Жаклин Харпман () е белгийска психоаналитичка и писателка на произведения в жанра социална драма, научна фантастика и книги за самопомощ по психология. В България е издадена и като Жаклин Арпман. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта SF-Encyclopedia Биография и библиография в сайта Babelio

Биография и творчество Жаклин Харпман е родена на 5 юли 1929 г. в Етербек, Брюксел, Белгия. Има по-голяма сестра. Семейството ѝ изнася белгийски платове и дантели за северноафриканските колонии. Тъй като баща ѝ е роден в Холандия евреин, семейството бяга в Казабланка, Мароко, когато нацистите нахлуват по време на Втората световна война, и се връщат обратно, когато войната приключва през 1945 г. Голяма част от фамилията ѝ по бащина линия е депортирана в Аушвиц и умира там. Френската гимназия в Казабланка ѝ е забранена поради еврейския ѝ произход, затова учи в колежа „Мер султан“, където е впечатлена от учителката си по френски език и литература.

Завършва средното си образование в Брюксел и следва медицина в Свободния университет. През 1948 г. заболява от туберкулоза и прекарва две години в университетския санаториум, където започва да пише. Лечението ѝ с пеницилин я излекува и тя възобновява обучението си по медицина, но не завършва. През 1953 г. се омъжва за първи път за фламандския режисьор Емил Дежелин, с когото си сътрудничи по сценария и режисурата на няколко филма. Те се развеждат през 1962 г.

Дебютира с разказа „Любов и акация“ през 1958 г. През 1959 г. е издаден първият ѝ роман „Накратко Аркадия“, който получава наградата „Виктор-Росел“. Заедно с художествената литература пише театрални рецензии, текстове за кино и прави радиопредавания. През 1963 г. се омъжва за архитекта и поет Пиер Путеманс и двамата имат две дъщери – Мариан и Тойнон. През 1966 г. е издаден третият ѝ роман „Добрите диваци“.

Водена от желание за промяна, следва психология в Брюкселския свободен университет, където завършва с дипломна работа за сляпото прогнозиране на тестовете на Херман Роршах. След дипломирането си работи няколко години в клиниката „Фонд Рой“, която напуска, несъгласна с практикуваните методи на лечение, и започва частна практика. Тя се интересува от психоанализата и започва обучение в Белгийското дружество по психоанализа през 1976 г. От 1980 г. пише статии за белгийското списание „Ревю на психоанализата“. През 2011 г. най-добрите статии са включени в сборника „Писане и психоанализа“, включително статия за вампирите, за Марсел Пруст и много статии за ангажираността на жените.

Като психоаналитик тя възобновява писането си 20 години по-късно. Публикува романите „Проблемна памет“ (1987), „Демонтираното момиче“ (1990), „Плажът Остенде“ (1991), който получава наградата „Фокусна точка“, и сборника с разкази „Оберлихтът“ (1992), в който преразглежда митовете за Богородица, Антигона, Жана д'Арк и други.

През 1995 г. е издаден антиутопичният ѝ роман „Аз, която не познах мъжете“. Той е история за четиридесет жени, заключени в подземие под надзора на безразлични пазачи, които им налагат абсурдни правила на поведение, като най-младата от тях е живяла само там. Един ден затворничките се освобождават при мистериозни обстоятелства и предприемат безкраен поход из пустинната Земя в търсене на други хора или на някакво обяснение за абсурдната си съдба, но откриват само трупове.

Тя продължава да пише до смъртта си и има огромна библиотека, пълна с книги по теоретична физика, научни списания и научнофантастични романи. Тя е член на Белгийското дружество по психоанализа и Международната психоаналитична асоциация.

Жаклин Харпман умира от рак на 24 май 2012 г. в Юкел, Белгия. Нейното литературно наследство е предадено на Архива и музей на литературата на Брюксел.

Произведения L'Amour et l'Acacia (1958) Brève Arcadie (1959) – награда „Виктор-Росел“ L'Apparition des esprits (1960) Les Bons Sauvages (1966) La Mémoire trouble (1987) La Fille démantelée (1990) La Plage d'Ostende (1991) La Lucarne (1992) – разкази Le Bonheur dans le crime (1993) Moi qui n'ai pas connu les hommes (1995)Аз, която не познах мъжете, изд. „Сема РШ“ (2005), прев. Красимир Кавалджиев Orlanda (1996) – награда „Медиси“ L'Orage rompu (1998)Пропуснато бъдеще, изд.: ИК „Компас“, Варна (2001), прев. Иванка Павлова Dieu et moi (1999)Бог и аз, изд. „Център за психосоциална подкрепа“ (2016), прев. Розалина Дочева Récit de la dernière année (2000) Le Véritable Amour (2000) La Vieille Dame et moi (2001) En quarantaine (2001) Ève et autres nouvelles (2001) La Dormition des amants (2002) – награда за роман от Валоно-Брюкселската федерация Le Placard à balais (2003) Jusqu'au dernier jour de mes jours (2004) Le Temps est un rêve (2004) Le Passage des éphémères (2004) La Forêt d'Ardenne (2004) En toute impunité (2005) Du côté d'Ostende (2006) – Голямата награда на Френското общество на писателите за литература Mes Œdipe (2006) Ce que Dominique n'a pas su (2007) Écriture et Psychanalyse (2011)

Екранизации 1960 Si le vent te fait peur

Източници

Външни препратки

Категория:Белгийски писателки Категория:Белгийски психоаналитици Категория:Носители на награда „Медиси“ Категория:Родени в Брюксел Категория:Починали в Юкел Категория:Починали от рак