-та и 13-а армии от оперативната група на генерал-лейтенант Фьодор Яковлевич Костенко и 61-ва армия. Впоследствие в състава му влизат 40-а, 48-а и 38-а армии, 2-ра и 5-а танкови армии, 2-ра и 15-а въздушни армии.

Командващи на фронта са: генерал-полковник Яков Тимофеевич Черевиченко (24 декември 1941 – 2 април 1942); генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков (2 април – 7 юли 1942); генерал-лейтенант Никандър Евлампиевич Чибисов (7 – 13 юли 1942); генерал-лейтенант константин Константинович Рокосовски (14 юли – 27 септември 1942); генерал-лейтенант, от 30 януари 1943 генерал-полковник Макс Андреевич Рейтер (28 септември 1942 – 12 март 1943).

От декември 1941 до февруари 1942 Брянския фронт провежда настъпателни операции на болховското и орловското направления, съдействайки на Западния фронт, като нанася поражения на южния фланг на германската група армии „Център“. През лятото и есента на 1942 г. войските на фронта, прикривайки тулското и воронежкото направления, във взаимодействие с Югозападния фронт отразяват ударите на превъзхождащите сили на лявото крило групата армии „Център“. Независимо от неуспехите в тези боеве, армиите на Брянския фронт, съчетавайки упорита отбрана и нанасяне на контраудари, стабилизират положението в района на Воронеж.

На 9 юли 1942 г. с цел подобряване на ръководството на войските фронтът е разделен на Брянски и Воронежки фронт.

Контраударите на армиите на Брянския фронт през август и септември 1942 г. оказват значително влияние на отбранителните действия на съветските войски при Воронеж и Сталинград. В началото на 1943 г. войските на Брянския фронт участват във Воронежко-Касторненската операция, в резултат на която са разгромени основните сили на 2-ра немска армия и 3-ти армейски корпус на 2-ра унгарска армия. Преследвайки отстъпващия противник на курското направление войските на фронта излизат на рубежа Новосил, Малоархангелск.

На 12 март 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 11 март 1943 г. фронтът е разформирован. 61-ва армия влиза в състава на Западния фронт, 3-та, 13-а и 48-а армии – в състава на Централния фронт, а 15-а въздушна армия и полевото управление на фронта са приведени в резерва на Ставката на ВГК. От 13 до 28 март 1943 г. полевото управление на Брянския фронт се наименува последователна като управление на Резервния, Курския и орловския фронт.

Съставни армии 3-та армия – генерал-лейтенант Пьотър Степанович Пшенников (24 – 28 декември 1941); генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (28 декември 1941 – 11 февруари 1942); генерал.майор Филип Феодосиевич Жмаченко (11 февруари – 12 май 1942); генерал-лейтенант Павел Петрович Корзун (12 май 1942 – 12 март 1943) 13-а армия – генерал-майор Авксентий Михайлович Городнянски (24 декември 1941 – 25 януари 1942); генерал-майор, от 14 февруари 1942 генерал-лейтенант Николай Павлович Пухов (25 януари 1942 – 12 март 1942) 38-а армия – генерал-лейтенант Никандър Евлампиевич Чибисов (3 август – 2 септември 1942) 40-а армия – генерал-лейтенант от артилерията Михаил Артемиевич Парсегов (нач. на април – 3 юли 1942); генерал-лейтенант Маркиан Михайлович Попов (4 юли – 24 октомври 1942); генерал-майор, от 19 януари 1943 генерал-лейтенант Кирил Семьонович Москаленко (25 октомври 1942 – 12 март 1943) 48-а армия – генерал-майор Григорий Алексеевич Халюзин (3 май 1942 – 11 февруари 1943); генерал-лейтенант Прокофий Логвинович Романенко (11 – 12 март 1943) 61-ва армия – генерал-лейтенант Маркиан Михайлович Попов (24 декември 1941 – 28 юни 1942); генерал-лейтенант Павел Алексеевич Белов (28 юни 1942 – 12 март 1943) 5-а танкова армия – генерал-майор Александър Илич Лизюков (16 юни – 19 юли 1942); генерал-майор Павел Семьонович Рибалко (20 юли – 25 октомври 1942) 2-ра въздушна армия – генерал-майор от авиацията Степан Акимович Красовски (5 май – 5 юли 1942); полковник от авиацията, от 17 октомври 1942 генерал-майор от авиацията Константин Николаевич Смирнов (5 юли – 25 октомври 1942) 15-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Иван Гаврилович Пятихин (22 юли 1942 – 12 март 1943)

Трето формиране (28 март – 10 октомври 1943) Третото формиране на Брянския фронт става на 28 март 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 28 март 1943 г. в състав 3-та и 61-ва армии и 15-а въздушна армия. Впоследствие в съставът му влизат 63-та, 50-а и и 11-а армии, 11-а гвардейска армия, 3-та гвардейска танкова армия и 4-та танкова армия.

Командващи на фронта са: генерал-полковник Макс Андреевич Рейтер (28 март – 5 юни 1943); генерал-полковник Маркиан Михайлович Попов (5 юни – 10 октомври 1943);

От март до юли 1943 войските на фронта прикриват орловско-тулското направление, а през юли и август участват в Оловската операция. Във взаимодействие с войските от лявото крило на Западния и дясното крило на Централния фронт разгромяват 2-ра германска танкова армия и нанасят поражение на 9-а германска армия, отбраняващи орловската дъга. От 1 септември до 3 октомври фронтът провежда Брянската операция, в хода на която в резултат на изкусно нанесения флангов удар разгромява групировката на противника, отбраняваща Брянск. Преследвайки неговата 9-а армия, войските на фронта в началото на октомври достигат рубежа на реките Сож и Проня и създават благоприятни условия за по-нататъшното настъпление на гомелското и бобруското направления.

На 10 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 1 октомври 1943 г. фронтът е разформирован. Неговите 3-та, 11-а, 50-а и 63-та армии влизат в състава на Централния фронт. Полевото управление на фронта формира полевото управление на Прибалтийски фронт, в който влизат 11-а гвардейска и 15-а въздушна армии.

Съставни армии 3-та армия – генерал-лейтенант Павел Петрович Корзун (28 март – 26 юни 1943) 11-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински (30 юли – 10 октомври 1943) 40-а армия – генерал-лейтенант Кирил Семьонович Москоленко (28 март – юли 1943) 50-а армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин (август – 10 октомври 1943) 63-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Морозов (28 март – 14 май 1943); генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (14 май – 10 октомври 1943) 11-а гвардейска армия – генерал-лейтенант, от 28 август 1943 генерал-полковник Иван Хачатурович Баграмян (30 юли – 10 октомври 1943) 4-та танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Василий Михайлович Баданов (30 юли – 20 септември 1943) 3-та гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант Павел Семьонович Рибалко (ср. на юли – 27 юли 1943) 15-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Иван Гаврилович Пятихин (28 март – 2 май 1943); генерал-лейтенант от авиацията Николай Фьодорович Науменко (2 май – 10 октомври 1943)

Източници

Брянски фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове