Далекоизточният фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Далекоизточния фронт става на 1 юли 1940 г. на базата на управлението Читинската група войски с подчинените ѝ армии – 1-ва, 2-ра и 15-а, а също и Северната армейска група. В негово оперативно подчинени се намират Тихоокеанския флот и Амурската военна флотилия. Щабквартирта на фронта е в град Хабаровск.

Командващи на фронта са: армейски генерал Йосиф Родионович Апанасенко (1 юли 1940 – 25 април 1943); генерал-полковник, от 26 октомври 1944 армейски генерал Максим Алексеевич Пуркаев (25 април 1943 – 4 август 1945).

През юни 1941 г. в състава на фронта са включени новосформираните 25-а и 35-а армии. През август 1942 г. на основата на ВВС на общовойсковите армии са сформирани 9-а, 10-а и 11-а въздушни армии, като последната през декември 1944 г. е преобразувана в 18-и авиационен корпус. През юли 1943 г. в състава на фронта на базата на особения стрелкови корпус, разположен на остров Сахалин е сформирана 16-а армия.

След началото на Великата Отечествена война войските на фронта активно се готвят за възможно нахлуване на японски войски на територията на СССР на страната на хитлеристка Германия. Строят се погранични укрепени райони (към 22 юни 1941 г. фронтът е имал 11 укрепени района, а към лятото на 1945 г. – 17 укрепени района), многочислени отбранителни полоси и укрепления в тила, отработват се навиците на войските за водене на бойни действия в отбрана. Фронтът също активно е готвел войски и попълнения за действащата армия в критичните ситуации на съветско-германския фронт и от неговия състав са се отправяли в действащата армия цели съединения. от юни до декември 1941 г. фронтът е предал в действащата армия 13 дивизии (8 стрелкови, 4 танкови и 1 моторизирана). През лятото и есента на 1942 г. от фронта към действащата армия са изпратени 8 стрелкови дивизии и 3 стрелкови бригади. През януари 1943 г. в действащата армия са отправени 2 кавалерийски дивизии. След това за съветско-германския фронт не са изпращани повече войскови части.

Заедно с това, в края на 1943 г. Ставката на ВГК поставя пред командването на фронта задачата да се изучи дислокацията и състоянието на японската Квантунска армия и предварителното отработване на бъдещите настъпателни действия против нея. През август 1944 г. числеността на войските в Далекоизточния фронт съставлява 624 хиляди войници и сержанти (без офицерския състав). От февруари 1945 г. фронтът започва да получава първите попълнения от западните части на СССР, а след разгрома на Германия през май 1945 г. попълнението с нови войски многократно се увеличава.

На 19 март 1945 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК част от войските на фронта (1-ва, 25-а и 35-а армии, 9-а въздушна армия и 10-и механизиран корпус) са отделени в Приморска група войски, която от 5 август 1945 г. се преименува на Първи Далекоизточен фронт. На 5 август 1945 г. Далекоизточния фронт се преименува на Втори Далекоизточен фронт.

Съставни армии 1-ва армия – генерал-лейтенант Василий Петрович Василиев (19 юни 1941 – 16 октомври 1942); генерал-майор, от 29 октомври 1943 генерал-лейтенант Михаил Сергеевич Савушкин (17 октомври 1942 – март 1945) 2-ра армия – генерал-лейтенант от т/в Макар Фомич Терьохин (11 март 1943 – 4 август 1945) 15-а армия – генерал-майор Леонтий Георгиевич Черемисов (22 юни – 8 ноември 1941); генерал-майор Михаил Сергеевич Савушкин (8 ноември 1941 – 17 октомври 1942); генерал-майор, от 13 септември 1944 генерал-лейтенант Степан Кирилович Мамонов (17 октомври 1942 – 4 август 1945) 16-а армия – генерал-майор Михаил Сергеевич Дубков (10 юли – 8 септември 1943); генерал-майор Леонтий Георгиевич Черемисов (8 септември 1943 – 4 август 1945) 25-а армия – генерал-лейтенант Филип Алексеевич Парусинов (20 юни 1941 – 25 юни 1943); генерал-майор Александър Михайлович Максимов (25 юни 1943 – 20 април 1945) 35-а армия – генерал-майор Владимир Александрович Зайцев (19 юли 1941 – 1 май 1945) 9-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Александър Сергеевич Сенаторов (15 август 1942 – 19 септември 1944); генерал-майор от авиацията Василий Александрович Виноградов (18 септември 1944 – 20 април 1945) 10-а въздушна армия – полковник от авиацията, от 17 октомври 1942 генерал-майор от авиацията Василий Александрович Виноградов (15 август 1942 – 16 септември 1944); полковник от авиацията Давид Яковлевич Слобожан (16 септември 1944 – 19 май 1945); генерал-полковник от авиацията Павел Фьодорович Жигарьов (19 май – 4 август 1945) 11-а въздушна армия – полковник от авиацията, от 17 октомври 1942 генерал-майор от авиацията Василий Николаевич Бибиков (15 август 1942 – 20 декември 1944)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941-45, т. 28, стр. 103 – 104 Военная энциклопедия (1994 – 2004) в 8 томах

Категория:Съветски фронтове