Джатите, също наричани и Джаати, са традиционно земеделска каста в Северна Индия и Пакистан. Първоначално скотовъдци в долното течение на река Инд в долината на Синд, много джати мигрират на север в региона на Пенджаб в края на Средновековието, а впоследствие в територията на Делхи, североизточната част на Раджпутана и западната част на Гангската равнина през XVII и XVIII век. Quote: "Hiuen Tsang gave the following account of a numerous pastoral-nomadic population in seventh-century Sin-ti (Sind): 'By the side of the river..
Изповядващи главно индуизъм, ислям и сикхсизъм, сега те се срещат предимно в индийските щати Пенджаб, Харяна, Утар Прадеш и Раджастан и пакистанските региони Синд, Пенджаб и Азад Джаму и Кашмир.
До XX век земевладелците джати се превръщат във влиятелна група в някои части на Северна Индия, включително Пенджаб, Западен Утар Прадеш, Раджастан, Харяна и Делхи. През годините няколко джати изоставят земеделието в полза на градски работни места и използват доминиращия си икономически и политически статус, за да претендират за по-висок социален статус.
Произход и етимология Индоарийският термин Джат (и женската му форма, Джатни) произлиза от пракритската форма Jaṭṭa, която сама по себе си произлиза от Джарта или Джартика името на древно неведическо племе Бахлика. Първото споменаване на Джати е в надпис, открит в съвременния Гилгит Балтистан, датиран от VI или VII век, който записва някои Джати, че са преминали през района.
В исторически план терминът „джат“ е бил широко използван за различни племена, особено в Западен Пенджаб и Синд. В Синд романизираният термин „джат“ може да се използва като транслитерация за джат или за обозначаване на член на общността „джат“. Понякога се използва и пренебрежително за обозначаване на селянин. В Пенджаб, особено от епохата на Моголите нататък, терминът „джат“ се е използвал по-скоро като социално-икономически статус, отколкото като етнически етикет, и често е бил свързван със селяните.
Арабският термин „Zutt“ произлиза от джат, и се отнася общо за повечето племена, открити в Арабски Синд, включително племена, които не са непременно джати, като например куфи, андагхари и саябиджи.
История Джатите са парадигматичен пример за формиране на общностна идентичност в ранния модерен Индийски субконтинент. „Джат“ е широкообхватен термин, прилаган към широка гама от общности от прости земевладелци до богати и влиятелни заминдари.
По времето на завладяването на Синд от Мохамед бин Касим през VIII век, арабските писатели описват агломерации от джати, известни им като Зут, в сухите, влажните и планинските райони на завладяната земя Синд. Няколко средновековни мюсюлмански хроники, като „Чач Нама“, „Тарих-и-Байхаки“ и „Зайнул-Ахбар“, са документирали битки между джатите и силите на Мохамед ибн ал-Касим, в битката при Арор (Рохри), обединените сили на Дахир от Арор и източните джати се сражават съвместно срещу Мохамед ибн ал-Касим. Арабските владетели, макар и да изповядват теологично егалитарна религия, запазват позицията на джатите и дискриминационните практики срещу тях, които са били въведени през дългия период на индуистко управление в Синд. Quote: "... Nor can the liberation that the Muslim conquerors offered to those who sought to escape from the caste system be taken for granted. … a caliphal governor of Sind in the late 830s is said to have … (continued the previous Hindu requirement that) … the Jats, when walking out of doors in future, to be accompanied by a dog.
Между XI и XVI век, скотовъдците джат в Синд мигрирали нагоре по речните долини, Quote: "... the most numerous of the agricultural tribes (in the Punjab) were the Jats. в Пенджаб, който може да е бил до голяма степен необработваем през първото хилядолетие. Quote: "The flatlands in the upper Punjab doabs do not seem to have been heavily farmed in the first millennium. … Early-medieval dry farming developed in Sindh, around Multan, and in Rajasthan… From here, Jat farmers seem to have moved into the upper Punjab doabs and into the western Ganga basin in the first half of the second millennium. Много от тях започнали да се занимават със земеделие в региони като Западен Пенджаб, където сакия (водно колело) била въведена наскоро.
В ранните години на Моголите, в Пенджаб, терминът „джат“ се превърнал в тривиален синоним на „селянин“, а някои джати започнали да притежават земя и да упражняват местно влияние. Джатите водят началото си от скотовъдството в долината на Инд и постепенно се превръщат в земеделски производители. Около 1595 г. джат заминдарите контролирали малко над 32% от заминдарите в региона на Пенджаб.
С течение на времето джатите стават предимно мюсюлмани в западен Пенджаб, сикхи в източен Пенджаб и индуисти в районите между територията на Делхи и Агра, като разделението по вяра отразява географските предимства на тези религии. По време на упадъка на управлението на Моголската империя в началото на XVIII век, жителите на вътрешността на Индийския субконтинент, много от които са били въоръжени и номадски, все по-често взаимодействат с уседнали граждани и земеделци. Много от новите владетели на 18 век произхождат от такъв военен и номадски произход. Ефектът от това взаимодействие върху социалната организация на Индия продължава и в колониалния период. През по-голямата част от това време неелитните земеделци и скотовъдци, като джатите или ахирите, са част от социален спектър, който се слива само смътно с елитните земеделски класи от единия край и черните или ритуално замърсяващи класи от другия. По време на разцвета на управлението на Моголите, джатите са имали признати права.
С разпадането на Моголската империя, в Северна Индия избухнаха поредица от селски бунтове. Въпреки че понякога те бяха характеризирани като „селски бунтове“, други, като Музафар Алам, посочват, че дребни местни земевладелци или землевладелци често са ръководели тези въстания. Въстанията на сикхите и джатите бяха водени от такива дребни местни землевладелци, които имаха тясна връзка помежду си и със селяните под тяхно ръководство и които често бяха въоръжени.
Тези общности от изгряващи селяни-воини не са били добре установени индийски касти, а по-скоро съвсем нови, без фиксирани статусни категории и със способността да абсорбират по-стари селски касти, различни военачалници и номадски групи в периферията на уседналото земеделие. Моголската империя, дори в зенита на своята мощ, е функционирала чрез децентрализирано управление и никога не е имала пряк контрол над своите селски големци. Именно тези землевладелци са спечелили най-много от тези бунтове, увеличавайки земята под свой контрол. Триумфалният дори е достигал до ранга на второстепенни принцове, като например владетеля на джатите Бадан Сингх от княжеския щат Бхаратпур.
Източници
Категория:Етнически групи в Индия